В България от десетилетия един от най-хубавите празници е Осми март. Защото вече се усеща полъха на пролетта. Защото е свързан с жената - обект и субект на обич и любов. От някои оспорван, от други защитаван - 8ми март е вълнуващ ден. На този ден едва ли някой може да остане равнодушен.
Във ВУИ “Ангел Узунов” - Ракитово учат само момчета. Нормално е всеки да си помисли, че в такова училище няма как да има осмомартенски вълнения. Но противно на очакванията още сутринта на 08.03.2023 г. повечето от децата тръпнат в очакване. Някои момчета още предишния ден са приготвили букети с цветя или малки саксийки с живо цвете. В училището работят над дузина учителки и служителки. Децата ги очакват с вълнение, за да ги поздравят. За минути бюрото на психолога г-жа Мариана Пелева се покрива с цветя. Малко по-късно същото се случва и с бюрото на социалния работник г-жа Гери. Греят щастливо и лицата на г-жа Нериман - учител, на служителките Таня Пейчинова, Таня Чулкова. Не са забравени и служителките Йорданка Врабчева, Мария Кадрева, Цветка Лазева, Зорка Макакова, Емилия Пелева, Райна Баева, ресурсната учителка Сузана Тронова и медицинската сестра Магдалена Ташева. Малко по-късно, на възпитателя Цветана Добрева помагат две момчета, за да отнесе подарените цветя до стаята си. Вълненията застигат отсъстващата в този момент г-жа Надежда Цигова с малко закъснение - тя получава подаръците си на другия ден.
Най-вълнуващата част от този прекрасен ден започва на обяд. Ръководени от г-жа Гери момчетата са подготвили тенис залата за малко тържество. Водещи на програмата са г-жа Гери и Ивайло Ценов от IX клас. Стихове за майката и за учителката рецитират: Владимир Иванов - V клас, Иван Тодоров - VII клас, Златомир Николов - VIII клас, Милен Рамадан - ХI клас. Акцент в програмата е изпълненото от г-н Димитър Ташев - учител и самодеец в читалище “Будилник 1898” - Ракитово, стихотворение “Писмо до мама” от Павел Матев. Дали заради майсторското изпълнение или заради затрогващите думи за майката, която отрязва и продава своите коси, за да припечели малко пари, с които синът й да се запише в гимназия, но всички притихват. Следват бурни аплодисменти, но всички в залата странно мълчат. Спазъм е хванал гърлата. Учители, служители и деца са с навлажнени очи.
На тържеството са поканени всички дами от училището. За всяка от тях има подготвено живо цвете. Момчетата с радост поднасят цветята, като всяко дете се стреми да поднесе на тази учителка или служителка, която харесва най-много и я приема като майка в този момент.
Зазвучава песента на Емил Димитров “Каква невеста си била ти, мамо” по стихотворението “Писмо до мама” на Павел Матев. Вълнението, което и така не си е отишло, се връща. Цветята са поднесени, програмата е свършила, но никой не си тръгва. Навярно очакват, както обикновено директорът Георги Янушев или психологът Марияна Пелева да благодарят на момчетата за хубавата програма, да поздравят дамите за празника. Развълнувани, с пресъхнало гърло, нито г-н Янушев, нито г-жа Пелева могат да кажат каквото и да било.
Завършекът на този вълнуващ ден е поздравът, който момчетата и г-жа Гери поднасят на пенсионерите от Ракитово. В Клуба на пенсионера стихотворението “Писмо до мама”, вместо Димитър Ташев, четат момчетата: Ивайло Ценов - IХ клас, Борис Митков - Х клас и Андриян Рачев - IХ клас.
Автори: Стефан КАЛЧЕВ - VIII клас и
Свилен ТОПЧИЕВ - учител
