Като състезател той направи завидна кариера и е горд, че помогна на брат си Йордан да го задмине по успехи
ПАЗАРДЖИК. Тенис треньорът Михаил Кънев е част от пазарджишкото поколение, което от края на 80-те до средата на 90-те запълваше първата осмица на държавните първенства - Тодор Бандев, Георги Крънчев, Георги Арабов, Илиян Янков, Николай Стойчев, Васил Гаджев, Силвия Стефанова (Ботушарова), Мадлен Стефанова (Златанова), Мая Димитрова, Димка Низамова, Даниела Пеканова, Нели Кръстева… Той е личният треньор на първата ни ракета Виктория Томова, която преди броени дни спечели титлата на турнира в Сарагоса и за първи път се придвижи до номер 75 в света при жените. Михаил я е „отгледал” на корта от съвсем малка.
„Пазарджиклии бяхме златно поколение”,
казва с тънка усмивка роденият през 1975-а Кънев, който е с основен принос за кариерата и на брат си Йордан – най-успешният пазарджишки тенисист. Михаил е в родния си Пазарджик като треньор на „Левски” – за участие в международния турнир от веригата „Тенис Европа” за момчета и момичета до 14 години на кортовете на ТК „Фаворит”.
„Турнирът е силен. Има участници от Канада, Израел, Германия, Молдова, Румъния…
Пазарджик се развива и в тениса, наред с останалите спортове
Браво на „Фаворит”, че прави тези състезания. Браво и на местната власт. Надявам се в следващите няколко години от Пазарджик да излязат тенисисти, по-добри от нас”, казва треньорът минути преди да започне мача на неговата състезателка Моника Господинова, поставена под номер 5 в турнира. И одобрително кимва на едно отиграване с бекхенд на дъщерята на Серафим Бързаков – Анастасия.
„От малък играех тенис – кортовете бяха срещу нас
На колодрума. Жилището ни е в един от манастирските блокове. Аз съм страшен фен на футбола до ден днешен. Тогава съм бил на 8 или 9. Играем мач на колодрума, а Борислав Стефанов ме е забелязал. Попита ме за родителите ми и ме записа на тенис. Имаше някакви отборни състезания – той ни водеше по 6 деца. Една победа, друга победа – и се запалваш…”
Михаил става държавен шампион при 14-, 16- и 18-годишните, както и многократен шампион при мъжете и на единично, и на двойки. После започва да играе професионално на турнири, но е трудно.
„Нямаше турнири наоколо, а за пътуване всяка седмица също трябваха пари – нашият спорт е много скъп. Стигнах някъде между 480-490-ти в света.
Професионален турнир не успях да спечеля, макар че играх два финала
Тогава имаше тенис вериги от по 4 турнира. Играх финал на „Мастърс” и станах втори във веригата през 1997-а – бяха два турнира в София и два в Македония. Сега много добре се развива тениса в нашите съседки – в Турция, Гърция всяка седмица има състезания. Можеш да подредиш нещата и да играеш редовно в сгъстен цикъл.
Тогава беше трудно. По-трудно се даваха и точки
Трябваше един месец да играеш с едни и същи съперници, всеки помежду си, а и турнирите бяха много по-малко. Да не говорим, че тогава нямахме зимна база, нямаше ги тези „балони” за тренировки. А започна и войната в Сърбия – не можеше да се излиза за Шенген. По линия на спорта трудно вадехме визи и аз 5 години ходех да играя за пари във Франция, за да изкарвам точки за световната ранглиста и да мога да се издържам.”
Михаил 5 години играе и за „Раднички Ниш” в Сърбия, както и 1 година за „Цървена звезда”.
„Ниш също се развиват много добре като тенис дестинация около нас, а аз се радвам, че
имам принос за историческа победа на Ниш над „Звезда”
И то в Белград. Нещо, което никога не се е случвало преди и след това. След това „Звезда” ме поканиха и играх при тях заедно с Милен Велев (бел. ред. първият българин, който играе на турнир от Големия шлем - през 1994 г. на Откритото първенство на Австралия, и един от най-успешните ни тенисисти за Купа „Дейвис“). Търсех варианти, за да пътувам и да имам някакви състезания. В Сърбия ми плащаха и храната, и хотела, а в България нямаше набор от турнири – само един професионален турнир за цяла година – „Загорка Голд Къп”.
