Българите намериха оцеляла жена, затрупана от 135 часа
Двама мъже от Пазарджик участваха в един от двата доброволчески екипа на пещерни спасители. Иво Колчаков от „Планинско спасяване”-Пазарджик и „Пещерно спасяване” освен спелеолог и спасител, отскоро има и диплома за парамедик. Ангел Генов е бивш пожарникар и спасител от „Гражданска защита”.
Иво Колчаков
Групата от 20 българи заминала за Турция миналия четвъртък, а в сряда се прибра обратно. На терен в градовете Хатия и Антакия нашите спасители успяха да локализират оцеляла жена, затрупана от 135 часа. Те извадиха и много мъртви тела… Към българската група на летището в Адана се присъединили и четирима немски граждани от турски произход.
„Те носеха 500 кг лекарства, но не ги пускаха на терен, ако не са част от спасителен екип. И ние ги взехме с нас. Така станахме може би
спасителната доброволческа група с най-много лекари,
а и въобще сигурно – защото имахме двама медици с нас, а сред турците лекарите бяха двама. Друг от тях бе медицинска сестра, а четвъртият – пожарникар”, разказа пред „Знаме” Иво Колчаков. „Отидохме с наша екипировка, но транспортът бе поет от „Тюркиш еъруейвс”, а разходите за храна и допълнително оборудване, което трябваше да купим впоследствие, дойде от Националната асоциация на доброволците в РБългария”.
„Когато казах на близките си, че отивам в Турция, те се изненадаха и ме питаха как така съм решил. Но честно казано още в първия ден, в който пуснах новините и видях какво е станало, реших, че ще отида”, пояснява Ангел Генов.
Ангел Генов
„Обсъдих го с моята съпруга,
казах й, че така съм го почувствал,
защото знам, че бих могъл да бъда полезен. Тя се съгласи с мен. В рамките на няколко часа се организирахме и заминахме без много-много да се мисли. Докато бяхме в Турция, близките ми бяха изплашени, защото не знаеха дали сме добре, а само слушаха новините. Имаше случай, сграда падна върху спасител, мисля, че беше от Германия. Имаше трус, някои колеги бяха в сградата, измъкнаха се, но този човек не успя…”
Много топло били посрещнати нашенците още на летищата при трансферите - с полиция, прегръдки и радостни възгласи на благодарност. Но имало доста спънки на турска земя.
"Не знам кой на мястото на турците щеше да се справи по-добре
при това бедствено положение в Турция и Сирия и то точно на границата между двете държави, казва Иво Колчаков. Представете си хиляди бежанци, които панически влизат от Сирия, идват в Хатия и Антакия, но няма къде да се подслонят в тези два града. Местните си говореха, че всеки от градовете е с по 300 000 души. Провинцията е 2 милиона души официално
Ужасна хуманитарна криза!
Останахме на стадиона на Хатия – всъщност отвън до съоръжението на палатков лагер, защото носещата му конструкция беше напукана, макар да изглеждаше цял и непокътнат. В лагера имаше екипи от къде ли не – Великобритания, Китай, Оман, Босна и Херцеговина, Косово, Италия, Хърватска… Отвсякъде. Само че не бяха граждански доброволци като нас – бяха представители на държавни служби и ведомства”, пояснява Колчаков.
В началото се разделили на екипи – понеже в групата имало много лекари, във всеки екип имало медик.
„Но локализирахме само загинали хора. Много трупове имаше”
Това споделят съгражданите ни. И лекарите – за да не стоят напразно, започнали да оказват помощ на ранени хора по улиците в първия ден. А на следващия отишли в стационара, за да бъдат полезни. И там идвали доста хора за лечение.
„Имаха страшно много работа – направиха една ампутация на некроза… Имаше и един човек с краш-синдром – краката му са били притиснати дълго време. Видях как се справяха момчетата – единият е анестезиолог, и са много печени. Спасиха човека – краката му омекнаха, а преди това бяха страшно отекли… Аз също работих в стационара един ден, защото имаха нужда от още хора”, разказва Колчаков.
Екипът, в който участвал и Генов,
локализирал затрупаната жена
„Кажи-речи постоянно имаше трусове – по 5, 5,1 по Рихтер. Усещаха се. Докато вадехме жената също имаше няколко труса – ние си мислехме, че пада прах от вибрациите на машините, после разбрахме, че не е било от тях”, разказва Ангел Генов. „Вадехме я около 3 часа и не беше лесно. После казаха, че е престояла 135 часа отдолу. Започнахме да претърсваме сградата. Имаше турски доброволец с термокамера, който също помогна, разчиствахме отломки, за да можем по-конкретно да я позиционираме.
Напредвахме сантиметър по сантиметър, буквално
Много бавно, много предпазливо. Защото рискът беше голям. Не трябва да бързаш – една грешка може да доведе до срутване на всичко. В момента, в който разкрихме всички препятствия до жената, веднага влязоха турски парамедиции я изнесоха… За съжаление и много мъртви хора намерихме. В тези часове, когато работехме, реално беше много трудно да намериш някой оцелял. Бяхме се наясно, че шансът е много малък. Но поне починалите хора, които извадихме, после бяха прибрани от близките им, за да си ги погребат. За съжаление много хора няма да бъдат погребани и ще влязат в графата „Изчезнали”, добавя мъжът.
Двамата спасители се надяват, че са дали добър пример на всички, макар не това да е било водещата им цел. И се надяват да няма повече трусове нито в Турция и Сирия, нито никъде другаде.
Тодор ГРОЗДЕВ
Със съкращения. Цялата статия - в книжния брой на "Знаме".
