Видимото никога не ме е привличало
Когато носиш таланта в душата си, той връхлита като буря
ХАСКОВО. Художничката от Батак Снежана Генева показва за първи път свои творби в галерия „Форум“ в областния град. Изложбата живопис под наслов „Безкрайна вселена“ се превърна в празник на изкуството за жителите и гостите на Хасково. Красиви цветя и мили думи зарадваха гостенката. Експозицията включва 30 живописни платна. Картините могат да се видят до 10 май.
- Г-жо Генева, как се случи така, че творбите стигнаха до южния ни град?
- Благодаря на колегите от галерия „Форум“ за възможността да представя изложбата си „Безкрайна вселена“. Любителите на художественото изкуство ми върнаха надеждата, че топлината и сърдечността между хората са живи. Хасково е прекрасен град, подреден и красив. Щастлива съм, че с букетите цветя приятели и непознати засвидетелстваха обичта и уважението си към мен и изкуството, което създавам.
- Какво показвате в експозицията като теми и техника?
- Подредените 30 картини са плод на моята фантазия. В тях е изобразен свят, в който човек може да надникне. Видимото никога не ме е привличало, защото рисувам музика, любов, светлина, слънцето, небето, както и обичта към белия свят и любимия човек. Картините излъчват невероятни флуиди, емоционално въздействащи на зрителя.
Рисувам с четка и с молив. Използвам маслени и акрилни бои. Авторка съм на 34 самостоятелни изложби, които, показвайки ги пред публика, ме държат в непрекъснато творческо напрежение. А това как възприемат творчеството ми другите е важен коректив за стойността на платната. Рисувайки, не мисля, че с картините си ще преобърна света. Напротив, награда за мен ще е и само няколко човека да ги харесат.
- Къде намирате вдъхновението за картините си?
- Откривам го навсякъде около мен. Всяко нещо, което ми харесва, ме провокира да оживее върху белия лист. Живея в Родопите и имам привилегията да наблюдавам отблизо всички възможни цветове. Те са в цъфналите цветенца по зелените поляни, допълват се и не си пречат да растат в хармония. От тях се уча, ползвайки цветовете им, да превръщам картината в истинско вълшебство. Когато човек обича и цени природата, тя му се отплаща щедро – дава му най-ценните съвети и верни отговори.
- Как си представяте безкрайността на Вселената и какво е нейното отражение в картините?
- Показвам творби, нарисувани там някъде в безкрая, но никой не знае къде е началото и къде е краят му. Благодаря на Бога, че ме е дарил с нещо свише – да виждам невидимото, отразявайки го на един дъх върху платното. Иначе, то отлита някъде в пространството. После идва следващата идея, която улавям и я превръщам в изкуство. Такъв е моят стил на изразяване, който показвам в изложбата. Има емоция, която като вулкан събира сребърните звезди в разнообразни композиции. В картините са кодирани послания – да се обичаме и да сме по-добри хора.
- Като дете какво рисувахте?
- Имам скъпи спомени от дядо си Петър Балабанов. От добре омесената глина той майстореше красиви фигурки. Той ми показа как да изработя формите на Асеновата крепост, с която в четвърти клас спечелих специалната награда на публиката. Благодаря на учителката ми – тогава другарката Орачева, първа забелязала таланта ми. Тя посъветва майка да ме изпрати в художествено училище, но това не се случи и не съжалявам, защото нямаше да съм това, което съм днес.
А когато носиш таланта в душата си, той връхлита като буря, като силен вятър и пълноводна река. И никой не може да го спре. Завърших „Икономика на външната търговия“, но стъпих на пътя на изкуството. То изкуството в нашия род е генетично заложено. Един от големите творци е скулпторът Георги Филин, който живее и работи в Италия, носител на престижни награди.
- Какво е Батак за Вас и за изкуството Ви?
- Това е родното ми място, което най-много обичам на света. На друго не бих могла да рисувам така красиво. Батак е специално място. Легендата гласи, че Господ е слизал по тези места да пие вода. Тук е било царството на бесите. Районът дава силна енергия. Според изследване на НАСА, жителите дишат най-чистия въздух. Батак е най-красивият град.
- Ще има ли следваща изложба?
- Ако е рекъл Господ, ше продължавам да рисувам. Сега ще си позволя малка почивка след емоцията от изложбата, от срещата с хората и след приятната умора. Нещата се нареждат и сами идват при мен да ме зарадват.
Пенка МИХАЙЛОВА
