Всеки малък успех в трудното развитие на прехода е резултат от доброто училищно управление
ПАЗАРДЖИК. Динка Йорданова Танчева е магистър по специалност „Начална училищна педагогика” от ПУ „Паисий Хилендарски”. Има 38 години педагогически стаж, от които 28 на ръководни длъжности. Директор е на НУ „Отец Паисий” от 2008 г. Има втора професионално-квалификационна степен ”Организация и управление на образованието”. Владее и успешно развива и управление на вниманието, управление на знанието, управление на доверието и самоуправление.
През 2022 г. й е присъдено отличие „Директор на годината“ за постигнати високи резултати в обучението и възпитанието на деца и ученици в начален етап на образование от кмета на община Пазарджик, и „Директор на годината - 2022г.“ от СБУ в 16-и национален конкурс за постигнати високи резултати в съвместната дейност и най- добър социален партньор. Тя е носител и на държавното отличие от МОН „Неофит Рилски“ през 2019 г.
- Г-жо Танчева, наскоро получихте наградата на СБУ, поздравления! Какво Ви костваше това признание?
- Благодаря! То е знак за добро социалното партньорство между директор и СБУ, за развитие на модерно образование и заслужен авторитет на учителите. Изключително изненадващо и вълнуващо признание за доброто развитие на образованието и утвърждаване на уважението към заетите в него. Диалогът е важен, когато става въпрос за колективното трудово договаряне, осигуряване на спокойна работна атмосфера и успешно взаимодействие между партньорите в системата на образованието. За което благодаря на председателя на СБУ в училището за тази номинация, на общинското и националното ръководство за полученото отличие.
- Един директор е и мениджър, и психолог, разбира и от трудово право… От какво още?
- Да следиш за спазване на реда и контрола в училищната сграда? Да произнасяш приветствени речи по случай празници? Да въдворяваш ред, когато настъпи училищен проблем? Вероятно това ще е отговорът на немалка част от ученици, родители, обществото, ако ги попитате какво точно прави един директор на училище. Всъщност ролята на директора е нещо много по-трудно, важно и голямо. Неговата основна позиция е да действа като мотивационен лидер, да бъде личност, от която всеки може да потърси съвет или идеи, както и да бъде пример за целенасоченост и подражание. От нас се очаква да можем да прогнозираме образованието на различни равнища, да ръководим обучението и изработването на учебни планове, да бъдем експерти в оценяването, да поддържаме трудовата дисциплина и професионална етика на персонала и учениците, да създаваме екипи, да изграждаме и развиваме училищната общност, да бъдем експерти във връзките с обществеността, да анализираме и разпределяме бюджета, да създаваме благоприятна работна среда, да водим преговори, да администрираме специални програми, да гледаме законовите разпоредби. Да обслужваме често противоречащите интереси на ученици, родители, учители, областни и общински власти, професионални съюзи и НПО, агенции и сдружения. Това не е само мое мнение, но изискванията към длъжността далеч надхвърлят разумния капацитет на всяка личност. Изискванията към длъжността са променени така, че традиционните методи за подготовка на администратори вече не са адекватни да отговорят на предизвикателствата. Винаги се намираме в пресечната точка между нуждата на училището и нуждата на учители и ученици. И всички тези сфери подлежат на развитие и промени. Хубаво е все пак, че от време на време се чува и добра дума за нас. Истината обаче е, че всеки малък успех в трудното развитие на прехода у нас е резултат на доброто училищно управление.
- И все пак, кой е най-трудното?
- Изграждането на репутация е най-трудната задача. Един директор, като лидер, винаги привлича внимание и интерес. Всеки в училището наблюдава как изпълнявате своите задължения. Почти винаги трябва да първи да пристига и последен да си тръгва от работа. От съществено значение е другите знаят, колко много обичаш работата си. Трябва да бъдеш винаги с усмивка на лицето, добър външен вид, да поддържаш положително отношение към всички. Това изисква постоянство и е от най-сложните задачи за изпълнение. Да бъдеш професионалист, но и да уважаваш всички, и да бъдеш човекът, на който всеки един може да разчита.
