Преди сто години проспериращата пазарджишка фирма „Обущарница братя Сотирови” назначава петима майстори, калфи и чираци и начева индустриално производство на обувки. Както е редно, те патентоват (чрез инж Иван Ветренски) своите изделия. Патентът на гумената полуобувка сандал носи номер 17. Един от първите патенти в Царство България. Братята Георги, Ангел и Сотир поставят акцента на качеството на обувките и завладяват пазара. Купуват най-качествените каучукови смеси, включително и от гиганта „Дънлоп”… Всичката печалба влагат в най-съвременни машини. Редовно плащат заплатите на наетите работници. Така през 1922 година Татар Пазарджик от град на конопа и ориза се превръща в индустриално средище. Братята внасят първи в България машини за очукване на коноп. С доставени от Англия машини пускат първата в България конопена предачница, прераснала по-късно в текстилния комбинат „Вела Пеева”…
Днес, век по късно, хора като братя Сотирови създават и владеят индустриални предприятия в страната, в областта, в нашия град. Срещат се и владелци, и търговци, да ги кажем „търгаши”, които прибират целия пай, при това без да им приседне. Прибират разликата между поевтинялото слънчогледово семе и цената на литър олио за потребителя, левчето от литъра гориво чиста печалба, цялата 100-150-процентна надценка на стоки и продукти от първа небоходимост…
За да преуспее една фирма, както сподели преди 33 години най малкият брат Сотир с пишещия тези редове, правилото е: „Човек трябва много да се труди, да живее скромно, да зачита работниците и всичката печалба да влага в нови машини, защото прогресът е в машините.”
Така тримата братя Сотирови постават основите на индустриален Пазарджик. Но и задават една простичка рамка от правила, на която се крепи класическият пазарен принцип. Защото така преуспява не само фирмата, а всички по веригата са доволни. Гледайки тази рамка, да го кажем така: „Малко са индустриалците у нас, които страдат от скромност.”
Михаил ТОДОРОВ
