Добротата не трябва да остава анонимна
В навечерието на Празника на Пазарджик и Ден на светите равноапостоли Константин и Елена - 21 май, и 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, който освен Ден на българската азбука и култура, е Ден и на славянската книжнина, искам да напомня нещо. Искам да припомня моите пазарджишки номинации за Световната хуманитарна награда – почетния медал „За хората с добри сърца”. Този медал се оказа златно попадение на хуманитарната организация HELP THE NEEDY. За нейния десетгодишен юбилей й подарих песента си „За хората с добри сърца”, която записах със студентската си китара на репортерското си касетофонче. На юбилейното тържество песента ми, изпълнена от известната певица Елена Чаушева и един от първите лауреати на наградата, д-р Константин Тренчев, тогава ме произведе в Маестро. Синдикалният лидер дойде до мен, прегърна ме с думите: „Чудесна песен, Маестро!“. Песента получи и нови аранжименти, хуманитарната организация я обяви за свой химн и тя полетя и по света, тъй като медалът се връчваше и на чужденци, сторили добрини зад граница.
Немалко хора бяха номинирани за медала и от мен.
Не пропуснах да сторя това и за добротворци от Пазарджик.
Така, с този голям приз за хората с добри сърца, по мое предложение бе удостоен посмъртно големият пазарджишки хирург доцент д-р Димитър Виделов - автор на научната разработка за метода на автотрансфузията, народен представител. Медалът получи съпругата му - журналистката и преводачка Райна Виделова, която бе дошла на тържеството с децата на бележития всеотдаен български медик.
По мое предложение медалът получи и тогавашният главен редактор на вестник „Знаме” Никола Динков. След едно голямо наводнение в Пазарджишко областният вестник дари на тежко пострадало селско семейство покъщнина. А в номинацията си бях изтъкнал и заслугата, равна на подвиг на този журналист и колегите му за спасяването на любимия на хората от Пазарджишкия край областен вестник и развитието му във всекидневник – дело, в което той бе подкрепян самоотвержено от колектив от талантливи журналисти, оставили ярки следи в съвременния летопис. Показателно е, че това стана във време, когато в съседния голям град Пловдив бе изоставен от партийните си кормчии, предаден и убит всекидневникът „Отечествен глас”, мимикрирал в общинско издание на „синята столица на България”.
На едно от последните тържества за връчване на медала за добротворци, на античния Одеон в Пловдив, по мои номинации там се изкачиха достолепно двама души, свързани с Пазарджик.
По-точно трима.
Защото Ангел Попов бе дошъл да получи медала за баща си Стефан Попов, отсъстващ поради лечение, заедно с малкия Стефан – внукът на създателя на модерната козметична компания „Рефан” - големият бизнесмен с голямо добро сърце Ангел Попов. Този всестранно надарен човек си отиде рано от света след като помогна на стотици хора. Ето, например аз всеки ден срещам и до днес в Пловдив един пазарджиклия, който върти велосипеда си благодарение на поставени му преди много години байпаси на сърцето – дар от съгражданина му бизнесмен…
На това тържество се изкачи на пиедестала на античния Одеон и другият номиниран от мен за световния приз за добротворчество пазарджиклия - световноизвестният български скулптор професор Величко Минеков – за жалост също вече покойник. Големият наш пластик не само като творец, но и като всеотдаен преподавател даде на стотици свои възпитаници високия си пример за следване в изкуството и в живота.
Добротата не трябва да остава анонимна. Затова номинирайте или поне аплодирайте всеки добър човек, направил нещо, което да ни припомня, че сме хора.
Хубави и светли празници!
Денчо ВЛАДИМИРОВ
