Преди 40 години големият българин направи уникалното дарение
Дарителството има дълбоки корени в българската история. Още от Средновековието, под егидата на българските царе и благородници, са се строели църкви, обществени и други сгради, давал се е тласък на българската култура и книжнина. По времето, когато българските земи са под османска власт, актовете на дарителство не секват, а напротив, множат се. Именно благодарение на средствата на богати и властиимащи, но и нерядко и бедни българи, които се разделят с малкото, което имат в името на родолюбивата кауза, през Възраждането са изградени редица светски училища и производствени учреждения, а не малко българчета са се образовали в модерните за епохата чуждестранни училища, лицеи и колежи. След Освобождението битува мнението, че
за да успее България на политическата и икономическа сцена на Европа и света,
е необходимо подобаващо образование и влагане на средства в посока развитие на науката.
В Панагюрище дарителството е широко разпространено. Един от най-ярките примери за него е голямото дарение „Иван Деянов”, за което „Знаме” писа през юли миналата година. От 1 юли то бе отворено за посетители и експонирано в ремонтираната Хаджидимитрова къща от фондация „Лъчезар Цоцорков”. На 15 октомври пък се навършиха 40 години от акта на дарението от близките му.
Кой обаче е Иван Деянов?
Иван Луков Деянов е потомък по бащина линия на възрожденския род Хаджидеянови от Панагюрище, а по майчина линия – на известния Бешков род от Свищов, припомнят от Исторически музей-Панагюрище. Роден е на 24 септември 1903 г. в София. Възпитаник е на Втора мъжка гимназия в София. След като завършва обучението си, е назначен за пръв уредник на Музея на операта. Още от ученическите си години той започва да колекционира. Тогава издава и младежкото литературно-художествено списание „Фар”. До 1944 г. колекциите му нарастват значително, а
дома си превръща в хранилище
За съжаление, през същата година, на 10 януари, при бомбардировките на София, същият този дом е разрушен. Но скоро след това Иван Деянов, с помощта на свои приятели, успява да разчисти руините и да събере оцелялото от своите колекции. През целия си живот той следва мисията, която си е поставил, а именно да събира и съхранява произведения на изкуството и на народния бит. Негова мечта е да помогне с каквото може за изграждането на Музей на българското изкуство и култура. Въпреки, че не притежава талант на литератор, художник и музикант, той е човек с висока култура и тънък усет на ценител. Именно затова за него е жизнено важно да се събират и опазват движимите културни ценностти, свидетелстващи за българското минало.
Умира на 22 декември 1980 г. в София. За своя приятел Захари Митев пише: „Измежду десетките колекционери, с които съм се срещал и разменял по някоя картичка, монета или просто една човешка приказка, имах щастието да познавам един изключителен човек – Иван Деянов ...
Иван Деянов беше твърде оригинален колекционер –
събираше предимно куриози и уникати,
поради което почти нямаше дублети за размяна.”
Юлия Пискулийска, поетеса и писателка, разказва: „Че за да не повреди хартията, човекът не беше палил печка. Беше се топлил на лампа. Даже и в зими...”
А художникът Светлин Русев споделя: „Обикновено минаваше към ателието или към дома в онези часове след полунощ ... Имаше нещо романтично-артистично в този борец за живота на изкуството, фанатично отдаден на това, което събираше и искаше да остави на хората”.
Неговите наследници – братята му Георги, Сава и сестра му Мария, решават да предадат колециите му на Общинския народен съвет – Панагюрище. Като условия отбелязват – „сбирката на брат ни да носи неговото име – Иван Луков Деянов; сбирката при никакви обстоятелства да не се разпръсва, а да остане в град Панагюрище”.
Относно мотивите за своето дарение, те излагат следното: „...произхождаме от Панагюрище,
баща ни д-р Лука Деянов, починал през 1926 г., е бил народен представител на град Панагюрище,
неговият род е живял в Панагюрище и са запазени като паметници на културата х. Деянови дворове, зидове и къщи, в една от които е заседавало Първото велико правителство през Априлското въстание, начело с Павел Бобеков. Нашият брат – Иван – бе колекционер и възрожденец по дух и неговото желание бе сбирката му от културни ценности да остане във възрожденския град Панагюрище за ползуване от бъдещите поколения...”
„Знаме” писа за наследниците, които мизерстват с пенсии от по 90 лева, но опазват
колекцията, оценена на милиони левове
„Изкуството е огледало на душата. То е Прометеев пламък, който доближава човека до божественото и съединява видимото с невидимото. За него не съществуват школи и граници. В него няма политика и светски живот. То има своя душ, свой живот и свое Аз”, пише Иван Деянов.
В Дарение „Иван Деянов” могат да се категоризират следните колекции – художествени произведения (живопис, графики, щампи, скулптури, икони); накити (пръстени, гривни, пафти, наушници, обеци, тепелъци, огърлици, прочелници); монети; ръкописи и книги; грънчарски и дървени произведения. Това са общо 3558 експоната, сред които платна на Дечко Узунов и Христо Явашев – Кристо, Стоян Венев, Горги Павлов-Павлето, Илия Петров, писма и ръкописи на Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Атанас и Любомир Далчеви, Елисавета Багряна, Чудомир…
Част от тези богати колекции са изложени в експозициите на първи и втори етаж в Хаджидимитровата (синя) къща. След като тя беше реставрирана и обновена от фондация „Лъчезар Цоцорков” хиляди посетители са видели експозициите.
Ангел АНАТОЛИЕВ
