Понеделник, 06 Фев 2023
 
Пазарджик

Скулпторът Димитър Маламски: Изкуството е усещане за естетика вътре в мен

  19.11.2022 08:02             
Скулпторът Димитър Маламски: Изкуството е усещане за естетика вътре в мен

Велпапето е благодатен материал за художника

ПАЗАРДЖИК. Скулпторът Димитър Маламски чукна 70 лета. Годишнината му бе отбелязана от колегите при откриването на годишната изложба на Представителството на СБХ в Пазарджик. За представените 3 картини в стил „Велпапе арт“ авторът им получи отличието на Община Пазарджик, за което писахме.

- Г-н Маламски, честита годишнина! Как се чувствате на 70?

- Добре, Слава Богу. Доволен съм, че продължавам да творя моето си изкуство и да се радвам на живота. Надявам се да посрещам още годишнини занапред с нови интересни произведения.

- Как започна творческият Ви път?

- От дете се занимавам с какво ли не, но нямах усещането за творчество. Обичах да майсторя фигурки от глина, която малчуганите намирахме край канала в Пазарджик. Счупеният писец за мастилото в гимназията ми служеше за рисуване върху тебешира. С острото ножче, с което не се разделях, пък дялках черти и резки върху дървото. Любими ми бяха човешките глави, те са най-интересната част от тялото. Главата говори за всичко – настроение, състояние, изражение, емоция.

- Кога открихте художественото изкуство?
- На 15-16 години с посещение на изложби, които силно ме впечатляваха с показаното там. Започнах да опитвам дърворезба с помощта на инструменти. По-късно приложих тези умения в дърводелско предприятие, като украсявах мебелите с изящни орнаменти. Обемни човешки фигури на жени и мъже върху дърво бе следващата стъпка, а за направата им подбирах по-светъл и по-тъмен материал. Тези творби показах за първи път в изложба и срещнах одобрението най-вече на художника Константин Анастасов, на когото благодаря от сърце. Тогава той ми каза: „Продължавай, не спирай да майсториш красота“. И продължавам да я показвам.

Нямам академично образование, но досега не съм чул колегите да казват за творбите ми: „Това го направи така, а не така, както е“. Истината е, че нещо отвътре ме подтиква да работя, не знам това талант ли е, нещо друго ли е. Обяснение по темата нямам. Като художник правя това, което искам и мога и без художествено образование. Даже считам, че това е плюс за творчеството ми, далече от влияния и конюнктурни постановки. Защото изкуството е усещане за естетика вътре в мен.

- С какви материали работите?

- С всякакви, ако в тях има пластика – камък, метал, глина и любимото ми дърво. Шест мои работи, изработени от метал, красят канала в града. Сред тях са „Царски двери“, „Спомен“ и други. Там е „Велосипедът“ – скъп спомен за моя „Диамант“ със седалка за деца, с който карах по равните пазарджишки улици. Интересни неща са поставени и в парк „Острова“. Оттам, за съжаление, изчезна творбата ми „Дърво“. От нея няма и следа, освен снимката й.

- Напоследък правите картините си от велпапе. Защо?

- Смених метала с по-лек заради умората при работа с тежки материали. Три рисунки върху велпапе представих на годишната изложба на Представителството на СБХ в Пазарджик и получих наградата на Общината. Върху папира рисувам с акрил, изрязвам фигурки в многоструктурния материал – находка за твореца. Нарекох новия си стил „Велпапе арт“, а първата картина е с надслов „Мъжът, ако не стреля, оре!“. Благодатният материал пръв открива художникът Славчо Славчев. Темата е безкрайна и неизчерпаема заради възможността за цветово решение върху различните видове велпапета – от петпластово до микропластово. Интересна е вълнообразната структура, податлива на много творчески похвати.

Щастлив съм, че Радина – жената на производител на ценния материал, ми подари велпапе в различен формат, а аз на нея – моя картина. Тя си поръча картина от велпапе за подарък на съпруга си. Отдавам на Бога подаръка на жената, като припомням сентенцията: „Ти работи, а аз ще ти помагам, ако е рекъл Господ“. Добрите неща се постигат с вяра и благочестивост.

В какво вярва Димитър Маламски? Как показва доброто в изложби и с какво се занимава напоследък? Четете само в книжния ни брой.

Пенка МИХАЙЛОВА

 

 


Свързани