Надеждата, че тук, на тази земя има правосъдие - живо и справедливо
Кой е по-добър събеседник от адвокат Хари Харалампиев, когато темата е етика в правораздаването? Председателят на Общинския съвет в Пазарджик, освен специалист по наказателно право, е и активен член на Съюза на писателите, и върл поклонник на литературата, живописта и спорта. Предлагаме на вниманието ви интервю на Ангелина Лазарова. Тя е съдия в Апелативен съд-Варна, преподава в Национален институт на правосъдието, в който е създадена платформа „Съдебна етика. Предизвикателства“. Разговорът, проведен с адвокат Хари Харалампиев, е по инициатива на съдия Лазарова.
- Адвокат Харалампиев, споделете Вашето мнение за мястото на етиката в съдебната система. Къде по скалата на високия професионализъм бихте поставил тези нематериални ценности спрямо компетентността, ефикасността и качеството на правораздаване?
- В дни на размисъл съзнанието ми е пронизано от мисли за етичността, толкова повече, че тя е същностно необходима в съдебните зали. Етичните норми са учение за закономерностите на нравствените отношения между хората, за произхода и развитието на морала. И от територията на постоянното си местожителство, каквато е правният дълг, съдията, прокурорът и адвокатът, необходимо е да бъдат образовани и мислещи, остро и дълбоко чувстващи. Тези професии са преди всичко човеколюбие. Адвокатите се сражават за хората, стремят се да отразят сложността на преживения живот на тези, които защитават. И за да бъдат убедителни, правно задължително е да са конкретни и индивидуални. Чрез пледоариите си да внушават доверие и честна промисъл. Казаното в пълна мяра е съотносимо, както за съдиите, така и за хората в червени тоги.
Справедливостта е условие, без което не може да съществува етичността. Тя, според моралиста Лабрюйер, „Трябва да се отдава бързо и неотложно. Забави ли се, тя се превръща в несправедливост.“ Съдиите, прокурорите и адвокатите могат да бъдат разбрани от хора с морално грамотни сърца. Етичността на съдията се измерва с постановения съдебен акт, а прокурорът – с изготвения обвинителен акт. Мерилото за етичност най-вече преминава чрез присъдите и съдебните пледоарии. В съдебните зали, в които се твори правосъдие, срещам съдии, които се стремят да изследват подсъдимите, да разберат чувствата, водили ги до деянията. Да си съдия, прокурор или адвокат, то значи да обичаш, да разбираш, да страдаш.
- В заглавието на една от книгите Ви подчертавате необходимостта съдиите да имат търпение. Бихте ли изброили най-важните ценности, които трябва да притежават според Вас един адвокат, прокурор, съдия? Има ли и къде е разликата в сърцевината на професионалното им поведение?
- Съдията, всеки съдия, не принадлежи към групата на дванадесетте бога на Олимп, нито му е призната непогрешимостта, която папата ревниво пази за себе си като приоритет. Жан дьо Лабрюйер казва: „Работата на адвоката е трудна, тежка и предполага богати познания и големи способности. Единствената му отмора е в смяната на едно изнурително занимание с друго. В своите области, осмелявам се да кажа, че той върши работа, равняваща се на тази на първите апостоли“.
Цитираното е съотносимо за съдията и прокурора. А що се отнася до търпението, то е качество на силните и знаещите. Нека не се забавя, че не съществува по-красиво нещо от събудената надежда. Тези, които принадлежат на съдебните зали, са призвани да събудят надеждата в хората, че тук, на тази земя, има правосъдие – живо и справедливо.
- Случвало ли Ви се е в хода на съдебното заседание да възникне критична ситуация, която да бъде овладяна с помощта на инструментариума на етиката? Бихте ли разказали?
- Колчем се връщам назад във времето, толкова пъти съзнанието ми е пронизано от сложен наказателно-правен казус, белязан от умишлено убийство. Помня встъпителните ми думи. Важно е началото. Започнах: „Ако чрез пледоарията си успея да помиря правосъдието със свободата, инстинктът за която е по-силен от самата свобода, усилията ми не ще бъдат напразни…“ Кой знае защо, разширеният съдебен състав изпадна в делничен унес. Съзрях досада. Реагирах спонтанно, импулсивно и прибързано. Напуснах съдебната зала, ако и адвокатската защита да беше задължителна. На следващия ден участниците в процеса взаимно се извинихме и той продължи, сякаш нищо не се беше случило. За да властва етиката, първото условие за всеки поотделно е да потисне своето его.
- Има ли конфликтни зони в отношенията между адвокати, прокурори и съдии? Как според Вас напрежението между отделните професии би се отразило на доверието на обществото в съдебната система?
- Истината казвам: Не съм в състояние да отговоря на този въпрос, ако и да е значим. В битността ми на адвокат, извън споделеното в предходния въпрос, никога, никога не съм влизал в конфликти със съдии и прокурори, ако и съдебната зала да е място за битки на възгледи и идеи, в които няма място за реверанси. Всичко опира до културата и интелигентността на съдията, прокурора и адвоката. В съдебните зали взима връх творческата преценка на доказателствата, не на емоционалното пристрастие. Към залата трябва да се пристъпва с добронамереност и чисти помисли. Единствено в нея изплува етика, която е куражът всеки да бъде конкретен и индивидуален. Да не абдикира от бойното поле на словосражението, както ни учеха нашите професори, които бяха елегантни, харизматични и с европейска изисканост.
- От позицията на опита Ви представя ли съвремието нови предизвикателства към съдебната етика и професионалното поведение? Има ли потребност от актуализиране на тези стандарти?
- Въпросът за етиката и професионалното поведение е стар толкова, колкото е древно правото. Той е свързан с първичната биологична същност на човека, а обяснението му – с осмислените пориви на личността. Неуспехите в съдебните зали не са окончателни, но винаги са страстни. И вместо нови предизвикателства към съдебната етика и професионалното поведение, трябва да помним римското стародавно правило, което гласи: „Задачата на правото е не да превърне света в рай, а да му попречи преждевременно да се превърне в ад, ако и адът да е място, в което няма логика“.
- Какви са съветите Ви към младите професионалисти? А към по-опитните?
- И на младите, и на по-опитните, ще припомня: За да си съдия, прокурор или адвокат, необходимо е да мислиш двадесет и четири часа за своята професия. Да й се вречеш. Да влизаш в съдебната зала с бяла риза и чисти помисли. Защото правото е школа за честност.
Ангелина ЛАЗАРОВА