- А как започнахте Вие?
- В далечната 1985-а като учител в прогимназията на с. Баня, общ. Панагюрище. Година по-късно бях в Ковачево, общ. Септември, където са 100 процента турско говорещи деца, първо като учител, а после като директор. Там бях до август 2008 г. След това заех длъжността директор в НУ „Отец Паисий“.
- Плаче ли за още промени нормативната уредба?
- Законът за предучилищно и училищно образование постоянно се актуализира, променят се и държавните образователни стандарти. Последната редакция е от края на януари. Системата ни е динамична и постоянно развиваща се, всеки от нас се надява да е за добро. Всяка учебна година има одобрени от МОН нови национални програми и проекти, по които се работи.
- Вие също работите успешно по проекти.
-Да. Работим по много национални, оперативни и международни програми и проекти. НУ „Отец Паисий“ е с акредитация по линия на Ключова дейност 1 на Програма „Еразъм+“ за периода 2021-2027 г. Училището ни се утвърди пред годините като една значима част от образователната система на Пазарджик. Стотици са наградите на ученици и учители от регионални и национални конкурси, състезания и олимпиади-индивидуални и отборни. Сега кандидатстваме за получаване на знак за качество „eTwinning ” от Европейската комисия по образование. Новото предизвикателство, което предстои за образователната система е изграждане на STEM центровете и високо оборудвани свързани класни стаи във всяко училище.
Имахме и имаме възможност да видим различни образователни системи, да се обучаваме в други държави. Преди Коледа в училището бяха колеги от Барселона и Турция, а през тази година ние ще отидем при тях.
- Да разбираме, че училището е успешно предприятие?
- Да, то генерира допълнителни приходи, но това не са само допълнителни приходи - това са възможности за извънкласни и извънучилищни форми за нашите ученици, за осмисляне на свободното им време. Учениците винаги трябва да бъдат наш фокус. Тяхната безопасност, здравето и академичният растеж са нашите основни задължения. Всяко решение, което се прави, трябва да вземе предвид въздействието, което ще окаже върху ученик или група ученици.
- Как можем да накараме днешните ученици да не „скролват” през учебния материал, а да задълбават в него?
- На първо място учителят трябва да бъде насочващ и стимулиращ процеса на познанието, подкрепящ и насърчаващ усвояването на знания и развиването на умения, катализатор на активността и креативността на учениците. Участията в проектите, НП, проектно-базираното обучение, компетентностния подход, учебни екскурзии, занимания по интереси, патриотично и гражданско и здравно възпитание са също едни от възможните начини. Правим всичко само и единствено за доброто образование на нашите деца, а те го заслужават, защото са умни, уверени, любознателни, подкрепящи и отговорни. Динамичното време, в което те израстват и се запознават с приключението "съвременен живот", изисква те да бъдат образовани и подготвени подобаващо. Учителите и учениците са лицето и душата на училището, два свята, които всеки ден взаимно се откриват и обогатяват, докосват се, а директорът е главният генератор на решения в училището и носи цялата отговорност. За съжаление, броят на учениците намалява, защото ограничаваме приема в първи клас от 4 на 3 паралелки, за преминаване на едносменен режим на обучение, такава е политиката на МОН. Сега учениците са 297, а са били 380-390 през годините.
- А дали в МОН чуват гласа на директора?
- Надявам се. Често от нас се изисква становище или предложение – например за актуализация на някой образователен стандарт, който е поставен за обществено обсъждане. Директорът постоянно трябва да следва съвременните образователни парадигми, приоритети и съвременни обещаващи образователни технологии, да изучава и анализира средата с цел събиране на информация, а това позволява да се даде по-голяма детайлност за всеки участник в системата, все пак именно погледът „отвътре-навън“ е безценен.
- Ако за един учител основно предизвикателство е да мотивира учениците, за един директор може би това е да мотивира учителите?
- Директорът се намира в пресечната точка между нуждата на училището и нуждата на учители и ученици. Трябва да знае кога, как и по какъв начин да мотивира екипа. Учителите уважават директори, които разбират това, което им предлагат. Които мислят 2-3 стъпки напред, разглеждайки малката картина като елемент от големия пъзел.
