Преди 15 години - на 24 септември 2007 г., започна учителската стачка. Най-продължителната и най-масовата стачка в историята на България. Хиляди учители, които години наред бяха обяснявали на учениците, че трудещите се чрез стачки и демонстрации воюват
за повишаване на надниците и заплатите, повярваха в учебникарските измислици и масово се вдигнаха на национален ефективен протест. Стачкуваха с ентусиазъм, съпричастност и вяра. Малка част от тях, между които и авторът на тези редове, бяха наясно, че със стачки и избори нищо не се променя. Впоследствие всички стачки и протести у нас все доказваха правотата на тази банална истина. Стачкуващите през октомври 2007 г. буквално гладуваха. Имаше учителски семейства, които 40 дни нямаха никакви доходи, защото стачкуващите по закон не получават заплати. Но пък получиха от сърце подигравки от тогавашните министри Вълчев и Орешарски. Те презрително наричаха преговорите със стачниците ,,седянка”, която могат да разтурят по всяко време. Полицаите пък недоумяваха защо учителите трябва взимат по-големи заплати от техните.
През 1901 г. народният трибун Георги Кирков в Народното събрание при обсъждане на държавния бюджет се изказва, че държава, в която офицерите взимат по-големи заплати от учителите, няма да я бъде. 121 години от неговите думи и 15 години след учителската стачка учителят продължава да е високо ценен и ниско платен. В последната една-две години заедно с пенсиите бяха увеличени учителските заплати, и депутатските също. Дано тази тенденция продължи и в бюджет’2023. Учениците,респективно училищата и учителите намаляват всяка година и и реално все по малко тежат на държавната хазна.
Новата учебна година започна наскоро с традиционен оптимизъм и надежда. Дано да бъде успешна. Сиреч присъствена.
На добър час, скъпи ученици, учители и родители!
Михаил ТОДОРОВ
