ПАЗАРДЖИК. „Ревизор”-ът пак дойде в града, но ще продължи да идва. След премиерата на 18 януари и на 15 фвруари, ще го очакваме и на 2 март. Зрителите, които до момента уважиха представлението на Гаро Ашикян по класическото произведение на Гогол, аплодираха всички – от режисьора и гост-актьора Димитър Баненкин (Градоначалника) до автора на костюмите Елена Иванова, сценографа Никола Маринов, озвучителя Йордан Василев и осветителя Лука Лютов.
Междувременно на пресконференция в реновираната зала „Катя Паскалева” Баненкин благодари на Ашикян и на директора на театъра Григор Антонов за поканата.
„За мене беше много интересна работата с актьора Баненкин, това ни е първата среща на сцената и можем да говорим, че във всеки един аспект на тази роля, по някакъв начин той надскочи моите очаквания“ – коментира Гаро Ашикян въпрос на „Знаме” дали творчедкият процес е надминал очакванията му. „Това беше един много приятен процес, групата ни беше разнородна, имаше един лек момент на опознаване в началото, защото не всички се познавахме“ - каза Ашикян. А Баненкин на свой ред коментира: „Кастингът е 70% от успеха на пиесата, а самият кастинг е толкова добър и така пасват хората в ролите си, че е направо страшно. Аз и като млад актьор съм бил тук, като дете съм играл в „Януари“ на Крикор Азарян. И съм роден тук, живея буквално на сто метра от тука, зад Пощата. Когато Гаро ми се обади, аз много се развълнувах, защото това е класическа роля. Имал съм един монолог на Гогол, като кандидат – студент за ВИТИЗ. От „Записките на един луд“, тогава съм си мислил, че много зная и си казах, ще го взема този монолог и ще го направя. Колко му е? Гогол? Нищо работа. Но ето Гогол се оказа гений. Колко хора поставят Шекспир? Колко хора поставят Гогол? Това е нещо, с което се сблъскваш, нещо, което ти идва и трябва да се пребориш с него. Сблъсках се с много приятни хора, въобще целият репитиционен период беше изключителен, не съм се надявал, че мога да преживея такова нещо в театъра”, на свой ред коментира Баненкин
„Хубаво е, че си позволяваме дръзко да посягаме на Шекспир, на Гогол, не само да посягаме, но и да успяваме в реализацията. Това наистина е показателно за това, че тази трупа е балансирана и с мощен творчески потенциал, в която младите попълнения са талантливи и амбициозни, и се вписват органично. Тази трупа е за завиждане от много по-големи театри с много по-големи трупи от нашата“ – каза и Александър Пасков (Осип).
(Зн)
