Други

Перото и пушката белязват живота на Ваня Волния

  12.01.2023 08:59             
Перото и пушката белязват живота на Ваня Волния
Четата на Яне Сандански, сред участниците в която е и Иван Симеонов

Стрелчанският герой, който умира за Македония, заслужава да бъде увековечен

Наскоро писахме, че 1060 лева са нужни за издаване на книга, която да увековечи стрелчанския герой Иван Симеонов, влязъл в аналите на българските национално-освободителни борби като Ваня Волния. За 100 броя тираж на книгата са нужни 1060 лева (Банкова сметка: ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА, IBAN: BG74 CECB 9790 2092 3875 00, BIC: CECBBGSF).

Представяме откъси от книгата на Михаил Неделев „Един живот като легенда”.

Иван Симеонов Кънев – Ваня Волния (24.02.1887 г. - 27.06.1911 г.) е поет-революционер, съчетал по неповторим начин слово и дело. Освен от родната традиция (П. Славейков, Д. Дебелянов и П. Яворов) Иван Симеонов се учи и от френските и руските символисти. Сред любимите му поети са Бодлер, Верлен, Блок и Франсис Жам. Младият поет взема заедно с Дебелянов дейно участие в редактирането на списание „Звено”, където  публикува и свои стихотворения.

През Априлското въстание турците изгарят къщата на родителите му в с. Петрич, Софийско, разграбват добитъка и

обесват дядо му в Черната джамия

в София заради активното му участие във въстанието. Вуйчо му Димитър е изпратен от освободителите в Русия, където завършва военно училище.

Бащиният и майчиният род на Иван Симеонов били заможни скотовъдци и търговци. Но и за двата рода след въстанието настъпва голяма сиромашия. Тримата братя Къневи – Иван, Илчо и Симеон – се преселват в Стрелча. Тук на овчаря Симеон се раждат петима синове и три дъщери. На единия от синовете дават името обесения дядо-въстаник.

Къщата на Ивановия баща била в края на махала Сръбенец. По околните ливади и в близкото Даньово дере децата играели на „хайдути“ и „роби“. Иван не ставал „роб“ дори и в детските игри

Отличен ученик в прогимназията, твърде рано се пристрастява към книгите. Чете книжки от Благоевата социалистическа библиотека, издавани в Търново и доставяни в Стрелча от Георги Грозев и Бойчо Неделев, чете „Работнически вестник“ и сп. „Ново време“, вижда Димитър Благоев при идването му в селото, слуша и словото на Георги Кирков.

Иван Симеонов е най-младият член на стрелчанската социалистическа организация. По-големият му брат Илчо е един от активистите и се фотографира под червеното знаме още през 1903 г. Учи в Пловдивската гимназия, издържан от вуйчо си – полковник Свинаров. По-голямата част от времето си прекарва в клуба на социалистите на ул. „Найден Геров“. Там слуша речите на Благоев, дружи с Никола Господинов… Участва активно в социалистическите вечеринки и демонстрации.

Иван Симеонов има внушителна, висока и стройна като топола фигура,

мургаво лице, черни коси и гъсти вежди над живи проницателни очи. Мисълта му е остра и бърза, словото – пределно ясно и поетично. Гласът му е дълбок и сърдечен. Характерът – открит и динамичен.

След като завършва гимназия, известно време работи като писар в Пловдивската община, а по-късно е печатар и книжарски работник. В Пловдив Иван се сближава с Михаил Герджиков - един от ръководителите на Преображенското въстание. Около харизматичния и енергичен Герджиков се приобщава значителна група талантливи младежи, които издават свой литературен орган „Устрем“.

Тук Димчо Дебелянов и Иван Симеонов (Волния Ваня) печатат първите си стихове

Иван произнася речи на партийни събрания, декламира стихове на Ботев и Петьофи. Смел и буен, той активно се включва в македонското освободително движение.

