На 5 октомври тази година се навършиха 110 години от обявяването на Балканските войни. С първата от тях /5.10.1912-17.05.1913/ България отново ще влезе в световната история с блестящи примери за войнска доблест и чест. Цар, народ и правителство тръгват на поход, за да въздадат правда за останалите под робство братя от Македония, Одринска Тракия и Беломорието. На 8 октомври /събота/, от 11 часа на връх Велийца тържествено бе отслужена панихида и ще бъдат поднесени цветя и венци в памет на загиналите герои. На полеви условия 68-ма Бригада за специални сили–Пловдив с командир ген.-майор Явор Матеев извършиха демонстрации на бойни изкуства.
Българският меч беше вдигнат, за да бъде разсечен заплетеният от Берлинския конгрес /1878/ Гордиев възел. Само така можеше да се принуди Турция да изпълни прословутия член 23-ти от този договор за даване на автономия на българите от тези земи.
На тогавашния 5 октомври, преди 110 години, единомислещият и единодействащ български народ продължи със средствата на политиката и оръжието борбата за национално обединение. Делото на Съединението/1885/, на Илинденско-Преображенското въстание /1903/, прерасна
в безпрецедентна военна кампания
на освободителната по своя характер и прогресивна по своето значение война. Под бойните знамена на полковете, в дивизиите, в Първа, Втора и Трета армии се стичат над 600 хиляди генерали, офицери и войници. Само за няколко дни те са съсредоточени в основните направления на действие, по течението на реките Тунджа и Марица. Огромно число войнство, излъчено от 4,5-милионна България, готова на саможертва срещу силите на 25-милионната Отоманска империя.
Тази война трябва
да реши балканския национален въпрос
От това са заинтересовани и другите балкански държави, поради което се сключва Балканския съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Това се осъществява чрез подписването на междудържавни договори и процесът завършва през май 1912 г. До това време в европейските провинции на Турция, обхващащи територии от 170 хил. кв. км., живее население от над 6 милиона души. От тези големи етнически общности само 1,5 милиона са турци. Останалите – българи, албанци, гърци, сърби, арменци и др., тънат в унизителните условия на
робски статут,
без национални, политически и социални права. Това население, вследствие на успешна война, трябва да бъде приобщено към създадените национални държави, след освободителните борби и руско-турските войни през втората и трета четвърт на 19 в. Тяхното разпределение е предварително уговорено между съюзниците. Уговорка, която не се спазва от Сърбия и Гърция и те получават несъразмерен дял на военния им принос за победата над Турция от тези земи, населени преди всичко с българи.
Това са дните и месеците, когато
българският воин е най-мотивираният и окрилен воин на света
Той оставя дом и семейство, загърбва ежедневните нужди и неволи и се залавя на хорото на кървавата сватба, така както се случва през Априлското въстание /1876/ и Руско-турската освободителна война /1877-1878/. Неговите основания са изконно исторически, затова той се влива в части с наименования „Софийски”, „Бдински”, „Преславски”, „Плевенски”, „Средногорски”, „Чепински”... Земляците от тези краища стават братя по оръжие. Довчерашните орачи, сеячи, чиновници, учители, художници и прочие и прочие български род на драга воля се стичат към мобилизационните пунктове и
под звуците на вдъхновяващите ритми на тъпана, кавала и гайдата
се захващат в хорото на гигантското усилие на войната. Неговият безкраен кръг е символ на безпределната им вяра в правдивостта на освободителното им дело. Сабята на българския дух е изтеглена от ножницата и блясъкът на правдата увлича в победна атака лавината на българската конница, неотразимия щурм на пехотата, смелия полет на авиацията, поразяващия огън на артилерията и дръзкото торпилиране на турския кораб „Хамидие“.
Времето е барутно
Великите сили не желаят да загубят завоюваните икономически и политически позиции в Османска Турция. И не искат никаква ревизия на Берлинския договор. Те разбират, че всяка война за решаване на Балканския национален въпрос между противостоящите сили на Турция и балканските национални държави ще доведе до неизбежен общоевропейски сблъсък. В тези начални десетилетия на 20 век тогавашните два военно-политически блока, на Антантата и Тройния съюз, работят за формиране на значим икономически и военен потенциал. С напрегната дипломатическа активност договарят условия за съюзнически ангажименти срещу териториални придобивки в следвоенното устройство на Европа. Секретни договорености и имперски амбиции водят до прерастването на конфликта в световен и предпоставят новия геополитически ред – крушение на идеалите ни за национално обединение.
Към този момент, по всеобщо признание,
България е най-силната държава на Балканския полуостров
Силна военно, просперираща икономически, изживяваща духовен разцвет. Такива са аргументите й, когато тръгва да сключва Балкански съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора. Срещу това тя очаква честно изпълнение на съюзническите договорености в общата война срещу Турция. Нагърбва се да осъществи, и в голяма степен постига, разгромяването на турските военни сили на Одринския оперативен театър на действие. Поела върху плещите си този товар, с победите на българското оръжие и военно изкуство при Лозенград, Люлебургаз, Бунархисар, Караагач, Ескиполос, Петра Селиолу, Чорлу, Гечкенли, Чаталджа, Одрин – венец на военните успехи, Родопите и Беломорието, само за 5 месеца тя заставя Турция да седне на масата на преговорите.
Цялата статия - в книжния брой на "Знаме".
Георги КЕРКЕНЯКОВ
