Писателят Продрум Димов представи пещерския "банкер на хъшовете" - Димитър Горов по време на среща с ученици от българското училище "Иван Станчов" в Лондон с директор Снежана Мечева. Гостуването на Димов там се е състояло по повод на Деня на народните будители, а на срещата са присъствали посланикът на България във Великобритания – Н.Пр. Марин Райков и г-н Ивайло Мойсов – културен аташе в посолството, отговарящ и за българските съботно-неделни училища.
Книгата "Беззалезни изгреви" на Продрум Димов е сборник, в който той публикува портретите на редица известни българи, включително и за Димитър Горов. "Биовет" АД подпомага с 1300 лв. издаването на тази книга. Ето как описва срещата участвалата в нея Снежина Мечева. Тя е публикувала информацията във вестник "Словото днес", издание на Съюза на българските писатели:
"Продрум Димов ни запозна с личността на един изключителен българин, за когото, за съжаление, малко знаем и малко се говори – личността на Димитър Горов, съратника и близък приятел на Христо Ботев. Димитър Горов е роден в гр. Пещера, емигрира в Румъния на 26 години и с трудолюбието си преуспява като основава фабрика за свещи и сапун. Превръща се в меценат на българските революционери в Браила и Гюргево, и става най-близък съратник на Ботев, Стамболов, Каравелов и др. Цялото си богатство той инвестира за подкрепа на революционна дейност за Освобождението.
Финансира четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Финансира също единствената стихосбирка на Ботев и Стамболов, както и вестниците на двамата, издавани във Влашко. Спонсорира Васил Левски и революционните комитети (съпругата на Д. Горов е сестра на Ангел Кънчев – основният съратник на Левски). Димитър Горов подсигурява със средства четата на Христо Ботев и с жена си, с нейната сестра и с по-малкия си брат Атанас се качват на кораба „Радецки”, за да изпроводят бунтовниците до Козлодуй. Атанас Горов, тогава на 20 години, потегля с четата и загива в боя при Милин камък. От 30 писма на Ботев, написани, преди да се качи на кораба, 6 са до Димитър Горов.
На раздяла Войводата предава именно на него най-ценните си вещи: писма, телеграми, личния си дневник. Сред тях е и прощалното писмо до съпругата на Ботев – Венета. От първите думи в него и до днес изтръпваме, когато четем: ”Мила ми Венето, Димитре и Иванке!… Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе…”.
Горов изпраща телеграмата до европейските вестници, с която съобщава за подвига на четата – арестуват го за противодържавна дейност. Захари Стоянов публикува писмо, в което Ботев нарича приятелството си с Горов „вечно”.
Определят Димитър Горов като "банкерът на българските хъшове". Той влага 3 милиона от спечелените си пари за подкрепа на революционното дело (за сравнение – братята Евлоги и Христо Георгиеви са дали 6 милиона за закупуване на земята и за построяването на сградата на Софийския университет, но не влагат и лев в революционното движение, отказват и да финансират стихосбирката на Ботев). През Руско-турската война Горов разпродава богатството си и тръгва с войските да освобождава България. Доживява свободна България, но умира в мизерия през 1881 г., на 41 години от туберкулоза (болестта на бедните).
На негово име е кръстена малка уличка в София.
Благодарни сме на писателя Продрум Димов, който сподели с нас тази, за съжаление, дълбоко закътана история за един славен българин. Г-н Димов подари на училището ни своята книга „Беззалезни изгреви”, в която основният очерк е посветен именно на живота и делото на Димитър Горов. Писателят остави екземпляри от други свои творби за спомен в училищната ни библиотека. Благодарихме за споделеното, за горещото желание да се възкресява паметта на заслужилите за Свободата ни, и изпратихме г-н Димов с цветя. Подарихме му за спомен няколко издания на нашите колеги от училището – д-р Валентина Александрова и Здравка Момчева, посветени на образованието ни по литература и история.
Г-жа Момчева му подари и една от стихосбирките си. Сред подаръците бяха и материали, свързани с делото на Асоциацията на българските училища (АБУЧ), за да знае и г-н Димов, че Будителството е дело и на нас, съвременните. Щастливи сме, че в един час по родолюбие възкресихме Памет Българска и се надяваме с този кратък отзив да споделим свиден факт с колегите ни по света."
(Зн)