На 23 октомври (5 ноември) 1893 г. в Солун шестима млади българи  – д-р Христо Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с. Смилево, Битолско – се събират в къщата на Иван Хаджиниколов и провеждат

учредителната сбирка на ВМРО

За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от български учители в Македония – Гоце Делчев от Кукуш, Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля, Христо Матов от Струга, Гьорче Петров от с. Варош, Прилепско.

ВМРО възниква като националноосвободителна организация на българите в Македония и Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес. Целта, която организацията си поставя, е „извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско” съгласно член 23 и член 26 от решенията на Берлинския конгрес. Първият председател на ВМРО д-р Христо Татарчев пише в спомените си: „Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху

автономията на Македония с предимство на българския елемент

Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България”, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи.”

На снимка виждаме Иван Симеонов гордо позиращ в четническа униформа. На главата – килнат надясно

астраганен калпак с две метални блестящи емблеми

с българския национален герб. На герба е изписано националното мото: „Съединението прави силата“. Става дума за съединението на географските области, населени предимно с българи – Мизия, Тракия и Македония. Носи къса карабина (т.нар. български Манлихер), на въоръжение в българската армия. През гърдите и на кръста – лента патрони, на пояса – силях за патрони. Много важен и задължителен атрибут за всеки четник са т. нар. поясоци (закрити с кожен капак патрондаши), кобур, пистолет (използваният в нашата армия „Люгер”), привързан с шнур, окачен на врата. И паласки за пистолетни пълнители. Дрехите му са от бял вълнен плат, извезани с гайтани. Краката са обути в щавени цървули. Носи фенерче и манерка за вода. Всеки боец е трябвало по устав да носи лично по 200 патрона за пушка и по 100 патрона за пистолет. Като македонски четник, хайдутин от глава до пети, е държал да носи със себе си и по няколко  ръчни гранати. Очите му са устремени по Ботевски – далеч в бъдещето на поробена Македония. Тази снимка е направена в Кюстендил на 8.VIII. 1903 г. и е подарена на Георги Рашков с подпис „В. Захариев” – първият революционен псевдоним на Иван.

Заедно с него

в македонското освободително движение участват още двама стрелчани

- Тодор Попов, убит в Македония, и Петър Енчев Фингаров, син на един от ръководителите на Априлското въстание в Стрелча. През 1918 г. Петър Енчев е един от инициаторите за изграждане на БРСДП (тесни социалисти) в селото, член на Окръжния комитет на партията в Пловдив, член на Стрелчанската комуна през 1922 г.

По-късно – след

участието си в четата с войводите Яне Сандански, Гоце Делчев, Пейо Яворов

– Иван Симеонов се включва и в четата на войводата Вардарски. Обаятелната му личност печели сърцата на бойните му другари и местното население. Около две години след четничеството Ваня учителства в македонските села Левуново, Костурово, Черничево и поддържа връзки с Яне Сандански, Тодор Паница, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

По-късно става писар в Софийската община. Там го настанява на работа стрелчанинът Филип Ганчев, помощник-кмет на София от 1904 до 1908 г., известен редактор на книги, вестници и списания.

През 1908 г. Симеонов отбива военната си повинност в Самоков. През април и май го пускат в отпуск. В Пловдив той захвърля военната униформа, облича цивилни дрехи и участва  в първомайската манифестация.

В казармата се връща с голямо количество забранена политическа литература и с

току-що излязлата своя първа стихосбирка „Импровизирани песни от злъч и отрова“

Тя е подписана с псевдоним Волния Ваня. Заради тая литература стои в ареста повече от месец. Бяга от ареста и в продължение на 20 дни се укрива в една ученическа квартира в Самоков…

Последните две години от живота си Иван Симеонов прекарва в нелегалност. Идва в Стрелча нощем. Най-близкият му човек тук е неговата братовчедка Екатерина Гуджева, първата жена членка на партията в Стрелча от 1918 г. По-късно квартирата на Екатерина на ул. „Иван Тургенев“ №5 в София е средище на дейци от ЦК на БКП. Тук Станке Димитров и други партийни ръководители намирали подслон и организирали много нелегални срещи и заседания. Като нелегален Иван често се укрива и в Пловдив, в къщата на Черноземски.