Контузия в рамото вади от спорта Михаил,
докато играе клубни мачове. „Бях на 26 години. Реших да не го оперирам - тогава такава операция беше сложна. Предпочетох да помогна на брат ми Йордан като треньор. Той показваше бърз прогрес, беше на 15 години тогава и стана шампион до 16, игра и на „Мастърс” и стана пети в Европа. Даваше индикации за добро развитие и ”семейният съвет” реши да му помогна. Йордан направи добър преход до 18 години в ITF, даже получи грамота за най-бързо развиващ се юноша в света. Тръгна в началото на годината от около 900-то място, а завърши 13-и. А на следващата година беше седми в света! Успя да се класира във всички гран-слемове и на всички стигна до четвъртфинали. Беше член на световен отбор,
пътуваше с „кервана“ на най-големите турнири в света с най-добрите тенисисти
- „Австралия оупън”, „Ролан Гарос”, „Уимбълдън” и „Ориндж боул”… В Париж спечели много тежки мачове, включително срещу немеца Мюлер, който бе номер 2 при юношите и стигна до Топ 20 при мъжете. А после падна от едно момче от Алжир, което седмица по-рано победи в Белгия.
Но на „Ролан Гарос” заваля дъжд, прекъсна се за 3 часа играта и…
Данчо се срина психически тогава... Спечели и 3 медала от европейски първенства. При мъжете започна сериозно – спечели три турнира за една година, имаше полуфинали, стигна до номер 305 в световната ранглиста…”
Контузия ще спре й Йордан от големия тенис. Днес също е треньор в „Левски”. Данчо още играе, когато Михаил открива едно малко момиченце с много хъс.
„Вики Томова бе на 9 години. В началото заедно работехме с нея с Иван Маринков – също тенисист от Пазарджик и набор на брат ми. Когато дойде пандемията, тя имаше неразбирателство с нашия клуб и напусна „Левски”. Аз продължавам да се чувам с нея и когато има нужда, й помагам, но не съм вече неин персонален треньор. Отношенията ни са чудесни.
Познавам я все едно ми е дъщеря
Сега ходи, преди гран-слемовете или когато сменя настилката, в световно известната академията Good To Great в Швеция. На Вики там много й харесва, защото е тенис общество – неголямо, но сплотено. Календарът й е много напрегнат и няма време за тренировки в София, но тя е професионалист. Още преди няколко години, когато имаше мач със Серена Уилямс (втория кръг на „Уимбълдън“, б.р.), й казах,
че нейната игра е за Топ 50
Надявам се да го постигне и да стигне много по-напред. Вярваше, че ще мине тази бариера от Топ 100 – 4 години държа между 150 и 100, прескочи го и сега мисля, че следващите няколко години ще й бъде по-лесно, само да е здрава. В Сарагоса беше много силен турнир, а Вики отлично използва този момент. Тази година тя реши да не участва с отбора на груповата фаза на „Били Джийн Кинг къп", за да може да се подготви за „Ролан Гарос” и да вдигне класирането си. Рискът си е заслужавал. А и женският ни отбор за радост се справи и без нея.
А с Вики сме били по 44 седмици заедно по състезания,
имали сме много екстремни случки
– изпускания на полети, преспиване на летища, в Чили ни люля земетресение, а в Лагос, Нигерия, 10 дни ни пазеше въоръжена охрана с войници и камионетки отпред и отзад – заради заплаха. А там имаше и нападение над кордона с играчи. Но имаше и много хубави моменти – бяхме в академията на Болитиери в Брейдентън, Флорида, бяхме в Маями, в Южна Америка… Или когато на 14 години Вики стана европейска шампионка... Тя си има изградено едно професионално отношение към спорта – и така поема по-лесно този стрес, който е неминуем в големите турнири.”
Иначе Михаил има дъщеря на 11 години, а Йордан - момиченце на 5 и момченце, което преди седмица навърши 2 години. Усмихва се, когато говори за това. А и Моника току-що е спечелила мача си.
„Катрин, моето детенце, тренира тенис. Миналата седмица тук на състезание влезе в основна схема. Вече се справя добре”.
Дочо ЧАНЕВ
