Докато се наливаха на демокрацията основите, вярата в справедливостта, в плурализма, във върховенството на закона, в изобилието и силата на пазара, българската почти демократична реалност беше залята от дрехи, обувки, коли, камиони и автобуси от електроуреди... втора употреба.
Без да се мръщим много-много, яхнахме употребяваните мерцедеси, навлякохме поизтърканите версачета и се почуствахме някакси европейци.
Отървахме се от комунистическата диктатура на член първи, но попаднахме под диктатурата на вещите втора употреба. Вече 33 години частната собственост, комплектувана с либерална демокрация, повишава доходите на българите. Минималната заплата и пенсия непрекъснато растат, но все не могат да пораснат. Увеличават се и магазините втора употреба. Пазарджик сигурно е рекордьор по такива магазини. Днес в града ни има пет магазина за нова черна и бяла техника и 55 за елуреди втора употреба. Само при обувките търговските обекти за нова стока леко превишават броя на тези за втора употреба. В здравните заведения, в образованието забелязваме доста работещи пенсионери. Не смея да ги нарека втора употреба, защото могат да се обидят и да напуснат държавата, което ще бъде катастрофа за здравната ни система. Политици втора употреба решиха да осъвременим ВВС със самолети втора употреба. Пищещият тези редове от години живее сред предмети втора употреба, но в това няма нищо необичайно. Дори е секси. В Брюксел вече се оформя директива за многократна употреба на различни изделия. Целта е да се преодолее шокът от бъдещия скок на цените и инфлацията и да се даде тласък за реализация на прословутата зелена сделка. Така че нищо чудно по показателя ,,втора употреба”, да се наредим сред отличниците в ЕС. Да бъдем първи поне в една класация.
Михаил ТОДОРОВ
