Той и кучето Вихър са олицетворение на всички герои по границата
Датите 1 юни и 3 юли са специални за българските граничари – настоящи и запасни. Това са датите, оградили краткия 22-годишен живот на Вергил Ваклинов. Легендарният граничар, загинал заедно с кучето Вихър в защита на родната граница. Малцина знаят, че повече от 30 години в Пазарджик има дружество на граничарите „Вергил Ваклинов”. Наброява около 40 души. Млади и стари си спомнят как, преди даване на наряд, са се клели пред подвига на Вергил Ваклинов. Членове като 90-годишния Димитър Грънчаров от Костенец и 70-годишния Христо Кюркчиев от Дорково разказвали на по-младите как всяка сутрин, когато са излизали за пограничните наряди, са заставали пред знамето и лика на Вергил Ваклинов с думите:
„Отивам да изпълня своя дълг - да пазя българската граница!”
Има и други граничари, загинали със смъртта на храбрите. Като Георги Пирдопски, който загива в последния ден от тригодишната си тогава военна служба. Оръжието е смазано и вече сдадено, някои даже вече били облечени цивилни, но се чуват изстрели и обстановката налага и уволняващият се набор да вземе участие. И Георги също грабва оръжието си и повече не се връща жив при другарите си.
Историята за смъртта на Вергил и Вихър е почти 70-годишна. Става въпрос за
сражението при Римския мост на Доспат дере между Батак и Доспат,
което водили граничарите Вергил Ваклинов, Дончо Ганев, Иван Александров и Вихър.
Годината е 1953-а. Горещ юлски ден на южната ни граница, но в усоите на Доспат дере е дори студено – там слънчевите лъчи не достигат земята и птици не пеят, камо ли човешки крак да е стъпвал. При такава обстановка на 2 юли двамата граничари Дончо Ганев и Иван Александров трябва да застъпят наряд. Изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността Ливадите край с. Марулево, което е в непосредствена близост до гръцката граница. Не може само скрито да се води наблюдението, трябва да се излиза на открито – за проверка на алармените съоръжения, да се проверяват непознати лица – горски работници от други села, и ред други задължения. Но докато нашите граничари водят наблюдение,
не подозират, че и те са наблюдавани от нарушители на границата
Стотина метра над тях, скрити добре в гората, група диверсанти следят движението им. Те са избрали този труден път, за да се прехвърлят в Гърция. Изпълнили са задача в Пловдив и понеже лесните места са рисковани, избрали трудния маршрут Батак – Римския мост. Настъпва нощта, която тук идва бързо. Към 10 часа вечерта граничарите решават да приложат една хитрост, която ще им коства живота. Те се преместват от другата страна на моста. А диверсантите се спускат именно там, където са се притаили Дончо Ганев и Иван Александров. Започва първо борба, после следва стрелба с късо автоматично оръжие. Ганев стреля с пушка и убива един от нарушителите, но самият той също е убит. Александров произвежда изстрел за помощ. В този момент наблизо е Вергил Ваклинов с граничарското куче Вихър. Той стреля допълнително, като известява комендатурата в с. Слащей, че работата е сериозна и след малко пристига, за да окаже помощ. Александров го насочва накъде са побягнали нарушителите и
кучето бързо хваща следата
Настигат един, обезоръжават го бързо и го завързват, в това време идва и друга подкрепа. Ваклинов и Вихър вече са много напред по следите на другите диверсанти по посока на държавната граница - в местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м югоизточно от с. Бръщен. Един от диверсантите е тежко ранен и не може да продължи повече, затова се отбива в ляво до една скала. Кучето продължава напред по следата на другите нарушители. Тогава раненият ги прострелва в гръб – Вихър успява да убие диверсанта, но сам загива. Ваклинов е тежко ранен. Останалите двама бегълци от групата успяват да преминат на гръцка територия.
След приключване на сражението
другарите на Ваклинов го носят на ръце през цялата нощ
до съседното село Марулево (през 1960 г. е преименувано на с. Ваклиново), където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 3 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите, от местното население и от властите, младши сержант Ваклинов умира по време на полета. С министерска заповед Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. Погребан е в родното си село Планиница, Пернишко. Миналата година с колеги граничари се събрахме там в знак на почит към младши лейтенант Ваклинов. Всяка година Планиница събира на възпоменателна церемония запасни и действащи граничари, сродници и жители на родното място на героя-граничар.
Ежегодният събор, известен като „Ваклиновски събор“, пък се провежда през месеците юли или август в местността Ваклиновски/Марулевски ливади.
Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има до Римския мост на Доспат дере, в родното му село, в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е наименувана застава „Вергил Ваклинов“.В чест на Вергил Ваклинов, освен преименуването на Марулево и именуването на негово име на начално училище в Доспат, в центъра на Ваклиново е издигнат
паметник на младши лейтенанта и на Вихър
Плочата на Римския мост е липсвала неизвестно откога до 3 юли 2010 г., когато е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Там има и друга плоча - на редник Дончо Ганев. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и Вихър е открита нова паметна плоча с образите им.
На датата 3 юли граничари, не само служили в отряда, дислоциран в Гоце Делчев, запалиха свещи за Бог да ги прости всички герои, паднали навсякъде по граничната бразда. От Капитан Андреево до Черно море. От Дунава до връх Ком и връх Тумба, Беласица, Огражден и Али Ботуш, дебрите на Славянка планина, усоите на Доспат дере, Каин чал и Саръ борун.
О.р. кап. Васил ШУШНЕВ
