Стрелчанският герой, който умира за Македония, заслужава да бъде увековечен
Наскоро писахме, че 1060 лева са нужни за издаване на книга, която да увековечи стрелчанския герой Иван Симеонов, влязъл в аналите на българските национално-освободителни борби като Ваня Волния. За 100 броя тираж на книгата са нужни 1060 лева (Банкова сметка: ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА, IBAN: BG74 CECB 9790 2092 3875 00, BIC: CECBBGSF).
Представяме откъси от книгата на Михаил Неделев „Един живот като легенда”.
Иван Симеонов Кънев – Ваня Волния (24.02.1887 г. - 27.06.1911 г.) е поет-революционер, съчетал по неповторим начин слово и дело. Освен от родната традиция (П. Славейков, Д. Дебелянов и П. Яворов) Иван Симеонов се учи и от френските и руските символисти. Сред любимите му поети са Бодлер, Верлен, Блок и Франсис Жам. Младият поет взема заедно с Дебелянов дейно участие в редактирането на списание „Звено”, където публикува и свои стихотворения.
През Априлското въстание турците изгарят къщата на родителите му в с. Петрич, Софийско, разграбват добитъка и
обесват дядо му в Черната джамия
в София заради активното му участие във въстанието. Вуйчо му Димитър е изпратен от освободителите в Русия, където завършва военно училище.
Бащиният и майчиният род на Иван Симеонов били заможни скотовъдци и търговци. Но и за двата рода след въстанието настъпва голяма сиромашия. Тримата братя Къневи – Иван, Илчо и Симеон – се преселват в Стрелча. Тук на овчаря Симеон се раждат петима синове и три дъщери. На единия от синовете дават името обесения дядо-въстаник.
Къщата на Ивановия баща била в края на махала Сръбенец. По околните ливади и в близкото Даньово дере децата играели на „хайдути“ и „роби“. Иван не ставал „роб“ дори и в детските игри
Отличен ученик в прогимназията, твърде рано се пристрастява към книгите. Чете книжки от Благоевата социалистическа библиотека, издавани в Търново и доставяни в Стрелча от Георги Грозев и Бойчо Неделев, чете „Работнически вестник“ и сп. „Ново време“, вижда Димитър Благоев при идването му в селото, слуша и словото на Георги Кирков.
Иван Симеонов е най-младият член на стрелчанската социалистическа организация. По-големият му брат Илчо е един от активистите и се фотографира под червеното знаме още през 1903 г. Учи в Пловдивската гимназия, издържан от вуйчо си – полковник Свинаров. По-голямата част от времето си прекарва в клуба на социалистите на ул. „Найден Геров“. Там слуша речите на Благоев, дружи с Никола Господинов… Участва активно в социалистическите вечеринки и демонстрации.
Иван Симеонов има внушителна, висока и стройна като топола фигура,
мургаво лице, черни коси и гъсти вежди над живи проницателни очи. Мисълта му е остра и бърза, словото – пределно ясно и поетично. Гласът му е дълбок и сърдечен. Характерът – открит и динамичен.
След като завършва гимназия, известно време работи като писар в Пловдивската община, а по-късно е печатар и книжарски работник. В Пловдив Иван се сближава с Михаил Герджиков - един от ръководителите на Преображенското въстание. Около харизматичния и енергичен Герджиков се приобщава значителна група талантливи младежи, които издават свой литературен орган „Устрем“.
Тук Димчо Дебелянов и Иван Симеонов (Волния Ваня) печатат първите си стихове
Иван произнася речи на партийни събрания, декламира стихове на Ботев и Петьофи. Смел и буен, той активно се включва в македонското освободително движение.
На 23 октомври (5 ноември) 1893 г. в Солун шестима млади българи – д-р Христо Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с. Смилево, Битолско – се събират в къщата на Иван Хаджиниколов и провеждат
учредителната сбирка на ВМРО
За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от български учители в Македония – Гоце Делчев от Кукуш, Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля, Христо Матов от Струга, Гьорче Петров от с. Варош, Прилепско.
ВМРО възниква като националноосвободителна организация на българите в Македония и Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес. Целта, която организацията си поставя, е „извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско” съгласно член 23 и член 26 от решенията на Берлинския конгрес. Първият председател на ВМРО д-р Христо Татарчев пише в спомените си: „Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху
автономията на Македония с предимство на българския елемент
Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България”, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи.”
На снимка виждаме Иван Симеонов гордо позиращ в четническа униформа. На главата – килнат надясно
астраганен калпак с две метални блестящи емблеми
с българския национален герб. На герба е изписано националното мото: „Съединението прави силата“. Става дума за съединението на географските области, населени предимно с българи – Мизия, Тракия и Македония. Носи къса карабина (т.нар. български Манлихер), на въоръжение в българската армия. През гърдите и на кръста – лента патрони, на пояса – силях за патрони. Много важен и задължителен атрибут за всеки четник са т. нар. поясоци (закрити с кожен капак патрондаши), кобур, пистолет (използваният в нашата армия „Люгер”), привързан с шнур, окачен на врата. И паласки за пистолетни пълнители. Дрехите му са от бял вълнен плат, извезани с гайтани. Краката са обути в щавени цървули. Носи фенерче и манерка за вода. Всеки боец е трябвало по устав да носи лично по 200 патрона за пушка и по 100 патрона за пистолет. Като македонски четник, хайдутин от глава до пети, е държал да носи със себе си и по няколко ръчни гранати. Очите му са устремени по Ботевски – далеч в бъдещето на поробена Македония. Тази снимка е направена в Кюстендил на 8.VIII. 1903 г. и е подарена на Георги Рашков с подпис „В. Захариев” – първият революционен псевдоним на Иван.
