Дарители на колекцията за милиони мизерствали, но изпълнили братски дълг

Отговорни фактори искали събраното от Иван Деянов да отиде в Благоевград и Кюстендил

ПАНАГЮРИЩЕ. Вече писахме, че впечатляващата експозиция „Иван Деянов” бе отворена за посетители с официалното откриване на обновената Хаджидимитрова къща. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ подпомогна със 130 хил. лв. осъществяването на проекта за извършен текущ ремонт на известната „синя къща с лъва“ от музейния възрожденски комплекс и реставрация на стенописите. Цялостно е обновена експозицията с нови витрини, направено е почистване и реставрация на експонатите, изработена е експозиционна документация.

От 1 юли насам туристи се удивляват от богатството на част от колекция „Иван Деянов”, изложена в Хаджидимитровата къща. Тук има богат набор от накитите, които не само украсяват жената, но я и пазят от лоши очи, защото играят същата защитна роля като красивите шевици. Впечатляват ювелирно изработените гривни, пръстени, тепелъци, косичници, подбрадници, нагръдници, огърлици, игли за коса, обеци, надушни висулки, медали (като уникален швейцарски медал за Балканската война), както и много медникарски и керамични съдове - кани, стомни, паници, гювечи, бъклици, чинии… Една чиния е пример за грижата на предците ни в запазването на традициите

На крехкия съд, предаван от поколение на поколение, има надпис „1743 г.”

Ювелирно изработените дървени свирки с фигури на различни  животни пък показват отколешния стремеж на човек към изкуството – дори когато пасе овцете и козите…

Експозицията е с акцент върху историческата и художествена стойност на културните ценности, свързани с периода XIX-първата половина на XX век. Проектът е дело на архитект Христина Стоянова, реставратор на накитите е Емилия Колева, а реставратор на стенописите – Елена Кривошиева…

По време на официалното откриване Атанас Атанасов, директор на ИМ-Панагюрище в периода 1972-1990 г., разказа съкровен спомен за времето, когато къщата става част от музейния комплекс и общината получава дарение „Иван Деянов”.

„През 1980 г.ние разработихме амбициозна програма за развитието на музейното дело в следващите десетилетия. В нея акцентът бе превръщането на музея в музейно-архитектурен комплекс, съхранил духа на възрожденското Панагюрище. Преборихме се и с другите виждания, които

настояваха старите и грохнали Хаджимитрови къщи и Джиновата къща да бъдат съборени

и на тяхно място да се създаде градинка за отмора на посетителите. Преборихме се и с всички други бюрократични препятствия, за да реализираме нашата идея. За да бъдем коректни към историята, трябва да кажем, че зад нас стоеше тогавашното ръководство на града в лицето на Нено Финджеков и Рад Костурков, на окръжната дирекция „Музеи” в лицето на Димитър Митрев, на арх. Елена Конярска от Националния институт за паметници на културата и на нашия приятел – техническият ръководител на реставрациите от пловдивския филиал, покойният Иван Бешаров. С гордост заявявам, наша бе идеята, наша бе организацията, с нашия физически труд бе реализиран проекта. От 1981 г. до откриването през 1986 г. ние, музейните работници,

положихме доброволно по 111 доброволни трудови дни,

без никакво висшестоящо нареждане. Това бяха нашите години на ентусиазъм. Нещо повече – поради недостиг на работници към реставраторската група, която създадохме, с бригадир Георги Галчев, по наше желание с Ясен Христов бяхме командировани 2 години подред за 40 дни като строители последен разряд със 75 лева заплата. Така че Гошо Галчев бе началник на директора на музея и на бъдещия кмет на Панагюрище... Що се отнася за синята къща с лъва - трите къщи, които споменах, бяха отчуждени. В синята къща остана да живее собственикът й Манчо Хаджидимитров. На доизживяване. Уговорката  ни бе след неговата смърт къщата да остане като музей на панагюрска еснафска къща от началото на века. Уредбата й бе съхранена и не се нуждаеше от никаква намеса. За съжаление на 30 септември 1982 г. в резултат на небрежност

къщата изгоря, а с нея загина и собственикът й

Бе запазен само северния каменен зид.

Спасихме единствено лъва и железния парапет. Къщата възстановихме буквално от основи, ползвайки архитектурното й заснемане и фотодокументацията...

Когато придобихме дарението на Иван Деянов, първоначално идеята бе то да бъде експонирано в Хаджилуковата къща, която се свързва с родословието на дарителя. Но след като къщата бе реституирана, се реши дарението да бъде експонирано във възстановената синя къща.

А това изключително дарение е придобито с много усилия. Някои фактори, стоящи по-високо в културната йерархия,

имаха намерение да предоставят дарението на Благоевградския или на Кюстендилския музеи

Но наследниците на Иван Деянов Сава и Георги и сестра им Мария твърдо настояваха то да бъде предадено в Панагюрище съгласно волята на брат им, като потомци на панагюрски род. Някои от условията за дарението създаваха значителни трудности. Но с усилията на общинското ръководство и т. нар. панагюрско лоби в София те бяха преодолени…

Сега, когато се запознах с експозицията, въпреки че всичките експонати минаха през ръцете ни, за да ги описваме и оценяваме, оставам удивен, наистина удивен от това ювелирно богатство. В мен се въздига едно ново чувство на признателност и преклонение към дарителите Сава, Георги и Мария Деянови, които

мизерстваха с пенсии по 90 лева,

а бай Сава на 76 години работеше в пералнята на Медицинска академия, за да си помага в издръжката. А само това, което ще видите в къщата, предложено на днешен аукцион, може би ще струва седемцифрена сума. Но те не се поблазниха и изпълниха своя братски дълг. Една родолюбива и възвишена постъпка. Считам, че техните имена трябва да бъдат на мемориалната стена”, емоционално приключи разказаАтанас Атанасов и благодари на фондация „Лъчезар Цоцорков”, Общината и екипа на музея. Той използва случая за да предаде на доц. Шопов цялата преписка на дарението, включваща и кореспонденцията му със Сава Деянов. В папката, предадена на музея, се намират 46 документи, които осветляват процеса на придобиване на дарението.

А за мизерстването на дарителите ще разкажат и други. Като Юлия Пискулийска, която ще си спомни: „Че за да не се повреди хартията, човекът не беше палил печка. Беше се топлил на лампата. Даже и в зими.”

Тодор ГРОЗДЕВ