Нека поговорим за с. Паталеница. Да, онова същото село, само на петнайсет километра от гр. Пазарджик. Не бих се впуснал в разяснения с какво по-точно е известна Паталеница, но всеки наш съгражданин познава мястото, също както всеки пловдивчанин познава Белащица.
И ако българинът е известен със своето черногледство, то нека още сега спрем. Паталеница е прекрасно селце, с множество нови улици, асфалтирани кадърно и поднасящи на своите жители удобство, с поддържана и красива детска площадка в центъра си, с безброй нови и модерни къщи, с училище с традиции и детска градина, прибрала в сърцето си стотици деца, възпитавани от професионалисти. Пътят до Паталеница също прави впечатление с изрядно поддържания банкет и честите ремонти и кръпки. Стигаме до арката в самото начало, гласяща гръмко „Паталеница – Добро място с добри хора“. Съгласен съм! Дори и след като голямата й метална конструкция бе повалена от удар с камион, имаше кой да се погрижи тя отново да заеме мястото си достойно.
Но какво се случва именно там? Нека поговорим за това!
В самото начало на селото, на метри от слогана, даващ повод за гордост на паталенчани, има… сметище. Не знам на кой му хрумна именно там да разположи телена евтина ограда с цел да събира боклуците на целия окръг, но бих искал да го попитам… Защо? И въпреки всичко, дотук няма нищо смущаващо. Сметищата са нужна част от градоустройствата и не можем да минем без тях, колкото и да ни се иска. Нека разгледаме това. Ако приемем, че целта му е била да съхрани определено количество ненужен материал, то тя е напълно погубена. В настоящия момент в стотици метри в радиус от сметището се носят всякакви боклуци, разхвърляни от вятъра. Не твърдя, че някой нарочно ги е разпилял, а че те са просто неконтролируеми! Малкото заграждение, което вече на места дори не съществува, няма как да задържи всичко, което се събира там. Нерегламентирано… нестопанисвано… неконтролируемо!
Вярвам, че и самият г-н Тодор Попов, уважения към който, минава ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата именно покрай това място. По клоните на дърветата и по поляните, по най-близките къщи и дворове, по асфалтирания път, във въздуха дори… се носят боклуци. Не съществува човек, който може да убеди мен или вас, че това е нормално, особено в днешните дни, обсипани с технологии и различни начини за справяне с такива проблеми.
И за да не бъдем черногледи като българи от вицовете и анекдотите, нека всеки сам даде сметка за себе си, къде и как изхвърля боклуците си!
Дамян ДАМЯНОВ-ДЯКОНА
