„Най-добре те се забелязват по отношение на традициите свързани с бременността, раждането и отглеждането на дете. В миналото ако семейството е бездетно вината била приписвана на жената. Терминът за нейното състояние е „ялава“. Смятало се е, че това е наказание за родителите на бездетното семейство. Съществуват забрани да не се зачева дете в дните сряда и петък, когато християните постят и следователно трябва да проявят и полово въздържание. Тази забрана е в сила и срещу голям християнски празник.“ – пише Дориана Димитрова, автор на краеведско изследване за Пещера. Вярвало се е също така, че ако дете се зачене по време на пости няма да има късмет в живота. Ако дете се роди по време на пълнолуние ще е богато и почитано, ако ли месечината е празна, нищо добро не чака новороденото. Ако детето се роди на празник това е Божи знак за бъдещия му просперитет. Момчетата са били по-предпочитани деца от момичетата. В Пещера е разпространено поверието, че ако детето се зачене преди пълнолуние ще бъде момче.
„Бременната не трябва да ходи боса, да гази вода и да вдига тежко. Да не чува писъци на животни, защото бебето ще е ревливо. Да не краде, защото където се пипне после детето ще получи белег. Не трябва да ходи на погребение, да не се плаши, че бебето ще се роди седалищно или преждевременно.
Полът на бебето се определя като се сипе сол на главата на родилката, ако се пипне по носа ще е момче, ако се пипне по устата – момиче. Острият корем по време на бремеността се сочи като момче, а облият за момиче. Бремеността се пази в тайна докато не стане видима за да не бъде урочасана родилката и детето. В пълна тайна се пази и раждането. В момента, в който то започне свекървата ръси с вода родилката и нарича: „Както лесно се пръска тая вода, така лесно да се роди детето.“ Косите на родилката са разпуснати, пак с тази цел, да е по-леко раждането. До родилката се слагат босилек, здравец и вода.“ – сочи в изследването си Дориана Димитрова.
След раждането пъпчето на бебето се връзва с конец и се отрязва с ножица, а когато падне се увива със здравец и се слага между страниците на дебела книга, за да може детето да стане учeнолюбиво, умно и здраво.
„Имало е деца, които се раждат с „риза“, това е ципа, която се вярвало, че след като я спее попа е хубаво да се раздава на парченца на жени, които не могат да забременеят. На ръката на бебето се превързва синьо манисто. Кърмачката не дава нищо назаем, за да не ѝ секне кърмата. Бабата първа къпе бебето като слага във водата шепа сол за да не мирише потта му като порасне. На втория ден от раждането бебето било обилно посолявано и преспива така.
На третия ден му се меси сладка пита, която се маже с мед, за да е сладък животът на новороденото. Детето се кръщава като навърши три месеца, по време извън пости. Кръщава го кумът, който е венчал родителите. Характерно е и това, че след осиновяване тук децата не получават фамилията на осиновителите, а запазват бащината си. Познати са множество такива случаи особено от времето на войните в началото на ХХ в. „ – пише Дориана Димитрова.
В алманаха ще откриете и местни рецепти, с точните съставки и пропорции за създаване на традиционните за региона ясния. Днес ви предлагаме рецептата на Мария Попова и Стамушка Караниколова за десерт известен с името "Костенурки". - ТУК.
