Понеделник, 04 Юли 2022
 
Други

Стамболийски – държавникът-реформатор

  16.06.2022 08:12             
Стамболийски – държавникът-реформатор

Дни преди 19 юни се сещаме за Александър Стамболийски. Ненавършил 44 години, мъченически умъртвен, останал в историята като един от най-значимите българи. Четирима създават БЗНС: Янко Забунов, Димитър Драгиев, Цанко Цветковски и Стамболийски, но само последният има качествата на политик, държавник, реформатор и народен трибун. Първите трима остават деятели с манталитет на учители, просветни дейци и морализатори. С мистично проникновение реформаторът Стамболийски е успял за едно десетилетие да пробуди българските селяни към търсене на изконните им права.

Той учи агрономство в Хале, посещава лекции по модерна философия в Мюнхен, но след 2 години се завръща в България тежко болен. Болна е и земеделската организация, с която е свързана пъпната му връв. Затова предложените от него 10 принципа, които по-късно допълва до 25, станаха програма на съюза. Борбата за република е главната му мисия. На 4 септември 1915 г. e първата му среща с Фердинанд и Стамболийски му казва: „Ще отговаряте с главата си, ако въвлечете България във война.”

Това му струва скъпо. Осъждат го на доживотен строг тъмничен затвор, а на 25 септември 1918 г. е пуснат - да спасява отечеството. България губи войната. Фердинанд абдикира в Германия, 100 000 войници остават пленници и заложници в чужбина. Лихвите и непогасените кредити възлизат на 1 милиард лева, а дълговете от безумната война - 15 милиона. Осиротели са 250 000 семейства. Чудовищно пада покупателната способност на българския лев. Разруха на земеделието, нищета и мизерия в страната.

Стамболийски е включен в правителството и принуден да подпише убийствения Ньойски договор. За 20 години си е извоювал авторитет. И след спечелването на изборите през април 1920 г. БЗНС започва мащабна реформа. Прилагат се законите за трудово поземлената собственост. За трудовата повинност. За консорциумите на водите и водните синдикати. Извършва се правописна реформа, основното образование става задължително. Насърчава се земеделското производство, животновъдство и овощарство. Полага се началото за изграждане на местни родово-фамилни кооперации на доброволни начала. Организира се изкупуването на селскостопанската продукция и животните. Построени са 800 моста, над 1000 км жп линии, десетки силози, гари, пристанища, над 300 училища. Открити са три нови факултета съм Софийския университет, над 100 000 сираци са настанени в пансиони за повишаване на образованието. Дадена е еднократна помощ на вдовиците от войната и са им отпуснати пенсии. Въвеждат се мировите съдилища.

Непримирима е борбата на Стамболийски за защита на националните клаузи на България - за намаляване и отсрочване на репарациите, за излаз на Егейско море. Срещите в чужбина той използва за контакти с чужди делегати, и намира подкрепата им. Репарациите са намалени на 500 милиона лева. България е първата от победените страни, приети в Обществото на народите.

През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа. Подменена е голяма част от дипломатическия корпус. Приет е и стриктно се прилага закон срещу крадците, черноборсаджиите и изнудвачите. Подготвя се инвентаризация на царските имоти.

Стамболийски лично подготвя и започва 100-дневна обиколка из Европа, за да пробие леда на омразата и недоверието от страна на Великите сили. Да подготви почвата за реализиране на националната задача, но и да покаже на вътрешните врагове способността на БЗНС да я изпълни. Да се осведоми за политическото положение на държавите в Европа, в частност и на Русия. Да накара света да говори за нова България. Да създаде връзки на България и БЗНС със света. Освен това за себе си той е поставил още нещо. Да школува дипломацията. Да остави неговите съмишленици да привикват да ръководят работата.

Стамболийски се завръща зареден с нови идеи, амбиции, цели и енергия. Страната икономически се стабилизира. Българският лев по покупателна способност се изравнява с американския долар. Светът започва да ни гледа с добро око.

На 13 май 1923 г. в Хасково има многохиляден митинг. Стамболийски произнася слово. След тържествата се прибира във вилата си в родното село Славовица, умувайки за проект за нова конституция.

На 7 юни 1923 г. рано сутринта внезапно цар Борис му идва на гости заедно със сестрите си. След закуска мъжете излизат на разходка сред лозовите насаждения и ливадите. От проведения разговор помежду им царят не остава доволен - към 12.30 часа тръгват сърдити за София. Оставят вкусните гозби и печеното агне, приготвени за обяд. Но адютантът на царя е демонтирал част от радиостанцията във вилата.

Превратът на 9 юни, събота, в полунощ, заварва Стамболийски без телефонна връзка със света. А после Марица потече кървава.

Васил ШУШНЕВ, с. Славовица


Свързани