ПАЗАРДЖИК. Величка Петкова-Куленска бе именичка на Великден. Председателят на СКХГ „Диляна Прима” и старши треньор в клуба е и преподавател в Спортното училище, нейна е заслугата, за да има Пазарджик четири „златни момичета” в художествената гимнастика. Вили, както я наричат колегите и приятелите, е европейска шампионка с ансамбъла от първото историческо европейско за девойки в този спорт. "Знаме" разговаря с нея в навечерието на най-светлия празник
„Великден за мен е специален празник
От дете помня как го празнувахме с пълна къща с близки хора. И като общ празник, но и като мой имен ден. През годините винаги спазваме традицията, макар преди да се събирахме много повече хора”, признава треньорката, създала състезателки като Поля Кроснова, Мария Станчева, Ренета Камберова и Дара Стоянова. Самата Величка започва да тренира твърде късно.
„Беше лятната ваканция след четвърти клас. Взе ме г-жа Виолета Георгиева, майката на Диляна Георгиева. Есента влязох в пети клас на Спортното училище в Пазарджик при Румяна Бурова. В седми клас ме избраха в националния отбор, записаха ме в ансамбъла жени, тогава нямаше ансамбъл девойки. Стоях повече от година, след което ме прехвърлиха индивидуално като състезател при девойките. След около 2 години сформираха ансамбъл за девойки за
първото европейско първенство в тази възраст
- беше в Атина през 1987 г. Имахме доста дълга подготовка, защото програмата беше 6 чифта бухалки. Играхме първи по ред. Не знам, но навсякъде, където ходехме, все играехме първи. Това не е много подходящ номер, но в Атина станахме първи на това първо европейско. Понякога, каквото трябва, се случва”, смее се Величка Петкова-Куленска.
Треньор на ансамбъла тогава е Росина Табакова, а след нея - Дияна Табакова, под наблюдението на Нешка Робева…
„Зад всеки успех стоят не само момичетата, които са излезли на килима, но и тези, които са резерви и по някаква причина се е наложило да не участват. Както при мен се случи на следващата година. При мен беше заради травма –
счупих си крака по време на тренировка с ансамбъл жени
Направих един скок два месеца преди европейското… Тогава ми беше много трудно, много мъчно, защото пропусках състезанието. Но така е трябвало да стане. Това е част от спорта. Приключих със състезателна дейност”.
Една година по-късно Величка завършва училище и започва в Спортното училище в Пазарджик през 1989 г. като нередовен треньор.
„Нередовен, защото започнах и да уча задочно във ВИФ (когато завърших, вече беше НСА). Но за да учиш задочно, трябваше бележка, че имаш работа. По тази причина и ме взеха в дружество „Хебър”, и така започнах в Спортното училище.”
Нейните „златни момичета”
са писали историята на родната гимнастика. Поля Кроснова става втора на световното в Атина с ансамбъла през 1991 г. Записите на ансамбъла в състав Поля, Станислава Станева, Йорданка Ковачка, Весела Кирова-Димитрова, Ивелина Талева и Ива Ананиева и до днес довежда сълзи в очите на феновете със съчетанието от 6 ленти и магнетичната музика на Питър Гейбриъл, направено от Нешка Робева в памет на приятелката й – спортната журналистка и писателка Маргарита Рангелова.
„Поля беше перспективно дете. Програмата предвиждаше с такива деца да се работи извънредно, самостоятелно. Тя много бързо напредна, яви се на тестовете за национален отбор и я приеха. След Поля бе Мария Станчева. Тя участва на европейско първенство с ансамбли и станаха шампионки, но годината май ще ми избяга”, усмихва се Величка. Мария става европейска шампионка в Аскер, Норвегия през 1996 г., а година по-рано е шампионка на „Международен златен обръч” в Бяла Слатина.
Успехите на третото златно момиче Ренета Камберова
са известни и на по-младите ни читатели – световна шампионка на ансамбъл от Монпелие (2011 г.) и вицеолимпийски шампион в Рио де Жанейро’2016, плюс много медали от световни купи и шесто място на ансамбъл на олимпийските игри в Лондон’2012), а сега надеждите на всички са вперени в Дара Стоянова, която преди година влезе в националния отбор и спечели бронз от европейското първенство.
„Надявам се Дара също да се реализира. Има време. Не знам какво ще се случи, но искам да й пожелая да работи все така упорито и да има вяра в себе си. Аз вярвам, че това, което трябва да се случи, ще се случи.
И Дара ще стъпи на световния подиум
Не знам дали да си треньор в провинцията е по-трудно. Мисля, че навсякъде е трудно, просто трябва да забележиш таланта в децата и да ги пазиш. В големия спорт натоварванията са много големи и претовариш ли един състезател от малък, получи ли хронични травми, те ще попречат на развитието му. Тук много внимаваме при натоварванията, за да имат дълголетие като спортисти децата, които искат да се състезават.
Съвременната художествена гимнастика е много по-натоварваща, но при правилна подготовка и дозирано натоварване в ранна детска възраст, могат да се избегнат доста контузии. Затова работим много повече общофизическа подготовка”.
Величка Петкова е щастлива от работата си в клуб „Диляна Прима”,
където почетен председател е Виолета Георгиева-Бехчийска, а в 8-членния спортен щаб е и хореографът Диди Кирова, която прави това още от създаването на този спорт в Пазарджик. В „Диляна Прима” тренират стотина деца, а това е оптималната бройка за прием. От тях 9 деца са в Спортното училище, включително Дара. Наесен се очакват още 3.
Смее ли се строгата треньорка?
„Питаш ме за нещо забавно? Когато започвахме да играем бухалките, имахме нещо като ритуал. Защото тогава имахме право да имаме спецални навлизания на килима. Артистични навлизания. Започвахме с гръб към публиката. И всяка буташе другата, и се обръщахме… Но веднъж една от нас, точно преди едно такова навлизане, преди да ни бутне първа, взе, че ни каза: „Айде! Като на опашка за праскови!”. Всички прихнахме... И излязохме и спечелихме. И като видяхме, че с тези думи ни вървеше, те се превърнаха за нас в нещо като ритуал. И всеки път една от нас ни надъхваше: „Айде! Като на опашка за праскови!”… Всъщност на никой не съм го казвала това”, усмихва се треньорката. И желае светли празници на читателите на „Знаме”.
Дочо ЧАНЕВ
