Една пазарджиклийка бе сред първите българи, допуснати до мястото на „неизгарящата къпина“ в Египет
На 23 октомври 2022 г. група от вярващи християни, между които и една пазарджиклийка и две жени от Троян, тръгват от Пловдив за Синайския манастир св. Екатерина в Египет на поклонническо пътуване. Той е един от най-древните манастири в света, построен между 527 и 565 г. сл. Хр. от Юстиниян I, и не е преставал да действа до наши дни. За библиотеката му се смята, че съдържа най-голямата колекция на ръкописи след Ватиканската.
В същия манастир се съхраняват още мощите на св. великомъченица Екатерина,
живяла през 3 век сл. Хр. в Александрия, но които мощи са открити по чуден начин на съседен връх до манастира. А в пределите на манастира се намира свещеното място, на което Бог се явява на Моисей като неизгарящ огън и му казва: „Събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” след което го призовава да освободи народа си от египетското робство (вж. Изх. 3:5,7). В близост до манастира се намира и втория по-височина връх на Синайската планина.
Именно на него Моисей се изкачва и там получава десетте Божи заповеди
„А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ….и повика Господ Моисея навръх планината, и Моисей се качи” (Изх. 19:18-20). „И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст” (Изх. 31:18).
Група от България възнамерява да посети всички тези места и да се поклони на мощите на св. Екатерина. Когато пристигат до манастира обаче, се оказа, че
допускането за влизане в него е много трудно, почти невъзможно
Освен постоянната военна охрана около него, която контролира достъпа до манастира и проверява желаещите да преминат, се оказа още, че самите монаси отварят вратите само в определени часове и не за всички посетители. За тези, които успеят да влязат, отново има ограничения: влиза се само в храма, и то само донякъде в него, на повечето посетители се показва само една малка частица от мощите на св. Екатерина, но и не и същинските мощи. А отделно от всичко това се оказва, че свещеното място на неизгарящата къпина не се показва на почти никого. Снимането пък изобщо е ограничено само до правенето на една снимка и то в част от храма.
Първата част от групата първоначално се отчайва,
защото с много трудности получава достъп да присъства на утринното богослужение, което започва в 04:30 ч. през нощта, и то за определено време от него, след което поклонниците са помолени да излязат от манастира, който се затваря отново. Втората част от групата обаче, между които е и пазарджиклийката, тръгва тъмно, към 02:15 ч., водена от един бедуин, направо за Синайския връх, където вярващи от различните религии юдаизъм, християнство и ислям, както и християни от най-различни християнски деноминации
посрещат заедно изгрева на слънцето в 05:30 ч. сутринта
- Гледката от върха и усещането на него са удивителни, не само защото човек мисли за събитието, което се е случило на него, но и заради обстоятелството, че вижда в този момент около себе си, хора от различните световни религии да се молят, всеки на неговия си език, събрани на едно място заедно. И чува песните им към Бога около себе си, и то в пълен мир и хармония, намирайки се на това свято място и почитайки едно и също свещено нещо, което ги обединява – казва съгражданката ни.
- Лично моята молитва
за това беше за постигане на световен мир и разбирателство между хората и народите по света, по начина който го виждах това да се случва тук и сега около мен - в името на Бога да са едно цяло, както и добавих още в молитвата си - Божието благословение да залее цялата земя. Осъзнавах също така, че изкачването до върха в символичен смисъл означава изкачване до Бога и на вътрешен духовен план – до най-висшето и святото. Та нали Моисей е огрян от Божествената нетварна светлина и получава Божиите заповеди именно на този връх.
Когато се завърнахме от Синайския връх
и отидохме до манастира, и цялата ни българска група се събра, тогава всички заедно ни допуснаха да влезем с желанието да се поклоним на мощите на св. великомъченица Екатерина. Въпреки това не знаехме какво ще се случи - нали мощите не се отварят за всички посетители. След трепетно очакване и незнаене известно време изведнъж се появиха двама монаси и наредиха: „Вашата група изчакайте тук, а вратите на манастира да се затворят за всички други посетители”. Между чакащите поклонници навън имаше цели групи от монаси, монахини и туристи от цял свят.
