Уважаеми читатели, в продължение на няколко броя ви запознаваме с изследването на Костадин Зяпков. То се публикува за пръв път, а ние благодарим за любезното съгласие на автора. По-нататък ще поместим и статиите му за анархисткото движение в Чепинско, в Ракитово и в Дорково. Това са отдавна забравени страници от родната история. Героите в тях са играли немаловажни роли в нея.
Продължение от миналия брой
Явно неуморният д-р Кантарев е помолил приятеля си Илия Илиев да му разкаже за други двама пазарджишки анархисти.
Цитирам:
„ИЛИЯ ИВАНОВ ИЛИЕВ – ШИШМАНА от гр. Пазарджик, ул. „Кочо Честименски“ 31 разказва на 24 май 1970 година за
ИВАН ДИМИТРОВ МИНЧЕВ – ПАЯКА, роден на 20 май 1895 г. в гр. Пазарджик и
ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ ГЕОРГИЕВ – ГЕЛЕТО /КЬОСЕТО/, роден на 27 януари 1895 г. в гр. Пазарджик
През 1923 г. Гелето изтърпява 25-годишна присъда в затвора на Пазарджик. Същата година Паяка е служител на гара Белово. Той успява да задигне оръжието на полицейския участък и се опитва да го превози с товарен влак, като заема място в един вагон. Преди още да тръгне влакът от гара Белово Паяка бива открит. Тогава той симулира на сомнамбул, но въпреки това бива задържан и осъден на 14 години затвор. Присъдата си изтърпява в Пазарджишкия затвор.
Същата година ИЛИЯ ГЕОРГИЕВ ЮРУКОВ от гр. Пазарджик отказва да служи редовна военна служба, заради което е арестуван и откаран в затвора без присъда.
В затвора Паяка, Гелето и Юруков влизат във връзка. През лятото на същата година Паяка и Гелето са изкарани на работа към болницата, където затворът имал тухларна. Оттам същите успяват да избягат и заживяват нелегално в града. За да уредят бягството и на Юруков, те уреждат изпращането на призовка до него в затвора за гледане на негов процес в гр. Лом. При откарване на Юруков за гара Пазарджик при земеделското училище Паяка и Гелето нападат конвоя и успяват да го освободят.
През юни – август 1923 г. тримата се укриват в лозето на Димитър Г. Костадинов. През септември става невъзможно стоенето им там поради гроздобера. Тогава Илия Иванов –Шишмана /разказващият настоящето/ ги настанява в градината на своя калеко Атанас С. Чурински, който е осиновител на сестра му Марийка.
От 9 до 26 септември 1923 г. Шишмана става връзка между групата анархисти, състояща се от него, Паяка, Гелето, Юрука, Ив. Бакърджиев, обущар, и още 2-3 техни съидейници и представителите на маркс-ленинистите от града и околията. В групата на анархистите бяха още и Димитър Г. Костандов, Георги Дичев и други. Шишмана сам е присъствал от страна на анархистите на срещите си с маркс-ленинистите, като не е съобщавал имената на останалите. На тия срещи беше уговорено анархистите да завзема затвора и казармата, а марксистите околийското управление и други учреждения. Маркс-ленинистите запазиха за себе си правото да дадат сигнала за започване на бунта – въстанието.
През деветоюнските събития маркс-ленинистите проявиха безучастие в тях и за да докажат това се предаваха в Околийското управление на цанковистите, поради което успяха да се отърват от преследванията на властта. Очевидно беше, че те и през септември са решили да приложат същата тактика, за да запазят живота си. Така по време на подготовката на въстанието най-явните ат тях се оказаха в ареста на Околийското управление. По този начин акцията се осуети.
На 23 срещу 24 септември 1923 година властите извършват блокада и обиск в градината, където се укриваха тримата нелегални анархисти: Паяка, Гелето и Юруков. По време на обиска обаче те не бяха в скривалището, а извън неговия район и не бяха изложени на опасността, която им се готвеше. Даже и самото скривалище не беше разкрито.
След провала на въстанието в Пазарджик Шишмана и Димитър Костандов решиха да се присъединят към въстаналите в Саранбей /Септември/, но между река Тополница и река Кривата вада попадат на засада на властта и биват заловени заедно с оръжието си. Заловените заявиха, че са намерили оръжието наблизо по пътя си и че са излезли на разходка извън града и така скриха истинските си намерения. Шишмана пое цялата отговорност за оръжието и отърва от съдене Димитър Костандов. При съдебния процес Шишмана беше осъден на една година затвор и 500 лева глоба и изключен от училище като участник във въстанието. Малката присъда му беше дадена поради малолетност.
Нашите трима нелегални анархисти – Паяка, Гелето и Юруков след обиска в градината-скривалище се установяват в дома на Иван Бакърджиев, обущар в квартал Вароша, обаче при една блокада биват разкрити. Изплашена, съпругата на Бакърджиев попречила на Юруков да се защити и той бива хванат, а останалите двама успяват да избягат. Илия Георгиев Юруков след това, заедно с предалите се марксисти-ленинисти биват разстреляни.
Паяка и Гелето отиват в София. Там се настаняват в дома на ул. „Доростол“ 28, където биват издадени и нападнати от войска, полиция и пожарникари, но не се предават. Геройски се защищават и убиват няколко от нападателите си. С песен на уста изгарят живи в къщата, запалена от пожарникарите.“
Целият материал - в книжния брой на "Знаме"
Костадин ЗЯПКОВ
/Следва продължение/
