Четвъртък, 06 Oct 2022
 
Други

Анархисти в Пазарджик и Пазарджишко /Продължение 4/

  23.06.2022 08:25             
Анархисти в Пазарджик и Пазарджишко /Продължение 4/
Инж. Борис Янев

Пред мен е ръкописът на д-р Константин Кантарев. Писал го е около 1967 г. Незавършен е. Някъде е поставял въпросителни. Трудно разчитам някои имена. Личи, че пише за три поколения анархисти в Пазарджик. Преписвам го без промени.

РЪКОПИСЪТ

Михаил и Ник. Герджикови в Пазарджик. Техни братовчеди по майчина линия са Георги Хаджи Томов, сестра му – зъболекарка (останала женена в Швейцария) и другата – Менка, дългогодишна пощенска чиновничка в Пазарджик. Георги, зъболекарката, заедно с Иван Нейков, бъдещият им зет, са в кръжока в Пловдив с Димчо Дебелянов, Георги Машев, Ваня Волни, художниците Кацаров и още 2-та около сп. „Устрем“.

                                                                       *

1910 – 11 г. в Пазарджик идва нелегалният Любен Гогов да се крие у братовчедите си Кръстю и Стефан Михаил Кръстеви (баща им стар народен учител в Гьол махала). Той подсилил влиянието.

Тук са Иван Грозев Марчев, редактор на в-к „Тирбушон“, починал рано от тбк (туберкулоза), Лазар Халачев от Паталеница, Христо Спасов (Тотката), строителен техник, Васко Сотиров – художник, Христович – химик, по-възрастен, Ив. Спасов (Бако), т.п. чиновник, умрял рано от тбк.

В Пазарджик е бил и Георги Петров (Сатаната от Кюстендил), арестуван с жена му след 9. IX., Трифон Благов, Стефан Божков от Батак, убит през септември 1923 г., Васил и Стефан Георгиеви, Димитър Николов Кибритов, Борис и Георги Щереви, Крайчо Крайчев, Борис Герджиков (фурнаджия).

След тях идват Мих. и Владо Янкови Фучалови, Милчо Милчев, Иван Николов Кибритов, Люб. Левичаров, Петър Павлов, Любчо Йончев от Пещера, Хр. Пеев (лесовъд от с. Пателеница).

                                                           *

Трето поколение – нашето: Илия Юруков, Пенко Йончев, Юрдан Кръстев от Огняново, убит несправедливо след 9. IX., Йордан Ангелов Шопов – от Айдиньово (Исперихово) – главен доставчик на „Антон Иванов“, разстрелян през 1944 г. между Пещера и Брацигово, Славчо Карналов от Брацигово, убит през септември 1923 г. Иван Янков, Владо и Атанас Спасови, Асен Илиев Ганчев – после професор агроном, умрял в Пловдив през 1963 или 64 г., Павел Филипов – умрял след 9. IX, Димитър Филипов, … Иванчев от Пещера, умрял от тбк още като ученик, Тодор Крайчев – поет, умрял на 16.i.1922 г. от тбк, Кольо Доктора от Чиксалън, умрял рано от тбк, Петър, Иван и Кольо Георгиеви – братя, братята на Петър Павлов – Димитър, Георги, Родосто и двете му сестри Слава и Дечка (?), …. и сестра му Ана Димитрови, Петър, Мильо, Зора и К…та д-р Станко Петрови, Стоил Малиев, Никола Чобанов (ветеринарен лекар), Асен Тодоров Цветанов –студент литература, участник в акциите на Васил Икономов, арестуван и инквизиран в Обществената безопасност през 1926 г., наскоро след това умрял от тбк., Вера, Нада и Васил Кибритови, Гинка Георгиева (сестра на Васил и Стефан Георгиеви), Борис Янев (електроинженер), умрял преди десетина години в София и сестра му Нада (зъболекарка), Стоян Василев от Василиците, ихтиманско, убит при нападение на касиера на ж.п. гара Костенец с други комунисти, Борис Кацаров от Щърково, убит от властта в Пазарджик 1926 г., Борис Ва…ров, Найден Димитров, Никола Цонев и Кръстьо Кендеров (учители от Карабунар), Димитър Трендафилов от Карабунар, Васил Димитров от Чиксалън, чиновник в съда, Иван Килитанов, Любен Чернаев, убит от полицията край Захарна фабрика в София, участник в четата на Икономов, Славея Д. Занков от Славовица, починал, Кръстьо Илков (ветеринарен лекар), от с. Сгърли (Величково), Никола Шопов от с. Сърт харман, Георги Малинов от с. ….., убит над с. Ветрен през септ. 1923 г., след въстанието, Иван Желязков (железар), Желязко, Асен Гълъбов и други работници, Лазо и Георги Петрови (живееха към Л. Левичаров), Борис Заяков  от с. Демир….?, братовчед на ….., Дим. Кузев (лекар от с. Дебращица), Ангел Паранов от Брацигово, в кръжока бяха Ат. Цветански, Ципорков и съвсем малкия Георги Жулев от Лесичово, преминал към комсомола, Никола Юрданов (Будката) от Чиксалън, ранен при манифестацията на главната улица в Чиксалън (1919 г. ?), Асен и Костадин Маврови (убити), Д. Юруков (Карнавала) от Ени махала, Георги Чепаров, работник, Стефан Пачев (обущарски работник), Крум Иванов Стефанов,, железничар, а после тютюнев работник, работил много добре в тютюневи складове, създал тютюноработнически синдикат (тук работят Киро Николов и Киро Антонов – много делови хора от Кюстендил), Тодор Георгиев Шумаров, тютюнев работник, който дължи само на другарите измъкването му от тинята на живота, Иван Бакърджиев, симпатичен и умен обущарски работник от Ст. Загора, убит заедно с Илия Юруков и още 20 души другари комунисти между Лозен и Ковачево през септември 1923 г., Иван Димитров, убит 1924 г. на ул. „Доростол“, София, заедно с Георги Лазаров,  Димитър Трендафилов, Танчето Трифонова, Крум П. Ковачев, Илия Илиев (Шишмана), Ангел Костадинов от с. Козарско, Димитър Попов (архитект) от с. Бяга, Пещерско, Ангел Гавазов, работник-фурнаджия. (Илия Юруков, Георги Чепаров (и още 1-2?) излязоха с ръкописен позив, разлепен из града с подписите им, че не искат да служат войници, Кирил Велев – син на стар народен учител.

