Родителят помага, но специалистът има думата, казва директорът Гергана Васева, която е и двете
ПАЗАРДЖИК. Еуфорията от празника послучай 30-годишнината на Дневен център „Вяра, Надежда и Любов” отмина, но празничното настроение остава. Дали заради предстоящия Коледен празник или хората тук просто са си усмихнати. Също и децата. Те са със специални потребности и тук са намерили едно голямо семейство от приятели. Пеят, рисуват, рецитират, празнуват рождени дни, ходят на лагери, в църквата или пък се радват на кончетата и басейна по време на хипотерапията и водните процедури.
- Празникът беше и среща на приятели. С някои не се бяхме виждали от години.
Дойдоха все чувствителни хора
Но и ние тук сме се събрали все емоционални - усмихва се директорката на ДЦДМУ Гергана Васева. От началото на 2019-а сдружение на родителите поема предоставянето на услугата след спечелен конкурс, а в УС на „Вяра и Любов 92” влизат петима родители и двама специалисти. Гергана Васева е и двете. Когато обаче родителите управляват, на първо място излиза грижата. И всичко идва от сърцето, спонтанно ще ни каже тя. Това също е първопроходничество на Пазарджик, също като през 1992-а, когато
Дневният център в Пазарджик, като първия създаден в страната,
дава пример с успешна практика и на останалите.
- Няма по-качествена грижа, ако една услуга се предостави на родителска организация. Родителят помага, но специалистът има думата. А при нас спойката между двамата е много здрава. Наистина сме семейство – уверява директорката. - В Пазарджик свети зелен светофар за такива сдружения, за което заслугата е на г-н Тодор Попов, който винаги ни е съдействал. Ние членуваме в най-голямата национална представителна организация за родителски сдружения в страната – Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения, която също е създадена през 1992 г. Неслучайно нещата в тази 92-а година започват да се случват – връща се назад Гергана Васева.
Управителният съвет в БАЛИЗ също е от родители - от различни градове. Това е авторитетна мрежа от над 40 родителски сдружения в цялата страна (от Пазарджик член още е и сдружение „Егида“), която си партнира с организации като УНИЦЕФ и ООН.
Работата в Центъра или я имаш в душата и в сърцето си, или я нямаш
Тук например може да видите възпитател, който не е на смяна, но идва късно вечер, защото усещат, че новодошлото дете може да има някакъв проблем. И това раздаване е типично за целия персонал. Въпреки традиционно ниските заплати в сферата. И ако не са дарителите, държавно делегираната дейност ще забуксува. Но както казахме, трансмисията тук се движи от усмивката и любовта. И сякаш от нещо съдбовно.
- Когато започвах, някак си Господ като че ли ти предначертава съдбата – убедена е Гергана Васева.
- Синът ми беше на година и пет-шест месеца. И виждах, че нещо не са както трябва нещата
Такъв един хиперактивен… Думата „хиперактивен“ тогава изобщо не ми беше понятна, а като всяка майка се успокоявах, че то ще го израсне... Да обаче, започвайки работа тук съвсем случайно, просто разбрах, че това е моето място. Аз бях по заместване, а тогавашната директорка Илияна Малинова само вървеше по мен и повтаряше: „Ти трябва да работиш тук!“ Аз още бях в майчинство и й обяснявах, че само ще замествам, но усещах как ми харесва това, което правя. И после вече, беше на втората година, разбрах, че детето ми има дефицит – когато взеха да не го приемат от различни детски градини.
Един ден го взех за ръка, изгонен от поредната детска градина
Стефан беше на 3 години и половина. И дойдох тук. И казах, работя тук или не, но той трябва да ползва тази услуга. Може би съдбата ме е довела, но тогава осъзнах, че това е моето работно място. В годините съм заемала различни работни позиции. Бях и нощен възпитател във филиала (сегашния Дневен център за пълнолетни), после се отвори място и започнах работа в група като групов педагог, след това като специален педагог на първата изнесена експериментална паралелка в България (те били две и Васева била при деца с множество обучителни трудности). През 2008 г. тя става директор.
