След като изградихме инфраструктурата на Пазарджик трябваше да инвестираме и в хората
ПАЗАРДЖИК. На 4 ноември се навършиха 15 години откакто Тодор Попов седна на кметския стол. През есента на 2007 г. той спечели втория тур на местните избори с 53% от вота и оттогава е неизменен победител в изборната надпревара. Днес бе отслужен и молебен за здраве в катедралния храм "Успение Богородично" по повод годишнината. Разговаряме с кмета на общината година преди изтичането на четвъртия му мандат.
- Над 24 години в политиката, 15 години кмет, 4 години като председател на НСОРБ. Преди това 4 години председател на ОбС… Опитът не притъпява ли амбицията и не води ли умората, г-н Попов? Или апетитът идва с яденето?
- Така както ги изреждате, ще ме накарате да се почувствам твърде стар, а не съм. Относно умората – да, умора има понякога, но затова са дадени почивките… А амбицията – не, аз нямам амбиция да се доказвам. Моята амбиция е друга – Пазарджик да става по-добър и проспериращ град, все повече хора да сбъдват мечтите си тук, а ние като управление да отговаряме на очакванията на хората. Това винаги ме е водело. Неведнъж съм казвал - изборите са една проверка на доверие. Нищо друго. Преди избори ние излизаме открито и обявяваме нашите политики. И винаги досега съм получавал подкрепа от хората, които живеят в нашата община, на тях тези политики им харесват и ни одобряват. Това е важното. Хората на мен ми имат доверие, защото аз съм събирателното на екипа. И никога не съм бъркал не-то с да-то. Като кажа "Да", е да, като кажа "Не" - е не. Всеки трябва да си държи на думата. Хората затова ни имат доверие през годините, защото сме отговаряли на техните очаквания. И затова имаме дълъг хоризонт.
Един човек трябва да знае кога да спре, да не се унижава. Щом нямаш обществено доверие, се оттегляш, а не се унижаваш на всяка цена да продължиш. А много хора си го причиниха през годините. Аз не искам да съм един от тях. Аз самият, ако видя и преценя, че нямам обществено доверие, ще кажа: "Стига!".
- Как лично Ви промениха тези управленски почти 4 мандата?
- Не мисля, че много съм се променил, винаги съм бил последователен и затова хората винаги са знаели какво да очакват от мен. Аз държа с хората да съм откровен и прям, да казвам нещата каквито са, дори и в случаите, когато съм прокарвал непопулярни мерки. Факт е, че Пазарджик се промени и ние добихме самочувствието, че живеем в един по-добре изглеждащ, по-уреден и спокоен град, даващ и житейска перспектива и не на последно място - променихме манталитета си. Преди 15 години Пазарджик беше с буквално изорани улици, с мъждукащото улично осветление през стълб. Помните, че първият кредит, след много дебати и обсъждания, бе за ремонта на няколко главни улици и булеварди. Преасфалтирахме и немалко второстепенни. Влязохме в училищата, детските градини, читалищата. Подхванахме Острова. Днес сме горди с града си и по-важното - гордеем се с постиженията на хората от града ни.
Показахме, че можем да бъдем добри в много неща. И всъщност, всичко това, което ни заобикаля - като зони за отдих, зони за спорт, реновираните квартали, саниранираните блокове и всичко друго - е средата, която влияе. Тя манталитетно те променя. И затова има все повечето деца, които спортуват, пеят, играят. С всички тези неща ние придобихме друго самочувствие. Това е промяната ни и аз мога само да съм щастлив, че съм част от нея и с екипа ми в много отношения сме двигател на тази промяна.
- За това време с кое най-много се гордеете като резултат – с невидимата, с видимата инфраструктура, с нещо друго? И кое не бихте направили, ако можехте да се върнете назад във времето?
