Георги К. Спасов е роден на 24.02.1949 г. в село Варвара, Пазарджишко. Завършва „Българска филология” във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Автор е на книгите „Празничен подарък” (1991), „2 новели”(1993), „Натам”, в съавторство (1993), „Преходът” (1994), „Преходът продължава”(1998), „И като се обърнах, се засмях”(1999), „Ироничен диптих”(2002), „Иронични рефлекси”, в съавторство” (2005), 4 книги в помощ на учениците: „Аз ще успея” (2005), „Есето - това съм аз” (2006), „Литературни есета” (2006) и „Балтонът на спомена” (2008); „Аз, провинциалистът” (2007), „И чул, и видял” (2008), „Заселване на бялата пустош” (2010), „Записки на потърпевшия” (2011), „Предпочетено” (2011), „Мишо Мишев&Наборите” (2013), „Ядосано” (2014), „Бръснещ полет” (2015), „Другият прозорец” (2015), „Седмицата” (2016), „Лични хроники” (2018), „Покана за приятелство” (2018), „Усмихнете си, денят започва!” (2019), „Познавах ги”(2020), „Седмиците, 2020″ (2021), (“Познавахме ги”) (2023). Член на Съюза на българските писатели е. Негови текстове са публикувани в регионални и национални вестници и списания, превеждани са на руски език в изданията „Крокодил”, „Неделя”, „Огоньок”, „Вечерняя Москва”, излъчвани са по московското и националното радио. Включен е в сборника „Четирите краища на света” - антология на световния хумор, издадена в Афганистан. Получавал е различни награди: годишната литературна награда на Съюза на българските писатели за издадена книга през 2011 г. за книгата „Записки на потърпевшия”, награда на в. „Словото днес” за поредица от хумористични текстове, публикувани от вестника - 2015 г.; награда на Община Пазарджик за „Творец на годината”, раздел „Литература” - 2016 г.; Национална награда за хумор и сатира „Райко Алексиев” - 2017 г. За изборите на 2 април е номер 15 в листата на политическа партия „Продължаваме промяната” за 13 МИР Пазарджик.
Здравейте, г-н Спасов, една от най ярките личности в листата на ПП сте. Каква е мотивацията Ви да се включите в активната политика и защо избрахте да се доверите точно на „Продължаваме промяната”?
Още с появата си на родния политически хоризонт младите лица на Промяната ме респектираха не само с интелектуалния си потенциал, но и с конкретната си визия за бъдещето на България. Най-сетне, поне за мен е така, открих в тях собствените си мечти и надежди.
В Пазарджик културният сектор да кажем, че е в подем. Има будни села в областта, в чиито читалища се развиват няколко вида художествена самодейност. Да дадем два положителни примера – читалището в родната ви Варвара и читалище „Никола Вапцаров” в Пазарджик. Театърът кани гостуващи трупи. Имаме над 20 изявени имена в литературния сектор от доайените Продрум Димов и Катя Данчева, до младите поетеси Николина Кацарова, Мария Павлова, Гергана Гетова и др. Творци има, но как се създава културна публика, която със стил, естетика и разум да стои далеч от световните конспирации?
Наистина имаме местни творци, които създават стойностно изкуство. Но
сериозният въпрос е как (и дали изобщо) то стига до онези, за които е предназначено. За съжаление, все повече кръгът от хора, които имат културни интереси, и в частност към художествената литература, се стеснява. Имаше години, когато поети рецитираха пред препълнени зали или дори на открити площади. Изглежда, създателите на изкуство трябва да се съобразяват с реалностите и да търсят по-атрактивни начини за приобщаване на хората към своите произведения.
Културата в страната страда обаче с бюджет под 1% от БВП. Как се прави култура без пари? Ще дам пример отново с писателите – Георги Господинов, Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Захари Карабашлиев, Георги Бърдаров са сред топ писателите ни в Европа и света. За много от тях международният пазар е спасението. Наградите в литературни конкурси в Испания, например, са около 3000 евро за лауреатите, а у нас са грамоти. Защо тук талантът се цени само в гилдията?
