Този спомен пази от детството си Стоянка Урумова, дъщеря на майстора на сиренето Груйо Хаджийски. На 7-8 години момичето навестявало баща си да наблюдава как той приготвя млечния продукт, как се съхранява и кога отива на пазара.
- Първо ме впечатлиха множеството бурета, подредени в маазата, която сега е обект на научни изследвания. Вътре се влизаше по няколко стъпала надолу и от отворената врата лъхаше приятна хладина. От баща си разбрах, че там цели 45 дни зрее бялата саламурена стока. Всяко едно от буретата събира над 150 килограма сирене – уточни Стоянка Урумова.
Млякото, пристигнало в мандрата, се изсипваше в поцинкована вана, дълбока 60-70 сантиметра, поставена върху
изградена от тухли печка на дърва
Докато е на огъня, баща ми непрекъснато разбъркваше течността със специална метална бъркалка, на върха с дупчици, та тя да не загаря.
Млякото изстиваше до определена температура и се подквасваше с маята. После се изсипваше в 5-6-метров тензух и се поставяше в метални вани за отцеждане на цвика. След това с големи ножове сиренето се режеше на буци с тегло около килограм.
Оттам те се редяха в бурето, като след всеки ред се посоляваха. Баща ми затваряше капака на бурето със специално приспособление, наречено башкия, изработена от метал и дърво. Върху капака нарочна
метална пластинка, изписана с черна боя,
посочваше съдържанието на стоката в бурето – поясни Стоянка Урумова.
Тя с умиление си спомни за малката стаичка в двора с двамата й обитатели – мъж и жена арменци, доста възрастни за нейната детска представа.
Пенка МИХАЙЛОВА
Цялата статия - в книжния брой на "Знаме"
Повече за Каменната мааза четете ТУК
