Ще гоня първото място в световната ранглиста по самбо
ПАНАГЮРИЩЕ. „Златното момче” на самбото Иван Хърков от „Бойни спортове” е Спортист №1 на Общината за 2022 година. Иван е благодарен на старши треньора Иван Нетов, както и на сестра си Милена Хъркова, която е негов треньор, и на още много хора. Родният на 9 декември 1996 г. направи най-успешната си година с бронзови медали на Европейската купа в Минск, европейското в Сърбия и световното в Киргизстан, а след като през декември спечели Европейската купа в Румъния е на второ място в световната ранглиста – нещо невиждано за български самбист.
- Иване, честито! Ти си 6-кратен спортист номер 1 на общината. Но как е възможно един спортист за това време да върви постоянно възходящо?
- Благодаря за признанието на организаторите и журито. Трудно е, със сигурност е много трудно, да спортуваш активно и да работиш, и да учиш. Освен че работя като полицай, записах висше образование в Симеоново – втори курс съм в специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”. А и имам семейство и то най-много страда от отсъствието ми. Но имаш ли желание, винаги можеш да намериш два часа, за да се поддържаш във форма, а преди самото състезание – и повече часове. Тогава другото остава на заден план, взимам отпуска. Но нещата се съчетават.
- Разкажи ни повече за семейството си?
- Жена ми Нелина Петришка е бивша тенисистка и е уникална - даже не знам как ме търпи. Малкият Гошо през февруари ще направи 4 години. Голям разбойник – не знам откъде намира тази енергия. Много ми се иска да тръгне по стъпките ми, но не го насилвам, нека сам избере това, което му харесва. Те много страдат от отсъствието ми. Миналата година 5 месеца ме нямаше вкъщи, постоянно бях нанякъде - състезания, лагери, служебни командировки по границата… Затова имам ли свободно време – първо съм при жената, детето и котарака, че Гого ще почне да ми вика „чичо” още малко…
- Да са ти живи и здрави! През 2021-а стана европейски вицешампион при мъжете, но тази година ти е може би най-успешната?
- Така е. Всяка една година конкуренцията става все по-трудна. През 2022-а най-тежко ми беше на световното. Но и на европейското в Нови Сад Нетов се шегуваше с мен – още като видя жребия. Каза ми: „Или трябва да биеш един световен шампион, или няма да вземеш медал”. И наистина така стана. Първа среща – с европейски и световен шампион – грузинецът Леван. Втората бях с много корав хърватин, третата пак ми се падна световен шампион и 4-кратен европейски - от Беларус. На световното в Бишкек пък направих много трудна среща с грък, който има 6или 7 срещи с българи и направо ги пребива – няма загуба досега. Нямаше. После даваше интервю, че това му е първата загуба от българин.
- Казваш, в самбото вече няма фаворити от Русия и бившите съветски републики. Това може би е причината да влезе в олимпийското семейство?
- Да. Спортът се развива. А силите са изравнени. Даже на световното японци направиха много добри срещи и биха големи шампиони – така грузинец, поне 3-кратен шампион, отпадна. Всяка една среща вече е тежка – няма слаби противници. Хубаво е, че самбото вече е олимпийски спорт. От миналата година има и ранглиста и се радвам, че съм втори.
- Ти си първият българин, стъпил на тази позиция. Очакваме да те видим и на първо място.
- За 2022 година съм втори в света, но ще видим. Ако бях станал втори на световното, щях да съм на първо място. Тази година ще натискаме, за да дам най-доброто от себе си.
- С какво е уникален спортът самбо?
- С това, че не може да тренираш примерно само сила, само техника, само въздух или само издръжливост, и да знаеш, че си много як и ще отидеш да ги пребиеш... Болката е много голяма. След състезание се прибирам пребит в буквалния смисъл. С рани по главата, нокти, пръсти пукат, рупат… Страшно е. Трябва и сила, и издръжливост, и въздух, и техника, и да държиш на болка, но и да мислиш през всичкото това време. Защото срещите вече са равностойни и се разчита на тактиката. Трябва съвкупност от всичко и тогава се случват нещата.
- Как „уцели” самбото?
- Беше 2000-2001 година. Сестра ми Милена беше започнала да тренира и покрай нея ходих в залата, погледах, пробвах, хареса ми и започнах. През 2010-а за пръв път станах шампион…
- И „виновниците” за това са сестра ти, Нетов, Мария Оряшкова…
- О, да. А Мария Оряшкова… Нямам думи какво е тя за самбото… И в български и в световен мащаб! Няма състезание навън, на което да не са ни питали за нея. Всички я уважават изключително много. Всеки се стреми да бъде като нея. Няма просто такава жена – и в спорта, и в живота. Сигурно си говорил с нея, знаеш, че е уникална.
- Да, имам честта да я познавам и съм напълно съгласен с теб. Тези авторитети ли са причината ти да останеш в родния град, а не в София или чужбина?
- Да, също и това. Много хора си мислят, че всичко навън, което хвърчи, се яде, стига клубът или градът да е голям. Не. Стига да имаш желание, всичко се постига и в малкия клуб. Гората ми е над мен за крос. Залата ми е на 5 минути път. В София пътуваш 2 часа, за да стигнеш до залата. Да, и аз ходя до София, защото спаринг партньорите са там. Тук си тренирам физическа подготовка, издръжливост и никога не съм мислил да ходя другаде. Тук съм си почнал, тук ще си и свърша. Иначе федерацията много помага – особено в последната година откакто Близнака (Росен Димитров, б.р.) стана президент – и екипировката е друга, но и отношението. И фирми помагат - например „Оптикс” ми купиха екипировката за европейското през миналата година. И хората, които не завиждат, също ме уважават.
- Едва ли има много завистници.
- Винаги има кой да те наплюе. Да знаеш.
- След празниците ще се вместиш ли в категорията до 79 кг?
- Не, не, там със си. Аз съм 82 кг, когато съм се наял, килограмите не са ми проблем. След Ивановден лека-полека почнахме да се готвим в залата с малчуганите, с кросове в гората – републиканското наближава. Ако стана шампион, всичко се отваря - европейското през тази година е в Израел, световното е в Египет…
- Желаем ти успешна 2023 година на теб и семейството!
- Благодаря, живи и здрави и вие!
Дочо ЧАНЕВ
