От малък разбрах, че ако си между два лагера, ще страдаш най-много
Иван Гарелов е емблема в телевизионната журналистика и си остава такъв и на 80. Роден е на 6 февруари 1943 г. в стрелчанското село Смилец. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Иван Гарелов / БГНЕС
През 1972 г. започва работа в Българската национална телевизия като репортер, след което в продължение на 21 години води политическо-информационното предаване „Панорама“. В БНТ създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване „Екип 4“. За кратко работи в Нова телевизия като шеф на „Новини и актуални предавания“. През 2004 г. става водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по bTV.
През 2011 г. създава „Кръг 11“, който организира годишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“. През 2017 г. се кандидатира за генерален директор на БНТ, но Съвета за електронни медии избира Костадин Каменаров.
Носител е на много награди. Сега разговаряме, бягайки от думата „равносметка” и гравитирайки повече около пазарджишкото.
- Честита 80-годишнина, г-н Гарелов! В „Знаме“ с Вас никога не сме разговаряли за младите Ви години. Какво дете беше Иван Гарелов и какво детство имаше в родното село Смилец?
- Всяко лято след като ни разпуснеха в Панагюрище вземах влака за Смилец. Първо отивах при баба. Заедно с братовчедите ходехме да оберем черешите на баба. След като ги обирахме, се премествах да живея при Цанко Радойко. Веднъж децата от махалата на чичо ми поведоха битка с камъни срещу децата от махалата на баба ми. Разделяше ги една река. Аз тогава бях при братовчедите, но забелязах, че отсреща са малко хората и реших да им помогна. Нагазих по реката, но ме взеха на прицел и от двете страни. От тогава разбрах, че ако си между два лагера, ще пострадаш най-много. Но не спрях да подкрепям по-слабите.
Не мога да забравя , че при едно отиване до черешовата градина едно по-голямо момиче, което беше с нас, ме дръпна в нивата край пътя… Не разбрах какво се случи. На връщане видях, че в нивата се е очертал един кръг, все едно е кацала летяща чиния.
Какво сме правили?
- Кога дойдохте в Пазарджик? И какъв си спомняте града на ученическите Ви години?
- Пазаржик е градът на моето юношество. Както добре знаете, той се намира на международния път от Европа за Истанбул. По тази причина ние не бяхме откъснати от света, имахме самочувствие. Целият ни живот се въртеше около Мекемето, Главната (Гезмето) и Острова. Събирахме се при Кулата с часовника, спускахме се по Главната, да вземем интифа - информация, къде ще има купон тази вечер. Най-лесно можеше да се разбере къде е сбирката, ако видиш някой да мъкне огромен магнетофон нанякъде. Видиш ли го къде отива, натам ще е… По това време слушахме модерна музика от магнетите, плочите бяха рядкост.
Късно вечерта се отправяхме по двойки към Острова. Минавахме по улицата, където беше блокът, в който живеех. Навеждах глава, да не ме видят нашите или съседите.
Островът беше градината на любовта. Риехме с крак в земята, докато се осмелим за целувка...
- Не знам дали точно романтиката ме е привлякла към журналистиката. По-скоро възможността да казваш какво мислиш, какво не харесваш - и това да ти е професия. Във всеки случаи бях привлечен към тази професия безвъзвратно.
- Бившият секретар на ОК на комсомола Гена Илиева си спомни как с Ваши съученици сте искали да си махнете параментите (маншетите) на панталоните за абитуриентския бал. И как майка Ви я е молила да Ви убеди да не го правите… Как младите тогава показваха бунтарство?
- Искахме да си ушием панталоните без маншети, защото бяхме научили, че това е новата мода. Какъв протест има в това да искаш да си по-модерен? Не разбирах нашите, които виждаха в това някакво рушене на установения ред. А идваше настъплението на дънките с многото джобове, с червените конци, с капсите и циповете. А идваше и времето на рокендрола. Опитвахме се да го танцуваме, но повече обичахме бавните блусове на загасени светлини...
- В последната Ви книга „Рокендрол, шпионаж и… последен валс“ става дума за музиката като форма на протест. Защо рокът на Запад е ляво ориентиран, а на Изток – дясно?
- Всеки гледаше към онова, което не му достигаше. Младежта на Запад търсеше повече социална справедливост а източната – повече свобода. Обединяващото беше протестът, несъгласието със статуквото.
И още. Заради пазарджишките заселници ли Гърция е особено близо до сърцето на Гарелов?
Имаме ли основания да сме оптимисти за утрешния ден и какво да очакваме в тази „панорама“? Защо политиката е тази, която предизвиква повече войните, отколкото мира?
Дали романтиката от пазарджишката ученическа редколегия, отразявала бригадите, и въртенето по цяла нощ на циклостила е повлияла в избора му на професия?
Защо пазарджишкият гювеч му е любима рецепта?
Четете само в книжния ни брой.
„Знаме“