Парите са естествен стимул за „производство“ на култура. Илюзия е да творим в
усамотение с убеждението, че „рано или късно“ създаденото от нас ще получи национално, а защо не – и световно признание. Зад успехите на посочените от Вас автори стоят усилията на преводачи, на пиари, установяват се международни контакти – а това е невъзможно без финансова подкрепа. И тук, разбира се, държавата трябва да има своето участие. От десетина години насам писателите на Пазарджик са облагодетелствани от целева програма за финансиране на техните произведения (след оценката им от професионално жури). Ето защо издадените от тях книги през това време са толкова много, че биха запълнили цяла библиотека.
Какви цели трябва да си постави България спешно в сферите на културата и образованието?
Мисля, че за културата се отнася онова правило, което е валидно и за бизнеса: да
се създават условия за развитието й без администриране и намеса. А условията винаги включват материални и финансови предпоставки.
Една конкурентна на ПП партия обяви създаването на комитет срещу джендър идеологията в училищата. Това предизборен трик, замитане на реалните проблеми в сектора или искрена загриженост е?
Популистките партии имат навика да подхващат думи или изрази, които сами по
себе си звучат подигравателно, отблъскващо и така предпоставят отношението към смисъла й. Така е с разпространеното на думата „джендър“. Разбрали – недоразбрали, много хора просто махат с ръка и ядосано отсичат: „Я ги оставете тези глупости! Не бива да има „джендър идеология“ в училищата!“ И това се превръща в главна тема. Не грамадните злоупотреби с държавни (което ще рече – с наши) средства, не с нарочните и селектирани прокурорски обвинения към определени политици и бизнесмени (които скоро след това отпадат и държавата – тоест пак ние, плащаме обезщетения), не с реформите, които са неизбежни и чието отлагане все повече ни потапя в тресавището на безпътицата и бедността…Трябва да се събудят низките страсти на онова българско народонаселение, което не вижда по-далече от собствения си двор.
Как да излезем от челните места в класацията по неграмотност?
Като не си затваряме очите пред нея. Нашите просветни шефове се правят на
ударени пред невижданата досега в образованието ни неграмотност – и е така, защото, очевидно, не знаят как да я редуцират до приемливи граници. В училищата отпаднаха много от старите ( което не значи непродуктивни) практики, като например четенето на глас. Веднъж се бях пошегувал, като написах, че един гимназист би написал и прочел сравнително правилно една страница на английски език и с видими затруднения, ако е на български език. У нас има стотици училища, в които учениците получават по един имитационен начин своето образование – а това ще рече получена шофьорска книжка от неграмотни хора, назначаването им на работа, която изисква истинско образование, участие в обществения и политическия живот с „придадения“ им интелектуален багаж…и ето ги резултатите: да гласуваш за партии, които подкрепят агресора, или да желаеш да откъснеш България от нейния цивилизационен избор, да предпочиташ онези, които са те ограбвали десетилетия…И да, това е свързано с неграмотността, то е следствие от нея.
Паметници на културата тънат в разруха. Все по-често се организират благотворителни кампании за спасението им. Лош стопанин ли е държавата?
Не са само паметниците. Ако тръгнем по поречията на нашите реки, ако хвърлим поглед встрани от шосетата, ако навлезем в планините – ще се отвратим от т.н. „нерегламентирани“ сметища. А няма спор, че паметниците – има и държавни институти за тази цел – трябва да се поддържат, за да не рухнат. И не само това – трябва да се рекламират, да са част от туристическите дестинации. Пазарджик се гордее с църквата „Св.Богородица“, с къщата музей „Ст. Доспевски“, с къщата на художника Герасимов, с етнографския музей, с една забележителна сграда, която приютява Художествената галерия и Музея.
Да си поговорим за калинките във властта. Как гледате на скандала в Народния театър? Излизат подробности, че директорът е в ръководството на политическа партия, все още не е доказано, но актьори намекват, че спонсор на театъра е фирма на дъщерята на Велислава Кръстева. Зависима ли е културата от политиката?