Но да се живее в България става все по-трудно.

И снабден с фалшив паспорт забягва в Турция

Озовава се в Одрин, а оттам в Солун, където става любимец на тесните социалисти.

По Великден през 1910 г. социалистите в града устройват вечеринка. Големият салон е препълнен с българи, турци и гърци. Волния Ваня вдъхновено декламира „Лудият“ от Петьофи. Въздействието върху слушателите е поразително.

С дата 23 ноември (вероятно 1910 г.) Иван Симеонов пише от Солун до Минчо Кацаров от Брезово: „…Сега аз чета „Възкресение“ и усещам същото онова чувство, което е усещал и неговият автор, когато го е създавал в необятното си и всичко обхващащо въображение. Усещам чувството на пътешественика, който е открил съвсем нов и неизвестен мир…“

За революционна дейност в Солун Иван Симеонов е

арестуван от турските власти и заточен в Аден

Там му разрешават през деня да си търси работа из града, а вечер да се прибира в ареста. Така прекарва няколко тежки седмици. През това време край Аден минава руски параход. Иван се свързва с екипажа, разказва одисеята си и тайно е качен на парахода. Благополучно слязъл на бургаското пристанище, той скоро пристига в София.

След няколко дни Иван поема отново към поробена Македония. С група македонстващи тръгва към Кюстендил. Спират да нощуват край ливадите на Горна баня в подножието на Люлин планина.

Ваня поляга за последен път на зелената трева и...

загива от куршума на придружаващия го предател – агент на двореца.

Сутринта на 27 юни 1911 г. войникът Бано Василев от с. Бабек, Пловдивско, вижда трупа в тревата, познава го и изтърчава да каже на арестувания Стойо Кацаров, при когото Иван идвал няколко пъти на свиждане. Още същия ден е погребан в ливадата.

Неговият брат Илчо Симеонов, офицер в Стара Загора, изравя трупа и го погребва в гробището на с. Горна баня…

В една от своите речи в парламента Васил Коларов изтъква, че убийците на Волния Ваня са всъщност Фердинанд и правителството на двореца.

Минчо Кацаров, художник от Брезово, нарича Иван Симеонов „Стрелчанският Ботев, искащ вредом в поробена земя да вдига тревога, да сложи край на социалното неравенство“. В спомените си Минчо Кацаров пише: „Ваньо беше същински Христо Ботев. Постоянно пишеше стихове. Импровизираше песни. Дори и в обикновения си говор добре римуваше своите изказвания“.

От поезията на Иван Симеонов до нас е стигнала стихосбирката „Импровизирани песни от злъч и отрова“ и мото: „На брулият лист от ранна есен/ посвещавам свойта песен“. Книжката е издадена в Пловдив в печатница „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1908 г.

От втората му стихосбирка са записани само две-три стихотворения, които преди 50 години цяла България пееше по мелодии на руски революционни песни.

Михаил НЕДЕЛЕВ

 


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

"НИНА ТРЕЙД - 18" ЕООД - СКЛАД ЗА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ. ПРОДАВА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ГРЕДИ, ДЪСКИ, ДЮШЕМЕ, ЛАМПЕРИЯ, ПОДПАЛКИ И ДР. НА НИСКИ ЦЕНИ В СРАВНЕНИЕ С КОНКУРЕНТИТЕ. 0899 198 498

"НИНА ТРЕЙД-18" ЕООД - СКЛАД ЗА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ ПРОДАВА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ГРЕДИ, ДЪСКИ, ДЮШЕМЕ, ЛАМПЕРИЯ, ПОДПАЛКИ И ДР. НА НИСКИ ЦЕНИ В СРАВНЕНИЕ С КОНКУРЕНТИТЕ. 0899 198 498

РЕСТОРАНТ РОНИ /ТЕАТЪРА/ - БОГАТО ОБЕДНО МЕНЮ. КЕТЪРИНГ ДО ДОМА И ОФИСА. КАЧЕСТВО НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ. 0878 103 118
Всички