Димитър ПАВЛОВ
Първите файтони в Пещера се появяват в края на Х1Х век. Първоначално заможните и богати пещерци се придвижвали с кабриолети /по-модерни каруци с ресори/, други се движели на кон, а по-бедните на магаре. В началото на ХХ век пещерци и гостите на града вече се возили с файтони. Известните и заможни хора на нашия град използвали файтоните освен като необходимост, също и да се покажат пред тогавашното общество, че принадлежат към богатия местен елит. Но колкото и богат да бил един човек, не си е позволявал да има частен файтон.
С файтон от Пловдив пристига в Пещера Главният управител на Източва Румелия Алеко Богориди, където е тържествено посрещнат от българи и турци, от духовенството, от учениците и войниците на 26 август 1882
През есента на 1892 година с файтона на Медю от Лъджене пристига в Пещера Иван Вазов. В пътеписа Вазов пише, че е платил за кирията 8 лева. След пренощуването си в нашия град на сутринта с файтон на пещерски турчин, писателят отпътува за Пазарджик.
Често през 90-те години на Х1Х век е използвал файтоните за пътувания Михаил Такев, който е депутат от Пещерска околия, пътувайки от гара Пазарджик до Пещера и обратно. С файтона на Тошо Кръстев са пътували и в онази злокобна нощ на 11 май 1897 година, когато убиват непрежалимия Алеко Константинов.
Най-хубавият файтони с гюрук, с два красиви кафяви коня в първите години на ХХ век е на вуйчото на Йордан Ковачев – Михал Сотиров, закупен от Букурещ и с шлеп докаран през Дунава до България. Файтонът му бил винаги бляскав, със седалки тапицирани на големи ромбове от сиво-синьо сукно, покрити с плюшена червена покривка с извезани лъв и лъвица точно зад гърба на пътниците. Файтона си той държал в двора на Хаджи Янакиевия хан.
До откриването на железницата Кричим – Пещера в града имало няколко файтона, които обслужвали пътниците най-често до гара Пазарджик, курорта „Св.Константин“, Брацигово, а и до други по-близки и далечни места. През зимния период файтоните били разпрягани и били заменяни с шейни. Конете се подковавали специално против подхлъзване, а живописно украсените шейни се снабдявали с няколко одеяла, с които пътниците грижливо се увивали.
Броят на файтоните нараства след откриването на ж.п. линията, за да обслужват пътниците за и от гарата, тъй като пътят е бил прашен, кален и без тротоар.
От 1900г. до 1940 г. пиацата на файтонджиите е била пред занаятчийския магазин на Васил Малинов на днешния пл.“България“, а след това пиацата се мести на мястото на днешния Универсален магазин.
Малцина знаят, че всеки файтон трябва да бъде записан в кметството, името и презимето на стопанина и мястото, където ще се държат тези файтони. Със сигурност е била регламентирана и таксата, която са плащали пътуващите във файтоните. Най-известни и дългогодишни файтонджии са – Михал Сотиров, Мехмет Захироолу, Ходжоолу, Атанас Хаджиниколов, Петър Вълчанов, Асан Кроснев, Тодор Карпанлията, Димитър Хаджиниколов, Али Пашангата, Рефат Якубов, Али Салиев.
Много чар е имало в пътуването с файтон. Най-луксозно било да се наеме файтон с два коня. Файтонджията стои на издигната на високо капра, държи в една ръка юздите, а в другата – камшиче, богато нагиздено с мъниста. През цялото пътуване той говори на конете, а те послушно изпълняват волята му.
С навлизането на автомобилите постепенно файтонджийският транспорт губи своето монополно значение. Те се виждат в чудо от бързината и изискания вид на модерните возила.
Първият автомобил в Пещера пристига през 1912 г. закупен от Коста Атанасов. През есента на 1913 година е организирана и първата редовна автомобила връзка с гр. Пазарджик, а от 1914 година тази линия вече има разписание – тръгва от Пещера в 9 и 15 часа и обратно в 13 и 18 часа. Автомобилът е първото голямо предизвикателство към файтонджии и кираджии в нашия град.
Последният файтонджия, за когото с умиление все още си спомнят част от по-възрастните ни съграждани, е небезизвестният бай Митко Хаджиниколов, който неизменно возил клиентите си облечен в костюм и бяла риза. До седемдесетте години на отминалия век той продължава традицията в Пещера наред с потока от модерни коли да напомня със звънците и игривия галоп на двата си коня, за миналото величие на файтоните. През последните години файтонът му се използва като атракции при сватби и абитуриентски балове.
В онези далечни вече години да се повозиш във файтона на бай Митко, е не по-малко престижно от пътуването в „Москвич“ и „Жигули“), а и удоволствието, по спомени, е несравнимо….
Спомените и историята не са отбелязали точната цифра на файтоните в Пещера от началото на миналия век, но Историческия музей успя да ни върне в едно минало, което днес е запечатано върху няколко черно-бели фотографии. Благодарение на тези снимки всеки един от нас може да ги разгледа в това издание.
Втората част на алманаха “Осемте хилядолетия на Пещерския край” можете да намерите в ХГ “Проф. Веселин Стайков” в Пещера. Книгата е издадена от “Биовет”АД и съдържа информация за развитието на града от началото на ХХ в. до 1950 г. Техническият напредък и войните, животът в града през призмата на Йордан Ковачев, историте на родовете Горови, Цикалови, Терзиеви, Пуневи и известни личности от града са само част от съдържанието. Книгата отново е с благотворителна кауза като даренията от разпространението ѝ този път са насочени към Центъра за професионално и личностно развитие в гр. Пещера. Средствата ще бъдат употребени за закупуването на носии на децата от фолклорния ансамбъл.