„Калинките“ са най-масовата опора на онази власт, която иска да управлява чрез
едноличния си лидер и за дълго време – просто защото те са полазили тотално държавната администрация, включваща и културните ни институти. Случаят с Народния театър е особено показателен за това, че някои партии не се свенят открито (защото допреди време го правеха тайничко) да нахлуят и да осквернят духовното ни пространство. Няма по-опозоряващо изказване за директора на Народния от това, че „личностите не са важни“ (веднага се натрапва аналогията със Сталиновия постулат за ликвидирането на проблема с ликвидирането на човека). Всъщност същото се отнася и за училището. Можем ли да кажем, че личността на учителя е без значение!
Като човек с будна съвест имате ярка позиция за войната в Украйна, отношението ни към украинския народ, политическата среда у нас и дори и успеха на филма за Навални с участието на разследващия журналист Христо Грозев. Правите коментари с чист сарказъм, както само един творец би могъл в политическата кампания. Кои са Вашите битки в обществения ни живот и каква ще е Вашата кауза за Пазарджик и за България?
Войната в Украйна постави фундаменталния въпрос за избора между демокрация и автокрация. Не съм политик и философ, за да навлизам в подробности, но разсъждавам като човек: няма оправдание за едно вероломно нахлуване в суверенна държава и нейното продължаващо унищожаване: на градове и села, на човешки животи – деца, цивилни жени и мъже. Тази война (а не „специална операция“) ни разедини, но постигна и нещо добро: смъкна маските на фалшиво родолюбие, което отстъпи на унизителното чуждолюбие, обедини огромна част от света в подкрепа на Украйна, доведе до абсурдното решение на иначе „неутрални“ държави като Швеция и Финландия да поискат да станат членове на НАТО. Още веднъж разбрахме по трудния начин, че демокрацията изисква всеки ден да бъде отбранявана.
Ще използвам няколко Ваши произведения за блиц въпроси – Продължава ли преходът и коя е най-добрата форма на управление според Вас?
Наистина доста от произведенията ми, главно сатирични, са посветени на
уникалния Български преход към неясните хоризонти на един по-добър живот. Когато в края на 1989 година се случи превратът, някои политолози предрекоха, че Преходът ще продължи 5 години. Много се ядосах, защото ми се видяха много. Наивността не е била само моя. Върху нея се реализираха най-различни проекти – все в полза на тези и онези, но в реална, видима и позитивна обща промяна.
Докога българинът ще си води записки като потърпевш от калпави политически решения?
Бих искал книгата ми „Записки на потърпевшия“ да остане като документ за
минали времена, но не би. По-късно написах цяла поредица от мои коментари за политическия живот у нас в сянката на минали събития и личности, като например българските литературни класици. Обединих ги в „Лични хроники“, които, убеден съм, документират, макар и субективно, годините, за които се отнасят.
Какво в политиката може да Ви накара да гледате на света ядосано?
Изричаните открито лъжи, и то по медиите, ме вбесяват и понякога даже, моля да ме извините, псувам. В това отношение имаме политически лидери, които могат да претендират за книгата на Гинес. И какво истинско облекчение ми донесе появата на нови лидери като Петков, Василев, Лорер, Гюров, Минчев, Бориславова, Константинова…Съпоставката им с досегашните, с предишните и с онзиденшните е толкова поразяваща, че недоумявам как е възможно да се намират хора, които все още залагат бъдещето си на доказани политически престъпници.
Защо политиците у нас са ни лук яли, ни лук мирисали?
Ами защото намират търпелива среда, инертни хора, които просто махат с ръка и казват: „Няма оправия“. Толкова години са лъгани, че вече са обръгнали и остават безразлични към онова, което гледат и слушат. Бай-Ганьовото „всички са маскари“ е тяхно убеждение, което предопределя не само безпътицата на България, но и тяхното, личното битие. Дано го разберат по-скоро!
Георги К. Спасов е с номер 15 в листата на ПП. Гласувайте за него с номер 12 в бюлетината и преференция 115!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