Всички обединени в ученически кръжок с редовни седмични събрания по домове или на полето с реферати, редовен членски внос, през ваканцията всички работят, за да донесат наесен по-голяма сума за кръжока. Имаше секретар, касиер, големи връзки и кореспонденция с ученически кръжоци от около 30-35 градове в България.

После се раздели на 3 групи – Вароша, Ени махала и Чиксалън. Преди това ученическият кръжок става младежко дружество (организация) с работници младежи. Всяка квартална група правеше отделно събранията си, имаше секретар и касиер. После повечето навлязохме в организацията на възрастните, също образувахме синдикати – въжарски, тютюноработнически, обущарски, железарски и общоработническо дружество с различни професии. Въжарският направи две стачки. Издадоха се 7-8 печатни позиви от тютюноработническия, общ позив в защита на руските другари от името на всички други наши групи и синдикати в града.

Разпечатвахме и разлепвахме писмата на П. Кропоткин до западноевропейските работници в защита на руската революция.

Получавахме и разпространявахме по 200-300 броя „Работническа мисъл“, „Пробуда“, „Буревестник“, „Свободно училище“ – 1000 броя се разпращаха в Югоизточна България от нашата поща, също всички книги на нашите издателства, списания и др. …

Това е по-голямата част от ръкописа. За всяко име, за което намеря още информация, ще напиша по няколко реда.

                                               ***

Едно от споменатите имена от д-р Кантарев е на инж. БОРИС ЯНЕВ. За него е написал биографичен очерк Георги Хаджиев – български анархист, емигрирал във Франция, създател на издателството на българските анархисти във Франция „Наш път“.

Цитирам:

„Роден в гр. Пазарджик през ноември 1900 г. Борис Янев завършва първоначалното и средното си образование в родния си град, а висшето – електротехника в Щутгарт (Германия). Още като ученик става анархист.

В Германия той се свързва с немски и български другари. С последните участва в дейността на задграничния съюз и в помощната организация.

След завършване на образованието си се завръща в България и работи известно време в София, където завързва приятелство с Икономов и става един от постоянните му укриватели.

По-късно, към 1927-28 г. заминава за Франция, където в Париж работи като инженер и поддържа тесни връзки с френските анархисти.

След новото си завръщане в България работи като електроинженер в централата „Въча“, където, ако не се лъжем, го заварва 9 септември 1944 г.

Поради оценената му голяма компетентност като инженер по високо налягане, Борис Янев е назначен в Министерството на електрификацията. В изпълнение на службата си той обикаля цяла България. Така той е постоянно добре осведомен за всичко, което става в тази страна на строящ се „социализъм“ и е много подходящ за информиране движението вътре и вън от страната. И точно в тази област и с тази си дейност са истинските му заслуги……“

                                                              

Костадин ЗЯПКОВ

/Следва продължение/


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ФИРМА ОРАНЖЕРИИ "ГИМЕЛ" АД ТЪРСИ ДА НАЗНАЧИ ОБЩИ РАБОТНИЦИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ЗА ЗЕМЛИЩЕ НА С. БРАТАНИЦА, ОРАНЖЕРИЕН КОМПЛЕКС 200 ДКА, ТРУДОВ ДОГОВОР, ЗАПЛАТА 710 ЛВ. ТЕЛ. 0888 141 977.

ФИРМА ОРАНЖЕРИИ "ГИМЕЛ" АД ТЪРСИ ДА НАЗНАЧИ ОБЩИ РАБОТНИЦИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ЗА ЗЕМЛИЩЕ НА С. МОКРИЩЕ, ОРАНЖЕРИЕН КОМПЛЕКС 500 ДКА, ТРУДОВ ДОГОВОР, ЗАПЛАТА 710 ЛВ. ТЕЛ. 0888 141 977.

ДАВАМ ПОД НАЕМ ДВУСТАЕН. 0988 739 272
Всички