Войната на, със и срещу думите се води още от зараждането на езиците. Едни думи са умирали, други са се раждали, трети са забранявани, четвърти идвали неканени, пети са се вкоренявали, шести са възкръсвали. Това ярко се вижда в българския език свещен. Един от най-старите езици в света. Българинът от памтивека едно мисли, друго говори, трето прави. Затова думите ни са многозначни, изпълнени с най-различни съдържания и смисли. Известни са усилията на акад. Балан в създаването на нови български думи. Докато се хвали с "любощенските си подсети и добрия си сърцетуп”, той неочаквано получава ”известилище”, че Иван Вазов готви предстоящата му „изпъдица”, от държавна служба. Армия чуждопоклонници, юристи, партийни активисти, самозвани цензори и класически нагаждачи затулват хубави и точни български думи с рояци от синоними.
Думата „кражба” отдавна не се произнася в съдебните зали. Вместо крадци, магистратите наказват или оправдават ПРИСВОИТЕЛИ, РАЗХИТИТЕЛИ, ПРИВАТИЗАТОРИ, ЛИКВИДАТОРИ, НЕДОБРОСЪВЕСТИ УСВОИТЕЛИ на европейски фондове.и т.н. В Наказателния кодекс бъка от синоними на думи като „лъжа” и „кражба”.
Едно е да си РАЗПРОСТРАНИТЕЛ на фейкове, друго е да те дамгосат с прозвището „лъжец”. Едно е да те съдят че си ОТКЛОНИЛ обществени средства към личната си банкова сметка, друго е да те дамгосат като крадец.
Сега вакханалията на цените роди културните благи думички: НЕЛОЯЛЕН ТЪРГОВЕЦ, НЕЛОЯЛНИ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ, НЕСЪОТВЕТСТВИЯ В ЦЕНИТЕ, ОЩЕТЯВАНЕ НА КУПУВАЧИТЕ. Мастити икономисти призоваваха чрез медиите да се извадят от употреба думите „далавера”, „мошеник”, „спекулант”, „търгаш”... Оказвали отрицателно въздействие върху пазарните закони. Но по стария български социално-пазарен принцип, който търси, си го намира.
Ако можем да се възкачим на митичния Олимп, ще установим, че Хермес първом е почитан като бог на лъжците и крадците заради божествена дарба с лекота да мами и заблуждава Аполон и другите умни и красиви древногръцки божества. По-късно неговите последователи и почитатели от цял свят го преформатират като покровител на търговията, лихварството, банкерството. Днес немалко професионални лъжци се самоопределят като пиари и рекламни агенти. Неуморно и политкоректно те измислят и пласират завоалирани слова, синоними и евфемизми. Истината е много ценна и скъпа, казват те, и затова трябва да се прикрива. Това е символ веруюто на куп пропагандисти, рекламисти, агенти, папски библиотекари и прелюбодейци. По-елегантно звучи „той спестява част от истината”, вместо директното „лъже”. Стигнали сме дотам, че много хора се извиняват за своята честност. Известен софийски фотограф, запознавайки се с мен, побърза да заяви: „Аз съм директен и честен”. Успокоих го, че дума дупка не прави и не бива да заобикаляме думите, сякаш са заразени от Ковид.
Днес живеем в почти военновременна, в предизборна обстановка. Ситуация, която максимално ни отдалечава от точните думи, понятия и изрази. За да не се удавим в словесния потоп, ще ни помогне староеврейската мъдрост: „Каквото и да ти говорят, винаги става дума за пари”.
Михаил ТОДОРОВ