- КОВИД не ви ли извади от строя?
- По време на това предизвикателство за една нощ директорът трябваше да създаде организацията за обучението от разстояние в електронна среда. Да уведоми родители, да направи графици за всички учители, дневен режим, подходящ за учениците, като се съобрази с наредбата за безопасните условия (защото е важно детето колко време ще престои пред компютъра). Да спази седмичната програма, така че всеки специалист да може да влиза в час в определеното време. Едновременно с това да дава консултации за домашната работа, да подкрепя работата на децата със СОП , да оказва обща и допълнителна подкрепа, да адаптира учебното съдържание по подходящ начин за онлайн обучението. Успяхме да направим и Празниците на буквите по интересен и различен начин.
Директорът трябваше да успокои първо учителите, родителите, децата и заедно да се справим по най-добрия начин. Съпричастността на родителите, ежедневната им подкрепа и информираност по време на пандемията, ни беше изключително необходима.
- Заради пандемията нивото на обучението е спаднало, според официалната статистика…
- При нас учебният процес се случваше спокойно и по утвърдената седмична програма. Като при всяко ново и различно въведение имаше притеснения, но учениците и родителите бяха отговорни, разбиращи и подкрепящи. Виртуалните класни стаи бяха пълни както по време на учебните занятия, така и вечер в неформални срещи за общуване.
Да, на всички ни липсваше социалният контакт, общуването, играта в междучасието за децата, но повечето от нещата, които трябваше да се случат, се случиха по най-добрия начин. И родителите го видяха. Децата намериха своя начин на общуване. Ние също. През „Тиймс” минаваха родителски срещи, педагогически съвети, работни съвещания…
- Кажете повече за екипа?
- Това са учители, които са 100% ангажирани с това да бъдат ефективни. Които развиват потенциалните заложби и способности на всяко дете. Заедно изградихме висок имидж през годините, позитивно мислене, оригиналност, амбиция, отговорност, вкус към нетрадиционното. Учители, които не само си вършат работата добре, но са готови да отидат отвъд основните изисквания, за да гарантират успеваемостта. Затова и училището е ефективно. За това най-добре говорят резултатите на учителите, учениците и доверието на родителите към нас.
- Как успявате да релаксирате?
- Имам си своите начини – любима музика, без телевизор, телефон и спокойните вечери със семейството. Понякога се случва и да не мога да изляза от стреса и напрежението. Но пък работата, колкото и изтощава психически, толкова и зарежда емоционално. Децата винаги са стимул. Начинът, по който те гледат… Като ти се усмихнат или искат да се гушнат, това е достатъчно. Силата е в доброто отношение към всичко, което се случва около нас.
- Г-жо Танчева, такива като Вас ли са повечето директори – всеотдайни, свръхнатоварени и щастливи?
- Всеки директор на училище има своите предизвикателства. Това зависи от различните човешки способности - устойчивата психика, характерът, умението за самоконтрол, отношението към живота, лидерските качества, авторитет... Сигурна съм, че всеки един директор дава това, което може от себе си – като концентрация, търпение, способност за стратегическо мислене и за поемане на умерен риск, за понасяне на натоварвания. Всеки има различни възможности, различен праг на натоварване. Моят праг го преминавам редовно…(смее се) въпрос на темперамент. Мисля, че съм успяла да постигнала необходимата хармония между стратегия и култура на образователната институция, но продължавам постоянно да усъвършенствам своите знания, умения и отношения.
Всеки ден тръгвам на работа вдъхновена от мисълта, че отивам да правя това, което обичам. Но най-вече обичам децата. И съм част от деня на учителите, учениците и родителите. От всеки един поотделно зависи силата на училището ни. Името му. Доверието към нас.
Имам една любима мисъл на Елинор Рузвелт: „За да владеете себе си, използвайте главата си. За да владеете другите, използвайте сърцето си.“
Директорът трябва да използва сърцето си като управленец. Аз се стремя да го правя вече 38 години.
Тодор ГРОЗДЕВ
