Пазарджик

Любопитни факти, лица и събития в новоизлезлия 12-и том на Годишника

  24.11.2022 08:12             
Любопитни факти, лица и събития в новоизлезлия 12-и том на Годишника

ПАЗАРДЖИК. Излезе от печат 12-ият том на Годишника на Регионалния исторически музей. Изданието е под редакцията на проф. д-р Красимира Табакова от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, и Борис Хаджийски, директор на Регионалния исторически музей в областния център. Припомняме, че корицата е запазена марка на сборника. Дело е на покойния наш изкуствовед доц. д-р Петър Змийчаров. На нея е изобразена колона от катедралния храм „Успение на Света Богородица“ в Пазарджик, създавайки внушението за

синтез между хартия, дърво и камък

От 2010 г. насам Годишникът се наложи като търсено четиво не само за любителите на историческите научни изследвания. С авторски разработки участват музейни специалисти, представители на академичната гилдия и Държавния архив. Научните съобщения са в областта на археологически и етнографски проучвания, исторически събития и личности от Възраждането, от новата и най-новата история на Пазарджишкия край. Изданието съдържа различни раздели, студиа, статии, събития и личности, музейни фондове, документи. Отделно присъства официален отдел. В Годишника са публикувани интересни материали от архива на музейните фондове, които

по никакъв друг начин не могат да достигнат до читателя

В нарочно въведение авторите припомнят бележитата дата 13 декември 2021 г., която бележи 110-ата годишнина от създаването на Историческия музей в Пазарджик. Началото е поставено на Общо събрание на настоятелството на читалище „Виделина“ на 22 юли 1907 г. по предложение на Илион Стамболиев. Четири години по-късно, през 1911 г., с приемането на Закона на старините, за уредник е определен д-р Илия Матакиев. Така музеят официално започва същинската си дейност. През 1954 г. в Еврейската синагога е отрита новата експозиция на Общ народен музей. От 1959 г. статутът му се променя в Окръжен исторически музей. От 1980 г. той се помещава в новопостроената сегашна сграда. От 2000 г. музеят е преобразуван в Регионален.

Във фондовете му се съхраняват над 92 хиляди ценни свидетелства за миналото

на Пазарджишкия края, като най-значими са съкровищата, открити край селата Равногор, Лесичово и Црънча. В своята 110-годишна история музеят се утвърждава като авторитетна научна институция за издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство. Принос това да се случи имат именити пазарджиклии – Стефан Захариев, Илион Стамболиев, д-р Иван Матакиев, Иван Войводов, Тодор Мумджиев, Христо Вакарелски, Никола Настев, Константин Христович, Владимир Фучалов. Както и тези, продължили родолюбивото им дело.

В Годишника Регионалният исторически музей е представен от историците Любка Тодорова, Бойко Сираков, Георги Геров, Десислав Христов, Мария Йорданова. Участва и Бистра Риндова от Пловдив. Академичната гилдия присъства с интересни разработки на доц. д-р Катерина Венедикова от Института за исторически изследвания при БАН, гл. ас. д-р Камен Бояджиев, доц. д-р Валери Григоров и доц. д-р Цветана Попова, всички от Националния археологически институт с музей при БАН, д-р Антон Дончев от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Михаил Михайлов – урбанист, краевед.

Доц. д-р Катерина Венедикова дава сведения за Пазарджик от първата половина на 18 век. Сред тях са

запазените върху камък

и писмени източници девет строителни надписа на арабица. Там са посечени имената и титлите на високопоставени лица, управители и дарители на строежи като джамии, бани, чешми. От 5 надписа става ясно, че старата Часовникова кула (при полицията) е завършена през 1741-1742 г. Първият мост над река Марица на днешното му място бил построен през 1693 г. от майстора-архитект Никола Караманлия. При наводнението през 1858 г. съоръжението е напълно разрушено. Две години по-късно го възстановява брациговският майстор Димитър Боянин. При разширяването му през 1964 г. е бил открит крайъгълен камък с издълбаната върху него година на построяването. Реликвата се пази в Етнографския музей.

В града има

християнски надписи върху сребърни утвари

на български език от началото на 18 век, доказателство за съществуването на църквата през първата половина на 18 век. Сведения за живота в Пазарджик дават и мраморни колони и османотурски надгробни паметници. Интерес представлява и красив ятаган с жълта кокалена дръжка и златна обкова. Върху него са изписани имената на майстора Мехмед и на пророка Мохамед. Авторката посочва, че пълно описание на ятагана от 19 век със сребърни медальони и златни релефни букви ще представи в друга публикация. Тя заключава, че писмените сведения за Пазарджик през първата половина на 18 век и близко до това време са оскъдни. Някои факти от историята на града се установяват благодарение на епиграфските паметници.

