Билката не е от най-известните, но по лечебни свойства не отстъпва на другите
На Гергьовден в старите български ритуали неизменно място заемало и гергьовчето, а името му показва, че то играе главна роля сред „тревите“. Смятало се, че билките, които се берат на Гергьовден (подобно на тези на Еньовден) имат голяма лечебна сила. Затова в навечерието на празника или рано сутринта на Гергьовден момите, момците и младите булки се събират на групи. Обикалят по поляните и ливадите, край реките и берат цветя, кършат разлистени клонки, пеят гергьовски песни. Жълтото горско цвете е символ на здраве и дълголетие. С гергьовчето някъде окичват и гергьовската закуска на берачите - приготвено чеверме в гората от набодени на дълги шишове агнешки главички, украсени с венци от гергьовче и букова шума. След като похапнат „цвекярете“ слизат долу и подаряват китки гергьовче и разлистени букови клонки, а хората ги благославят, пожелават си здраве и се хващат на хорото. После окичват портите си с гергьовче и сядат на гергьовската трапеза.
Какво е гергьовчето?
В науката известно като Caltha palustris – многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови, а сред народа е познато като блатниче, жълт блатняк, зъмско цвете, жълтурче, жабинек, мазно кокалче, разгон, блатен крокон, гергьовско цвете, жълтениче, джуровец и др. Гергьовчето е добре познато на човечеството от векове. Латинското название на билката се свързва с гръцката дума calathos (вид съд за пиене), поради сходство на цветовете му. Другата част на името му се асоциира с латинската дума за блато-palus, но пък гергьовчето се среща най-често в заблатени терени.
Гергьовчето е доста често срещано
Обикновено то вирее в планините при надморска височина от 400 до 2000 м. Освен на слънчеви, заблатени места, може да се види и на поляни край реки. Естествено разпространено в Европа и в някои азиатски страни. Отличава се с добре оформено, кухо коренище. Стеблото му може да бъде полегнало или изправено, високо 50-80 см, с листа, обагрени в зелено, гладки, с бъбрековидна форма, снабдени със ситни триъгълни зъбци по края си. Цветовете са събрани в съцветия, а най-често диаметърът им е около 2-4 см. Околоцветникът е прост, изграден от пет жълтеникави листчета. Плодът е съставен от мехунки, от които на по-късен етап се добиват семена.
През средните векове това красиво цвете е било събирано, докато траели църковните фестивали.
То се свързвало с Богородица
В Англия гергьовчето било доста популярно, като за това можем да съдим даже от творбите на Шекспир, където бива споменато многократно. Има данни, че в миналото листата му са се готвели като спанак. Цветните пъпки и корените също са се ползвали с хранителни цели, след термична обработка.
У нас билката, казахме, е
неизменна част на Гергьовденския празник
В гергьовденската обредност съществено място заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символизират силата на природата, затова къщите, оборите и кошарите, градините и плодните дръвчета посрещат празничното утро окичени със свежа зеленина от бук, глог, коприва, здравец, круша, ябълка. Някъде подготовката за празника започва още от предния ден, когато моми и деца събират билки и цветя по близките поляни и ливади - гергьовче, здравец, коприва и чесън, против „лоши очи“. С тях правят китки и венци, с които окичват жертвеното агне, първата оагнила се овца и котлето за обредното доене, един венец и за светеца. Окичват портите и стоборите с венци от сливова или букова шума, оплетени със здравец и гергьовче, защото те били символи на плодородие... Жълтото цвете неслучайно е в компанията на толкова лечебни и полезни „треви“.
Какви са лечебните свойства на гергьовчето, противопоказанията и как да го отглеждате за декорация - четете само в кщнижния ни брой.
„Знаме“