В Центъра днес има 46 деца. Капацитетът е за 50. Преди година били 52.
- Когато видиш, че някой се нуждае от помощ, няма как да му кажеш, че капацитетът е запълнен. Утре очакваме едно ново дете на самотна майка на 3 деца от София. То има силно изявен поведенчески проблем в училище, агресивно е и почасово ще ползва психолог. Но и сега да бяхме 52, няма как да откажем съдействие... Дневният център това е дневна грижа, която трябва да бъде предоставяна целодневно. Някъде в други градове детето било водено един час при логопед, на друго място за един час при психолог. Родителят нито може да почне работа, нито може да се реализира. Родители споделят: „Закараме детето в 9, а в 10 ни се обаждат: „Елате си го приберете, че изпадна в агресия…“
Е, по дяволите, нали ние сме хората, които трябва да помагаме,
когато детето изпадне в агресия! При нас детето си идва сутрин, закусва, ако трябва да ходи на училище, ние го караме, придружено от педагог, възпитател. Връща се, обядва, после - работа със специалисти – логопед, педагог, рехабилитатор и психолог. Тези хора взимат децата от групите и ги връщат – а не родителят да чака и да води детето при всеки един от тях и да го връща. Когато всичко е комплексно, резултатът се получава. В четири групи сме разпределили децата по възраст що-годе (защото детето може да е на 17 години, но интелектуално да е на 4) и по степен на автономност. На две смени са, на обяд се преплитат – пояснява Гергана Васева.
Дарителите
- Мога да говоря много за тях. Имаме дарители, които всяка година ни подкрепят - „Агрофарм“ и г-жа Ана Стаменова, „Зорница-Радев“ , Гордън Мерк, сдружение „Тракия“, Иван Стоев от „Нитос“ – винаги като правим плакати, покани и питаме колко струва, отговорът е: „Шефът каза: усмивка“. Ами как без „Промишлени системи“? Ами без „Ротари”? Те са дарители на Дневния център от много отдавна. Нашите и германските ротарианци от Хамелн и Бад Пирмонт ни подариха нов микробус за една Нова година - старият бус също бе дарение от „Ротари“. Те обновиха изцяло рехабилитацията, като почнем с дограмата и ламината та до модерните помощни колички за деца с нарушена мобилност и уредите… Следващата година обновиха кухнята с печки и стерилизатори. Жените готвеха на едни печки от 1973-а с едни огромни плочи. Сега идват с пакети с подаръци за дечицата. Граждански организации също. Преди години 3 дами от формация „Хорце“ решиха да направят благотворителен концерт за нашите деца и събраните пари се вложиха в модерни колички и проходилка. Много ни помогна може би най-добрият човек, когото познавам - Илия Михайлов, който събра над 5000 лева за нас чрез книгата си. Също и „Лайънс клуб“… Дамите от „Лайънс“ миналата година ни донесоха десет огромни торби с топченца за масаж, които иначе са много скъпи… Ами Макс Кумруян от „Гаро“! От 1 януари 2019-а до ден днешен имаме телешко, свинско, кайма, колбаси…
Тя изрежда и се притеснява, че ще изпусне някого. От благотворителния базар и дарителската кутия на празничния концерт са събрани 814 лева – за няма и два часа. Тогава
съпругата на президента Десислава Радева, която присъства лично
на празника в зала „Маестро Георги Атанасов”, изрази възхищението си от работата тук.
Признанието на ниво министерства и НПО също отдавна е факт.
- И много, и малко са 30 години – замисля се директорката. - Малко, доколкото обществото все още не е напълно отворено и не приема различните хора - лицата със специални потребности. Но и много – огромен път е извървян в национален мащаб от прохождането досега и много неща се промениха към добро…
Вземаме си довиждане, а в сградата вече ухае вкусно на сготвено прясно зеле за обяд. Така мирише, когато ви го сготви мама или баба.
Тодор ГРОЗДЕВ