Доц. д-р Цветана Попова и д-р Камен Бояджиев представят нови археологически данни за храната на населението от епохата на халколита на плоската могила Юнаците край едноименното село. Археоботаническите останки са открити в сграда на древното селище. Известни са три вида пшеница, овъглени зърна от ечемик, ръж, овес и леща, семки от грозде,

костилки от дрян, жълъди,

семена от къпина. За това „Знаме“ вече писа. Най-разпространеното растение тогава е бил ечемикът. По-малки са количествата от едрозърнестата пшеница. Интерес представляват семената от лен, фрагментите от орехови черупки, цели овъглени плодове на ябълка и круша. Анализът на материалите от халколитния пласт на селищната могила доказват етап от производствен процес – складиране на продукти, обработка на зърното, приготвяне на булгур и хляб, каша. Вероятно древните са имали и производство на гроздов сок или на вино. 

На археологическия обект Римското селище в местността Юрта край село Бъта доц. д-р Валери Григоров с екипа си разкрива останки от постройки, вкопано помещение. Културният пласт е наситен с въглени и парченца шлака, железни пирони и клинове за крепене на дървени постройки, от които не са останали трайни археологически следи. Оградите са били покрити с керемиди, за това свидетелстват запазените фрагменти от строителна

керамика

При разкопките са открити находки, илюстриращи бита на населението – фибули, монети, характерни керамични форми. Селището е датирано в късната римска епоха, като най-интензивен е бил животът в периода 3-4 век.

В съобщението си археоложката Любка Тодорова представя информация за осем непубликувани досега кръстове от фонда на Регионалния исторически музей. Пет от тях са намерени при проучването на крепостта Цепина край Дорково, по един – край селата Виноградец и Росен, осмият кръст е предоставен на музея от полицията в Септември. Той представлява амулет с релефно изображение от двете страни. На едната е изобразен разпнат Христос, на другата – Богородица с младенеца, както и бюстове на архангели. Повечето от кръстовете, открити при разкопките на крепостта Цепина, са датирани от 12-14 век.

Етнографката Мария Йорданова в публикацията си припомня историята на

сарачеството

в Пазарджик и страната. Занаятът води началото си от 1720 г., практикува се заедно със самарджийството (направата на самари за товарни животни). У нас до Освобождението са упражнявани 120 занаята, сред които и този на сарачите. Майсторите-сарачи изработвали конски принадлежности – амуниции, ремъци, каиши, юзди, хамути, седла, юлари, дизгии и други. След Освобождението занаятът бързо замира заради развиващата се фабрична промишленост. Изследователите му го определят като занаят в риск, поради критично малкия брой практикуващи занаятчии. Но въпреки трудностите той оцелява и до днес. Доказателство за това е майстор Васил Панчов, сарач трето поколение, който първо работи в работилницата на баща си в Пазарджик, а след това и в своя собствена в село Паталеница. Преди смъртта си сарачът дарява 3097 предмета и материали, които обогатяват основния и научно-изследователския фонд на музея. Сред тях са и майсторските свидетелства на дядо му Васил Петров Панчов, на баща Борислав Василев Панчов и неговото. Днес в Пазарджик и в Паталеница не е останал нито един сарач, нито самарждия.

Животът и творчеството на

пещереца Йордан Ковачев

(1895-1966 г.) представят Бойко Сираков и Десислав Христов. Един разказ за позабравен политик, писател, публицист, преводач, адвокат по професия. Той остава в паметта на хората като голям хуманист, ръководен от мисълта, че най-страшното нещо за прогреса на човечеството и за културата е, когато политиката се меси в тях. Въпреки времената, в които живее и твори, често доста болезнени за самия него, той до края на живота си остава посланик на мира и добротата.

Темата в публикацията на Бистра Риндова е за живота и делото на Иван Кисьовски (1863-1935 г.) -

първият дипломиран магистър-фармацевт в Пазарджик

Той е известен и с това, че открива първата модерна парна мелница в село Кула Касаплий, днешното Ивайло.

Шефката на Държавния архив в Пазарджик Ненка Иванова представя учителската дейност на революционера Иван Соколов преди Априлското въстание. Документът, който се пази в Архива, е за развитието на учебното дело в този период.

В изданието намират място дарението „Проф. Иван Батаклиев“ (нови постъпления) и имената на още 15 родолюбиви българи, обогатили през 2021 г. фондовете на Регионалния исторически музей.

Официалният отдел в Годишника включва материали от работата на сдружението „Български музеи“, чийто председател е Борис Хаджийски.

Пенка МИХАЙЛОВА

 


Свързани