Маргарита Иванова е родена в Пазарджик. Завършила е Националната художествена академия, специалност „Приложно изкуство – керамика”. Работи в областта на кавалетната керамика, монументалната и малка пластика. Член на Съюза на българските художници. Председател на Представителство на СБХ – Пазарджик. Председател на Дружеството на пазарджишките художници. Член на международна творческа организация Creative-Kreis-International-World wide artist. Получава награди за творческо представяне от Община Пазарджик, Награда „Георги Машев“ на ДПХ – 2012 г. Второ място на Международна изложба-конкурс, Пролет 2021г. „Женският образ“ в Санкт Петретбург, Русия. Има реализирани над 10 монументални творби из цялата страна. С 22 самостоятелни изложби в различни градове на България. От 1994 г. участва в международни и национални пленери и симпозиуми в България, Украйна, Македония, Молдова, Беларус, Крим, Русия. Активно участва във всички изложби на секция „Керамика“ към СБХ, в изложбите, организирани от Представителството на СБХ Пазарджик, в общите изложби на ДПХ и общите изложби в Пловдив и Бургас.
Нейни творби притежават различни частни колекции, както в България, така и извън нея.
- Г-жо Иванова, какво Ви вдъхновява да творите?
- Често се смята, че творците чакат „Музата“, която ще ги посети, ще кацне на рамото и ще ги вдъхнови, за да създадат шедьовъра си. Така могат да си я чакат цял живот… Художник е професия, която се изучава, както и другите професии – в училища и академии. Освен, че художникът се учи да рисува, да създава композиции, да полага цветовете, да моделира и ред други неща, той има познания в много области като история, анатомия, физика, химия, математика… Тези познания помагат за творческото развитие.
А мен какво ме вдъхновява? Влизам в ателието и започвам да работя. Разработвам теми, нахвърлям скици. Понякога се налагат множество варианти на композиция. Рисувам докато не се получи. Винаги работя по определена тема, която по някакъв начин ме е вдъхновила. Дали съм прочела някъде, видяла съм нещо, което възбужда въображението ми и започвам да търся най вече композицията, което е основа на творбата. Вдъхновението идва като вълна, докато работя, която ме обхваща, и съзнанието ми е само в това, което създавам. И мога да работя с часове, абстрахирана от обстановката около мен. В началото се боря да реализирам идеята, а след това е съприкосновението с материала, докато не усетя, че се случва мистичното.
- А какъв е пътят на керамичната картина?
- Керамичната картина съчетава в себе си релефа на скулптурата и багрите на живописта. Носи топлината на материала глина, обработена с огън, и колорита на природата.
Пътят на една творба започва с темата, която съм си поставила. Понякога е наложително да се прочете, да се търсят факти по дадена тематика, за да се видят всички детайли, специфики… Тогава се пристъпва към проекта, композицията. След уточняване на рисунката, се реализира. Моделира се релеф, докато се получи желания ефект, което отнема немалко време. Готовата творба трябва да изсъхне и да се изпали в керамична пещ на „бисквит”. Следва глазиране с глазури, нанасяне на окиси или други оцветители. Често съм обяснявала, че се глазира «на сляпо». Какво имам предвид? Цветът на глазурите не отговаря на този цвят, който полагаме. Често е съвсем различен. Той няма нищо общо с това, което ще се получи след изпалването в пещта при температури, достигащи до 1200 градуса по Целзий, в създадената химична среда. Следва оформление на творбата във вид, подходящ за изложба в галерия.
Керамичната картина дава различна визия и симбиоза на скулптурния релеф с живопистта.
- Разнообразни теми присъстват в творбите Ви…
- Въпреки, че повечето хора смятат керамиката само за съдова, аз превръщам материала глина в картини, пластики. Да, темите са разнообразни. Предизвикателство беше за мен да изобразя българския средновековен книжовник и учен Св. Климент Охридски в 3,5 метра високо керамично пано за едноименното училище в гр. Пазарджик, монаха, учителя и художника Неофит Рилски за училището в Костандово, както и революционера и поета Христо Ботев в училището в Дорково, Св. Стефан за арменската църква в Пазарджик и други. Това носи отговорност за историческата правдивост на портрета, както и допълнителните детайли, отговарящи на епохата.
Една от темите, които разработвам, е темата за жената. Жената като съвременна мадона, като творец, като съзидател: „В гримьорната”, „В ателието”, „На прозореца”, „Мечтание”, „Еманципация”... Често пресъздавам моменти от митологиите: „Леда и лебеда”, „Експедиция „Златното руно”, „Вакханка с кантарос”, или сюжети от Библията: „В райската градина", „Раят", „Изгонени от Рая”, „Дар за Адам“, „Библейски плодове"… Или исторически: „Чародейка” (с мотиви от Казанлъшката тракийска гробница), „Спомен за белите коне”, „Преселението - сказание за родовата памет”, композиции по книгите „Ад” на Данте, „Дон Кихот” на Сервантес, композиции, свързани с музиката, натюрморти, пейзажи..
- От кои художници сте се учила?
- Всеки художник се учи от тези преди него, вземайки от тях това, което му допада като начин на мислене и начин на трактовка. Освен от художниците, които бяха мои преподаватели в Художествената академия, се учех от Здравка Олекова, чиито керамични пана много ми допадаха. Естествено аз намерих своя път на развитие и стил. Има какво да научи един художник от майсторството на онези творци, работили и творили преди нас.
- Какво мислите за направеното от художниците-любители, т. нар. аматьори?
- Хубаво е човек да рисува за собствено удоволствие. Всеки има нужда да се развлече след напрегнат ден по някакъв начин, да рисува, пее, танцува… В днешно време аматьорите започнаха да мерят аршин с професионалистите. Пазарната икономика постави професионалиста и аматьора на равна нога. И единият може да продава това, което е направил, и другият. За съжаление, не винаги качеството на изработеното от аматьора е добро, а това довежда до възпитание на лош вкус, което нарушава способността за възприемане на красивото у хората. Ролята на твореца е да възпита естетически правилния критерий. Човек не се ражда с изграден естетически вкус. Той се изгражда като интелектуално качество и се възпитава от училището, обществото, околната среда, произведенията на изкуството, детските книжки и играчки, от ежедневните предмети в бита.
За съжаление гилдията на художниците не успя да защити своя професионализъм през последните 30 години, за разлика от други съюзи.
- Съпругът Ви Спас Киричев се изявява в областта на скулптурата. Как в дома Ви съжителстват двете изкуства?
- Всеки си има ателие и си работи там. Не е възможно да работим в едно ателие заради различията в материалите.
Всеки един момент можем взаимно да си даваме професионални съвети. Това ни помага в работата.
- Председателка сте на Дружеството на пазарджишките художници. Какви са Вашите послания към колегите през новата 2023 година?
- Искам да пожелая на колегите да бъдат здрави, да посрещнат Новата година с радост, да я изживеят в щастие и да я изпратят със здраве, да бъдат вдъхновени и окрилени. Нека Музата често да ги посещава и да бъде щедра към тях.
Пенка МИХАЙЛОВА
Със съкращения. От кои художници се е учила Маргарита Иванова? Как започва творческия й път? Може ли художникът да промени света? За творческия път на децата й и още въпроси - четете в книжния ни брой.
