Пазарджик

Илия Михайлов ни приближава с шестата си книга, снощи ни я представи

  22.11.2022 09:05             
Илия Михайлов ни приближава с шестата си книга, снощи ни я представи

ПАЗАРДЖИК. Снощи учителят по история и блогър Илия Михайлов представи своя шести сборник с разкази - „Приближаване“, в Деня на християнското семейство. Може би защото, както впоследствие призна авторът, веднъж при спор за това кой е по-важният пол, той отговорил :“Семейството“.

В Художествена галерия „Станислав Доспевски“ за събитието дойдоха и издателят на книгата Румен Христов от ИК „Планини“, и редакторът и писател Георги Връбчев, който влезе в ролята на модератор и развълнува аудиторията след като прочете един от разказите в сборника.

Така той илюстрира думите си, че алтруистичният подход на Михайлов личи още в заглавието – приближаването към малкия човек, за да даде поле за изява именно на него, а не на писателя.

Автор на предговора на сборника е известният журналист Георги Тошев, а художник на корицата отново е младата и обещаваща художничка Катрин Малинова, възпитаничка на СУ “Георги Брегов“, където преподава и Михайлов. Както пише Тошев:

„Важна книга в сложно време на отдалечаване от мечти,илюзии, хора.

Книга,в която имаме шанс да се намерим.“

За издателя Румен Христов това е: "Човечна книга, създадена от Човек, написана със сърце и от сърце!“.

Снощи Илия Михайлов, видимо развълнуван, благодари на много хора, които стоят зад проекта. И разказа в типичния си стил история, случила се след отпечатването на „Приближаване“. С издателя Румен били в заведение и спонтанно решили да оставят бакшиш на сервитьорката, който я изненадал и просълзил. Обяснили й, че е за здраве и за успеха на една книга. На излизане обаче сервитьорката ги догонила и им дала по едно пакетче захар – да си го сложат в джобовете за здраве и за късмет на книгата. „Румба, аз още си го пазя“, показа пакетчето Илия.

Кутия за дарения е отворена в изложбената зала при представянето. Парите ще бъдат предоставени за лечението на онкоболна учителка от Пазарджик. Мнозина пуснаха своята лепта снощи. Дарение вече е направило и издателство „Планини“, а Илия Михайлов е дарил своя авторски хонорар.

Ето какво пише авторът за “Приближаване“:

“Случвало ли ти се е, уважаеми читателю, да се приближиш толкова близо до някоя своя мечта, че да я чуваш как диша учестено от вълнение, засилвайки се да скочи колкото може по-далече и по-високо? Усещал ли си как ти самият сякаш вече си го направил преди нея, за да ѝ вдъхнеш кураж, че и тя го може? Защото какво е една мечта, ако никой не вярва в нея, още повече тя самата?!

Зная, понякога това изглежда много трудно както за хората, така и за мечтите. Особено когато, изпаднали в отчаяние и страх, се ровим в папката "Щастие" на десктопа на живота си и файловете, които намираме там, ни се струват толкова малко на брой и нищожни по размери. ;

И тук, откъм ъгъла на улица "Съмнение", се задават толкова много въпроси към нас. "Как да продължим да се стремим към себе си и към другите?", "Защо да го правим изобщо?", "Вярно ли е, че най-красивото в повечето мечти е това, че завинаги си остават просто мечти?", „Кога, как и дали ще намерим това, което търсим?“.

Аз имам своите отговори. Намерил съм ги през годините. Изстрадал съм ги. А ти, уважаеми читателю, откри ли вече своите?

Преди време пътувах с един млад човек, когото безкрайно обичам и уважавам. Той тъкмо се беше приближил до една своя голяма мечта, но тя някак му бе обърнала гръб.

Помолих го да запази детето у себе си живо, защото един ден то ще му потрябва и той ще го потърси. Никога да не му отказва, когато то го помоли да поскачат заедно в някоя улична локва или да почукат на нечия чужда врата и после заедно да избягат, смеейки се весело през рамо. Казах му, че нещата не винаги се случват така, както на нас ни се иска, но не трябва да спираме да им показваме посоката, в която бихме желали те да вървят по пътя си. Не трябва да спираме да ги напътстваме, защото понякога те са доста разсеяни и имат нужда от това.

Спирам до тук, уважаеми читателю. По-нататък ти продължи сам по пътя, който смяташ за правилен. Аз ще сторя същото. Така и двамата ще знаем, че сме направили своя опит за приближаване към другите, към самите себе си и към всичко онова, което прави такива, каквито сме – човеци.

Нека бъде светлина!“

(Зн)


Свързани