Заедно с него
в македонското освободително движение участват още двама стрелчани
- Тодор Попов, убит в Македония, и Петър Енчев Фингаров, син на един от ръководителите на Априлското въстание в Стрелча. През 1918 г. Петър Енчев е един от инициаторите за изграждане на БРСДП (тесни социалисти) в селото, член на Окръжния комитет на партията в Пловдив, член на Стрелчанската комуна през 1922 г.
По-късно – след
участието си в четата с войводите Яне Сандански, Гоце Делчев, Пейо Яворов
– Иван Симеонов се включва и в четата на войводата Вардарски. Обаятелната му личност печели сърцата на бойните му другари и местното население. Около две години след четничеството Ваня учителства в македонските села Левуново, Костурово, Черничево и поддържа връзки с Яне Сандански, Тодор Паница, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
По-късно става писар в Софийската община. Там го настанява на работа стрелчанинът Филип Ганчев, помощник-кмет на София от 1904 до 1908 г., известен редактор на книги, вестници и списания.
През 1908 г. Симеонов отбива военната си повинност в Самоков. През април и май го пускат в отпуск. В Пловдив той захвърля военната униформа, облича цивилни дрехи и участва в първомайската манифестация.
В казармата се връща с голямо количество забранена политическа литература и с
току-що излязлата своя първа стихосбирка „Импровизирани песни от злъч и отрова“
Тя е подписана с псевдоним Волния Ваня. Заради тая литература стои в ареста повече от месец. Бяга от ареста и в продължение на 20 дни се укрива в една ученическа квартира в Самоков…
Последните две години от живота си Иван Симеонов прекарва в нелегалност. Идва в Стрелча нощем. Най-близкият му човек тук е неговата братовчедка Екатерина Гуджева, първата жена членка на партията в Стрелча от 1918 г. По-късно квартирата на Екатерина на ул. „Иван Тургенев“ №5 в София е средище на дейци от ЦК на БКП. Тук Станке Димитров и други партийни ръководители намирали подслон и организирали много нелегални срещи и заседания. Като нелегален Иван често се укрива и в Пловдив, в къщата на Черноземски.
Но да се живее в България става все по-трудно.
И снабден с фалшив паспорт забягва в Турция
Озовава се в Одрин, а оттам в Солун, където става любимец на тесните социалисти.
По Великден през 1910 г. социалистите в града устройват вечеринка. Големият салон е препълнен с българи, турци и гърци. Волния Ваня вдъхновено декламира „Лудият“ от Петьофи. Въздействието върху слушателите е поразително.
С дата 23 ноември (вероятно 1910 г.) Иван Симеонов пише от Солун до Минчо Кацаров от Брезово: „…Сега аз чета „Възкресение“ и усещам същото онова чувство, което е усещал и неговият автор, когато го е създавал в необятното си и всичко обхващащо въображение. Усещам чувството на пътешественика, който е открил съвсем нов и неизвестен мир…“
За революционна дейност в Солун Иван Симеонов е
арестуван от турските власти и заточен в Аден
Там му разрешават през деня да си търси работа из града, а вечер да се прибира в ареста. Така прекарва няколко тежки седмици. През това време край Аден минава руски параход. Иван се свързва с екипажа, разказва одисеята си и тайно е качен на парахода. Благополучно слязъл на бургаското пристанище, той скоро пристига в София.
След няколко дни Иван поема отново към поробена Македония. С група македонстващи тръгва към Кюстендил. Спират да нощуват край ливадите на Горна баня в подножието на Люлин планина.
Ваня поляга за последен път на зелената трева и...
загива от куршума на придружаващия го предател – агент на двореца.
Сутринта на 27 юни 1911 г. войникът Бано Василев от с. Бабек, Пловдивско, вижда трупа в тревата, познава го и изтърчава да каже на арестувания Стойо Кацаров, при когото Иван идвал няколко пъти на свиждане. Още същия ден е погребан в ливадата.
Неговият брат Илчо Симеонов, офицер в Стара Загора, изравя трупа и го погребва в гробището на с. Горна баня…
В една от своите речи в парламента Васил Коларов изтъква, че убийците на Волния Ваня са всъщност Фердинанд и правителството на двореца.
Минчо Кацаров, художник от Брезово, нарича Иван Симеонов „Стрелчанският Ботев, искащ вредом в поробена земя да вдига тревога, да сложи край на социалното неравенство“. В спомените си Минчо Кацаров пише: „Ваньо беше същински Христо Ботев. Постоянно пишеше стихове. Импровизираше песни. Дори и в обикновения си говор добре римуваше своите изказвания“.
От поезията на Иван Симеонов до нас е стигнала стихосбирката „Импровизирани песни от злъч и отрова“ и мото: „На брулият лист от ранна есен/ посвещавам свойта песен“. Книжката е издадена в Пловдив в печатница „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1908 г.
От втората му стихосбирка са записани само две-три стихотворения, които преди 50 години цяла България пееше по мелодии на руски революционни песни.
Михаил НЕДЕЛЕВ