Излизам с гордо вдигната глава и благодаря на всеки един за подкрепата!
Съгражданинът ни Тома се превърна в любимец на публиката в „Като две капки вода” и въпреки че не спечели (класира се на трето място след Владо Михайлов и Керана), ни заслепява с неизменната си широка усмивка. Говорим с рокаджията за участието му в шоуто.
„Смятам, че се представих достойно, не очаквах, че ще бъда на трето място, мислех, че ще съм по-напред, но това хората са го решили, така съм преценил. Дали е истина или не, не мога да коментирам, защото не съм видял статистически данни и резултати, но не това е най-важното. Финалът може би е бил най-интересен за едни хора, за мен не беше най-интересното предаване от шоуто.
Да на финала аз си избрах Дейвид Ковърдейл – просто исках накрая да си забия рокендрола
И го направих, както си знам”, коментира музикантът пред наш репортер. „Не съм мислил да правя схеми, варианти, проучвания кои песни са печелили. Чухме всякакви коментари по време на предаването – че който е пял Васил Найденов на финал, той кара колата (победителят го направи, б.р.) Исках просто да си изпея мойто си парче, да си вляза в моя стил, който така и не ми се падна от бутона на късмета, за сметка на някои други финалисти, на които им се паднаха супер популярни образи, а мен този бутон ме постави пред огромни предизвикателства”.
Тома се аргументира и защо финалът не е най-интересен и важен за него.
„Финал – добре, финал е.
Но цялостната оценка за един артист може да се даде от това как се е справил през тези три месеца
с предизвикателствата. За мен беше важно да се тествам дали аз като певец съм се справил с по-голямото предизвикателство – актьорската игра. С това да си променям гласа, тембъра, стойката, мимики и жестове. Участвах в това предаване, за да предизвикам себе си дали наистина мога да бъда професионалист, да влизам в тези роли – защото това са си роли. Не само външно да те преобразят, а ти самият вътрешно за се преобразиш, за да бъдеш максимално убедителен. Аз никога не съм актьор и не знам какво е да влезеш за 5 минути в кожата на някой друг, познат на много хора. Това беше за мен огромното предизвикателство”.
Тома успешно си променяше тембъра, но
дали бутонът на късмета беше толкова обективен,
питат се зрителите.
„Бутонът на късмета ме постави в 7 женски роли, трябваше да влизам в женски тембри, много песни изпях в оригиналните тоналности – не съм искал да ми е удобно за гласа, поставях си високата летва да бъда там, където даден изпълнител е - и където се чувства комфортно. Но съм много щастлив. Защото изиграх някои неща, които никога не са се падали в „Капките”.
Бяха запомнящи се образи, имах страхотни коментари от журито
– примерно, че са гледали най-добрата Тина Търнър на всички сезони. Изиграх попфолк изпълнител, за когото дори нямах представа, че съществува, а той бил дори един от най-известните (Меди, б.р.). Имах възможността да имитирам Миро, Данчо Караджов…
Имах тежко предизвикателство да се разплача на сцената като Шиниъд О’Конър… Е, някъде можех и повече. Питаш ме за Любо Киров. Истината е, че
тогава нямах абсолютно никакъв глас
Но не съм седнал като някои други участници, да се оправдавам, когато това ми се случи. Даже не съм споменавал на никого. Цялата неделя, когато трябваше да правя Любо Киров вечерта, аз мълчах. Мълчах и всички колеги ме питаха – абе ти си толкова готин, постоянно бърбориш, а сега защо мълчиш. Аз съм зодия Близнаци и съм отворен към хората, контактен съм, но тогава не се чувствах добре физически. И те ме питаха постоянно, а аз мълчах. Просто исках гласчето ми донякъде да се върне. Етиен ми даваше съвети, бях леко разклатен и психически, но смятам, че се справих добре. На моменти не чак толкова. Имах и маска, която също затрудняваше пеенето. Е, не ми стана готино, че журито ме постави на едно от последните места заради лоша имитация… Но и някои от моите колеги също през цялото време не имитираха – просто пееха добре като себе си. Но няма значение. Комплексно се представих на ниво. Щастлив съм, че бях на финала. Откровен съм пред „Знаме” и
знам, че това ще го прочетат всичките ми приятели в Пазарджик
– по време на предаването те ме подкрепяха и поддържахме връзка. Знам, че много хора в нашия град искрено ме подкрепяха и се радваха за мен, а сега сред тях има огромно разочарование, че съм финиширал трети. Но аз участвах с идеята да се представя добре и да представя града си по най-добрия начин. Излизам с гордо вдигната глава от предаването. Като човек, който изисква максимума от себе си, мисля, че можех да се представя по-добре, но има и други фактори. И здравословни, и психически, и адреналин, и задкулисни, и субективни, и обективни. Финалист с една победа, който винаги е бил по-надолу от мен в класирането, отиде на второ място, но пък аз почти през цялото време бях любимец на публиката. Хората ми гласуваха доверие в много лайфове.
Искам чрез вас, приятели от „Знаме”, да благодаря на всички хора,
които ме подкрепяха. И тези, които знаеха кой съм, и тези, които не знаеха. Благодарение на техните есемеси, усмивки, коментари, позитивна енергия, аз съм щастлив. И сега на улицата ме спират хора от всякакви възрасти, пресичат, идват, стискат ми ръката – „Евала, пич! Много си готин и добър!” Те видяха истинското ми аз. Хора, благодаря ви! На всеки един! Съжалявам, че не победих заради вас!”
Това не отрича, че има и горчилка. Какво каза по този въпрос, както и за това какво да очакваме скоро от него и групата му, освен разбира се, срещата ни с него на 1 юни на "БириМанджаро" - четете само в книжния ни брой.
Тодор ГРОЗДЕВ
