Почина нашият земляк Величко Минеков и това е тежък удар върху българската култура. Накъдето и да погледнем у нас – София, Пловдив, Добрич, Сандански, Панагюрище, Търговище, Ивайловград, а и в чужбина – Вашингтон, Рим…, виждаме резултата от изкусните ръце на този наш скулптор. Невероятен майстор на длетото с неоценим принос за сродяване на отечествената ни култура с постиженията и тенденциите в развитието на съвременното изобразително изкуство в Европа и света.
„Знаме” е писал неведнъж за биографията на родения на 13 октомври 1928 г. в Мало Конаре творец. За ученическите му години в Пазарджик и първите му учители по рисуване Ана Машева и Стоян Василев, които ще го тласнат към Висшия институт за изобразителни изкуства "Н. Павлович" при професорите Марко Марков и Любомир Далчев. Той не се затвори в тесните рамки на догматичния социалистически реализъм в изкуството, а
се осмели навремето да внесе едно разкрепостяване
Както отбелязва и критикът Христо Миланов – водещото за Величко Минеков е да отвори и затвори пространството, да го накъса, да му даде нова сила и мощ, посока и движение, в което обектите се вплитат или откъсват един от друг." Затова упорито търси нови, оригинални форми, разработва безброй варианти на една и съща тема, докато я изведе до пластичен знак, като символ. Това обяснява и онази загадъчна иносказателност, символика, които откриваме в абстрактни творби като цикъла "Марица" (1965), "Прегръдка" (1978), "Явор и Калина" (1985) и много други.
Величко беше заставен да преглътне незаслужено като новатор
доста горчиви хапове
Макар че по-късно същите тези хорица побързаха да го оплюват като "дворцов художник" заради „ловната дружинка на Тодор Живков”.
Големият скулптор беше любим професор в НХА и във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Сред учениците му са Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Рая Георгиева, Спас Киричев от Пазарджик и много други.
Помня, че за пръв път, беше през 1979 г., бях в Младежкия дом на негова изложба, посветена на 50-годишния му юбилей. В голямата зала бе уредена доста мащабна експозиция и при тържественото й откриване взеха участие всички изявени ръководители на града и окръга, начело с първия партиен секретар Георги Танев.
Тогава той подари значителна част от експонатите на града
и оттогава датира неговата уникална открита художествена галерия, в която са заселени завинаги 23 монументални негови скулптурни фигури, подбрани от техния родител по значимост и тематично разнообразие. Сред тях се открояват внушителният "Спартак", вечно свирещият "Орфей", постоянно танцуващата красива "Нестинарка", "Септември 1923", напористата и напета "Селянка" и други. Това талантливо присъствие на Величковото творчество в града ни може би превърна Пазарджик в селище с най-внушителна Открита художествена галерия не само у нас, но и в Европа.
"Няма основание, каза той, да отказвам на такава любезна покана и то от земляк!". Това ми каза той, когато му звъннах по телефона с молба за интервю. по повод на предстоящата 70-годишнина. Беше 1998 г. Междувременно в галерия "Станислав Доспевски" се уреждаше специална юбилейна изложба. Сварих го в просторната зала, увлечен в грижливото подреждане на многобройните експонати. Щом ме зърна, по лицето му се разля спонтанно ласкава усмивка, заряза всичко и сърдечно се ръкува с ненадейния пришълец. Не се стърпях и
веднага му подадох вестника с юбилейната публикация
Това покачи мигновено ведрото му настроение, прегърна ме и предложи веднага да се почерпим, като помоли местните му колеги да продължат почти свършената работа.
Така започна едно сърдечно приятелство.
През 2008 г. наближаваше неговата 80-годишнина и се разбрахме за нов разговор по този повод. За целта се озовах по негова покана още в края на септември в просторното му ателие, където прекарваше по-голяма част от денонощието. Там се раждаха идеите за творческите му реализации. Там посрещаше гостоприемно колеги, приятели и близки събеседници. Когато се появих в обичайната му любима "работна обител", остави веднага всичко и се втурна да посрещне госта от Пазарджик.
Оживление имаше по лицето му, когато ми предложи удобно място за предстоящия запис. Бях си подготвил подходящи въпроси. За съжаление най-ненадейно касетофонът закъса.
Той, пък и аз, се попритеснихме, а проф. Минеков спаси положението
като предложи нова касета, която ни свърши добра работа. След разговора ме помоли да проверим качеството на записа. Като чу ясен духовития си баритонен глас, очите му мигновено светнаха... Изражението му тутакси живна. Беше удовлетворен, че си свърших работата. Стана от стола и се запъти към околните рафтове, населени с различни статуетки и многобройни творби на макетирани негови паметници. Само след миг се върна обратно, грабнал в десницата си маломерна бронзова фигура, обвита в хартия. Изправи се пред мен усмихнат, с нескрита радост и грейнали очи отприщи развълнуван глас: "Такова нещо съм подарявал само на Иван Динков от нашия край! Доволен съм, че сега мога да удостоя и теб с тази чест! Заповядай за спомен от мен. Дано ти хареса тая моя работа!". Нетърпеливо разгъна опакованото бронзово тяло и
пред погледа ми живна умаленият във вид на статуетка от популярната му творба „Родина"
Този забележителен паметник се извисява и в Женева, пред известния Дворец на нациите, използван от ООН. Същият величествен монумент на млада и красива снажна българка с традиционното ни родно гостоприемство посреща хилядите минувачи пред община Пазарджик с поднос.
За жалост това лято телефонът му изведнъж занемя. И на 2 август се пресели отвъд. У дома на масата в хола се извисява неговата неумираща бронзова "Родина". И с нея пак виждам усмивката на нейния безсмъртен родител.
Продрум ДИМОВ
Със съкращения. Цялата статия - в книжния брой на "Знаме"
