Пазарджик

Умаленият модел: Село ни показва как ще се оправи България

  06.10.2022 07:43             
Умаленият модел: Село ни показва как ще се оправи България

Преди 7 години тук имаше само едно куче, а сега идва и президентът Радев

ГОРНО ВЪРШИЛО. В навечерието на поредните избори едно село нагледно показа как сами можем да си оправим държавата. Само трябва да надмогнем личното его, да запретнем ръкави и да дадем време, пари, труд и всичко, което нарушава зоната ни на комфорт... В името на комфорта. Сега в Горно Вършило съседите се познават и празнуват заедно в напълно обновена среда – с новосъздадени Народен клуб библиотека и Детски кът. Основният спонсор е Емил Николов от Пазарджик – бивш държавен шампион по колоездене на писта и на шосе, дългогодишен музикант у нас и в чужбина, както и успешен бизнесмен. Той е дал примера, но признава, че сам нямало как да успее – в добрата кауза до него плътно застанали със собствени средства и труд и кметският наместник Георги Мърков, и техничката в кметството Васка, и Миро и Митко от София, и Бранимир от Вършилата, и Иво – ергенът на селото, и още хора…

„И през 2016-а направихме Брекзит и се върнахме окончателно – с фирмата. Започнахме работа в Пловдив, като идеята беше аз като бивш естраден музикант да построя една зала в двора на моята вила и да наредя всички инструменти – има за цял оркестър.  Да бъдат експонирани там, но и да бъдат на разположение за свирене по всяко време”, разказва Емил. Преди това бил ходил в Горно Вършило и много му харесало. Имало хора, които ремонтират старите каменни къщи. Никой не се познавал с никого.

Един ден Емил заварил бъдещия кметски наместник Георги Мърков

на бензиностанцията под селото - на 61-я км на АМ „Тракия”.

„Бате Гошо тогава беше депутат. Като му казах, че съм му новият съсед, много се зарадва. След това всяка събота бяхме заедно, когато си идвах от Лондон. Един ден имахме пролетно почистване на селото – участваха всички, които имат имоти. След това направихме малко тържество в сградата на кметството. В нея нямаше прозорци, дограми, а вратите бяха счупени. Ремонт не й бе правен в последните 50 години.

Карахме тържеството на студено (беше края на ноември) - на счупени стъкла. И тогава реших, че няма да построя клуб в моята вила. Предложих на Мърков да спонсорирам част от сградата и в нея

да направим Народен клуб-библиотека

- за четене, за тържества, за раздаване на пенсиите на възрастните хора, които трудно се качват до втория етаж. На него много му хареса идеята. Каза: Емо, с теб съм, каквото трябва като средства, хора и помощ, само казвай. И аз се амбицирах. И още следващата събота изненадах Мърков с готова дограма. Дойде фирмата и започна да я монтира, а за всички това бе голямо удоволствие.  После намерих фирма с майстор, която да монтира гипскартон на залата, която е била някога хранителен магазин и склад. Помещението е около 60 квадрата. Влезе доста труд и средства, но стана хубаво. Възстановихме старите рафтове отпреди 50-60 години. Когато е било хранителен магазин, с хамбарите за брашно, ориз, захар, от които се е продавало наливно с черпаците…”

Впрочем, Емил и преди е правил много дарения. През 1998 г. „Знаме” писа, че

той безвъзмездно оборудва с дограма цялата „Спешна помощ” в МБАЛ-Пазарджик

Сега всички много харесали боядисаните рафтове. Всеки дарявал по два-три кашона книги.

„Направихме подробен опис на всички томове и осъществихме идеята за библиотека. Дойде 16 януари – тогава направихме първото събиране за официалното откриване на Клуба. Температурата беше около минус 15 градуса, но беше весело, защото вече бяхме на топло. Присъстваха над 20 човека. Опознахме се всички съседи и вече знаехме с кой живеем. В селото има 9 постоянни жители, но Горно и Долно Вършило са около 1250 имота, които си плащат данъците в Община Септември. Не броим нивите, които се продават ежегодно – общината трябва да внася половината от данъчните приходи в земите, където са те, но общината няма пари. Сега ни фактурираха един нов климатик, който купих от Пазарджик, за което им благодаря. Тук има професори, има доктори… Че и президентът Румен Радев - и той гостува на Мърков. Много са хората, особено лятото.

Но преди 7 години пред кметството имаше само едно куче

Което ме чакаше всяка събота, за да го нахраня и да се радваме на взаимната си компания, а после ме изпращаше...

Мърков често казва, че е кръвна група „Шампион”. Може би затова си допаднахме с него. И аз съм нееднократен шампион в колоезденето… Знаеш ли, че има едно съвпадение, което едва ли е случайно, подсмихва се Емил. Дойдох тук, на 61-и км, а съм роден през 61-а, на ул. „Патриарх Евтимий” 61. В момента съм на 61 години, а с тази цифра започва и номера на колата ми… Някога ни бутнаха къщата в Пазарсжик, но пък сега вилата ми е с номер 61…”

Ами просто е. Гласувайте с 61.

Тодор ГРОЗДЕВ

/Със съкращения/

Как виладжиите направиха летен детски център, как Народния клуб се сдоби с професионална сцена и оборудване, как в чисто нова кухня деца ще имат кулинарни уроци с традиционни български рецепти - четете само в книжния брой на "Знаме". 


Свързани