- Знаете ли, така съм устроен, така съм възпитан, че гледам повече напред. Това, което е станало, е станало, важното е какво може да направим от този момент нататък. За нас преди 15 години най-важното нещо беше да оправим града - да заприлича на град, защото Пазарджик, колкото и да ми е болно да го кажа, тогава беше мърляв, мръсен, неосветен, занемарен. Това ни костваше много усилия. Особено първите 1-2 мандата. И се радвам, че лека-полека ние успяхме да отговорим на очакванията на хората - да се подобри физическата среда - улици, училища, читалища, детски градини и какво ли не. Това беше важно. Направихме фундаментално важни за десетилетия напред нещата, като пречиствателната станция, депото, сепариращата инсталация - неща, които ни обезпечават по-добро качество на живот. И тогава си зададохме въпроса какво правим след инфраструктурата и отговорът дойде бързо и лесно – трябва да инвестираме в хората.
Да правим такива неща, които дават самочувствие. Но това нямаше как да стане преди да са оправи физическата среда. Не може да изпращаш детето си по тъмна улица в тъмно и студено училище. И мога да кажа, че всички последващи наши инициативи, свързани с култура, социални дейности, спорт, получиха одобрението на хората.
Ето, ние сме един средно голям град за страна като България. Но това, с което сме по-различни от всички останали са културните ни традиции и спортните ни традиции. И през последните години създаваме манталитет у децата да си обичат традициите, да си обичат народната музика, танците, рисуването, пеенето, да обичат спорта и се гордеят с постиженията на пазарджишките отбори и спортисти. Всичко това създава такъв натюрел на тези млади хора, който ще им бъде полезен не само на тях, но и на обществото. Това превърнахме в наша политика и ще я продължаваме, разбира се. Всъщност, за следващите ни години вече имаме два слогана: "Пазарджик - град на богати хора!" и "Пазарджик - град на шампиони!" Това е нивото, което трябва да държим.
И да се върна на въпроса Ви - не бих променил нищо, защото считам, че това са правилните решения и по-важното е, че се подкрепят и от хората.
- Казвате, Пазарджик да е град на богати хора. Тоталната криза не уплаши ли инвеститорите и кандидат-инвеститорите?
- Преживели сме не една криза. Бизнесът и инвеститорите искат едно-единствено нещо – предвидимост, и в момента държавата им е длъжница. Пазарджик постоянно се развива. И постоянно идват нови инвеститори. Тук всяка година се разкриват 700-800 до 1000 работни места, въпреки всички кризи, ковиди и т.н. Ето, предстои да се открият три нови завода – на „Главбулгарстрой“, новият търговския център при „Практикер“ и разширението на Асфалтовата база в Хаджиево. Ето ги 700 нови работни места - само за последните няколко месеца на годината. А преди това бяха двете разширения на дейността на „Ариете логистик“ и новите линии на „Костал“. Пазарджик е жив и динамичен град и това ми дава повод за самочувствие и удовлетворение – в града има ниска безработица, добър стандарт на живот, всичко е пълно – театри, зали, площадки, стадиони – въобще, кипи живот. Кога сме си мислили, че в събота и неделя ще идват хора от София и Пловдив, че да се разхождат в парка ни?! А догодина ще направим и „Градините на света“, които също ще са със свободен достъп, всеки ще може да влезе, да разгледа, да почине сред уникални дървета и природа. Другият ни голям проект пък ще ни даде енергийна независимост. Сега през декември ще подпишем предварителен договор за присъединяване към мрежата, а през януари започваме реално да го правим и през април трябва да е готов. 25-30 години напред общината няма да мисли за ток. На 100% ще сме енергийно независима община. Предстои ни и обновяване на осветлението. Надявам се и санирането на тръгне, в Пазарджик имаме над 200 сдружения на етажната собственост и всички те очакват обновяване на жилищните им сгради. Имаме и още проекти, но за тях по-късно. Така че планът ни е ясен, перспективата я имаме, само здраве да има, за да може да реализираме всички добри инициативи, получили подкрепата на хората.
„Знаме“