Ние останахме слисани от решението на монасите
Към нашата група позволиха единствено още само на една непозната монахиня и на двама миряни от Полша да останат заедно с нас вътре в храма. Оставиха ни да чакаме известно време. Всички мълчахме и не знаехме въобще какво ще се случи. Изведнъж двама от тях се появиха, носейки върху специални подноси като маси покрити с бял плат мощите на св. великомъченица Екатерина. Всички минахме да им се поклоним изпълнени с възторг, трепет и благодарност за неочаквания жест. Освен това монасите сложиха на пръста на всеки един от нас като подарък от тях - „пръстена на св. Екатерина”. След като се изредихме всичките пред мощите, дойде още по-голямата и неочаквана изненада, от което останахме смаяни.
Монасите казаха: „Вървете след нас, където ви водим”
Тръгнаха в посока към помещение до самия олтар. Изведнъж ни казаха: „Събуйте си всички обувките и влезте”. Ние го направихме. В средата на помещението имаше място около два или три квадратни метра, със специално покритие, върху което стояха големи изображения от злато на серафими и херувими. Тутакси разбрахме, че се намираме на най-свещеното място в манастира – тук Бог се е явил на Моисей като неизгарящ огън сред къпиновия храст. Това в християнството се нарича „теофания” (явяване на Бога). Възторгът, страхопочитанието и радостта бяха примесени със силната изненада едновременно. След като излязохме от манастира, всички единодушно разбрахме, че
в този момент се беше случило чудо
Сред десетките, а може би стотици чакащи да влязат в манастира, между които и монаси и монахини, ние бяхме единствените допуснати да видят светините в него. Това се потвърди и от местния екскурзовод - египетски коптски християнин, който отвън ни каза: „Това се случва за първи път. От 8-10 години водя български групи на това място и никой до сега не е допускан дори само до мощите”. Освен това самият той, въпреки че е коптски християнин, се оказа, не е допускан да види мощите, нито мястото на неизгарящия храст. Не бе допуснат и сега.
След преживяното никой от нас не можа да отговори на какво се дължи решението на монасите
да покажат единствено на нас, и за първи път на българи, мощите на св. Екатерина,
и още повече да ни въведат във вътрешния параклис на манастира, където Бог се явява на Моисей.
После разговаряхме за случилото се. Въпреки че между нас в групата се намираха и двама души с научна степен по теология, се оказа, че никой от нас не е говорил за това с монасите, нито ги е представял. Освен това между нас и монасите не се беше провеждал дефакто почти никакъв разговор. Единственото, което те знаеха, е че групата идва от България.
След екскурзията ни до Синай един от членовете на групата отишъл на посещение в Атон. Когато разказал на атонските монаси, какво ни се е случило в Синай, те останали много удивени. И признали, че когато те са ходили в Синайския манастир, никога не са били допускани до вътрешния параклис. Техният разказ потвърди още веднъж, че това,
което ни се случи там беше според всички в групата единодушно - чудо!
Във връзка с предстоящия празник на Рождество Христово изразявам благодарността си, че имам възможността чрез този материал да потвърдя, че чудесата са реалност. Че те се случват от Бога и днес. Дано чрез описаното да съм спомогнала и другите да усетят същото насърчение, което изпитах и аз, да напредват все повече в изкачването им към върха, т. е. към Бога, който път към Него е вътре в нас, и да бъдат озарявани по него все повече от Христовата светлина.
А тъй като неизгарящата къпина е предобраз още на св. Богородица, т. е. на чистотата на Невестата, която е неизгаряща от огнения Свети Дух, защото чрез Нея се ражда Христос, завършвам с пожелание към читателите на „Знаме” - да се роди и изобрази във всички нас Христос, така както това се описва от св. ап. Павел в неговото послание до галатяни: „Докле се изобрази във вас Христос”, както и в неговото послание до колосяни: „Тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му, на които Бог пожела да покаже…именно, че Христос, упованието на славата, е във вас” (Кол. 1:26-27).
Михаил ТОДОРОВ
/Авторката на материала пожела да остане анонимна/
