Баща ми помоли Георги Мишев от брат да стане мъж на Невена Коканова в “Момчето си отива“, признава актрисата Веселина Господинова

Дъщерята на Кирил Господинов и внукът му гостуваха в СУ „Георги Брегов” и Дневния център „Вяра, Надежда и Любов”

ПАЗАРДЖИК. Актрисата Веселина Господинова гостува в СУ „Георги Брегов“ по повод Международния ден на театъра (27 март) по покана на учителя-блогър Илия Михайлов и със съдействието на Емил Йорданов (председател на националния фенклуб на „Манчестър Юнайтед”). Веси, както я наричат близките й хора (сред тях вече са и бреговци), е дъщеря на големия български актьор Кирил Господинов (1934-2003). Тя се срещна с ученици и учители и говори пред тях за своя баща, актьорската професия, за театъра, за българското кино, за ценностите и мотивацията на младите... Заедно с нея бе и нейният син – Кирил Господинов (внук), който прочете есе за своя дядо.

Учениците пък не подозираха, че Кирил Господинов има над 150 телевизионни и филмови участия, а театърът е бил голямата му страст.

„Голямата мечта на баща ми е да стане актьор. Бил е тъкмо на вашата възраст, в родното си село Гроздьово, Варненско. Тогава събитие за селото е било там да дойде камион... Баща ми разбира, че няма онова, което имате вие – образование. И отива първо в Провадия, в самодеен театър, после в Горна Оряховица, Русе, Ямбол, Бургас… Давам ви го за пример не защото е мой баща, а за да видите силния дух на човек, искащ да сбъдне мечтата си“, каза Веси Господинова. Тя прочете тазгодишното Международно послание, което по традиция се разпространява в Световния ден на театъра (сега то е написано от египетската актриса Семиха Аюб).

След гостуването си в училището, гостите посетиха и Дневния център за деца и младежи с увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ в Пазарджик, където намериха нови приятели. Естествено, ние от „Знаме“ също зададохме въпроси на Веси.

- Г-жо Господинова, каква сте всъщност? Актриса, тв водещ, фрилансър, издател?

- В момента най-вече съм обучител и основно фокусът е върху образованието и възпитанието на двете ми деца. Кирчо го видяхте, а освен него имам и прекрасна дъщеря – Вивиан е на 9 години.

- Освен известния Ви баща, имате и знаменити баби и дядовци…

- Да, така е. Прадядо ми Стефан Кортенски е основател на театрите в Перник и във Враца. Автор е на първия учебник по грим. Прабаба ми Веса Кортенска е заслужила актриса на Пловдивския театър. Играла е с Кръстьо Сарафов. - Играла е и първата Албена в едноименната пиеса на Йовков – била е приятелка на големия ни писател. Другият ми прадядо е Иван Куманов. Велик български актьор! По време на Първата световна война е част от Полския театър на Шеста пехотна бдинска дивизия. Играе на сцената на Русенския общински театър, след това в театър „Одеон“, пак в Русе, Варна, Пловдив, Народния театър, Силистра и Габрово. През 1941-1942 г. е актьор в Скопския народен театър… Умира в една волска каруца, на един път – тогава така са се придвижвали актьорите, от село на село… Баба ми Красимира Куманова е балерина и актриса, а дядо ми Запрян Петров е първият, който играе степ на сцена – в Асеновград през 1953 г. в постановката „На дъното“, играл е с Любен Гройс. Майка ми проф. Мирослава Кортенска – театрален критик, културолог и медиен експерт, която преди 2 години си отиде от КОВИД… При толкова знаменити личности при мен явно природата си е починала (смее се).

- Кой беше любимият филм на баща Ви?

- В мемоарите си казва, че не е някой от филмите за Баш Майстора. По-скоро „Момчето си отива“, „Птици и хрътки“, „Тримата от запаса“… Ако някой го спре на улицата и му викне „Башмайсторе…“, той отговаря: „Имате грешка. Не съм Баш Майстора. Аз съм Кирил Господинов“. Но хората масово не знаят, че “Баш Майстора“ не е сериал. Това са 5 филма, правени в продължение на 10 години от един и същ екип, с едни и същи актьори, даже с едни и същи статисти. Това е феноменално!

- Споделете още някой малко известен факт от снимачната площадка за Кирил Господинов?

- По сценарий в „Момчето си отива“ той трябва да бъде брат на Невена Коканова. Но предлага на сценариста Георги Мишев, вместо брат да й бъде мъж, и Георги Мишев се съгласява - и променя целия сценарий от - до. Бил е смел актьор.

- Догодина се навършват 90 години от рождението на баща Ви. Да очакваме ли трета книга след „Баш Майстора завинаги“ и „Баща ми – Баш Майстора“?

- Сега по-скоро фокусът ще бъде върху визуалното изкуство. Работя върху документален филм, за да запазя образа на баща ми и по този начин за поколенията. А това е нужно. Свидетели сме как, за да запази българинът духовността си и да устои на предизвикателствата на времето, се хвана като удавник за сламка за българското кино и неговите златни години.

Ангел АНАТОЛИЕВ