Днес представят новото издание на "Страници от миналото на Пазарджик" на Бистра Риндова
Празникът на Пазарджик отмина, но малцина си задават въпроса защо градът ни е избрал за покровители свети свети Константин и Елена? Няма отговор на този въпрос и от най-вещите изследователи на нашия град. Разбира се, известно е, че патронът на църквата на дадено населено място дава своя ден в църковния календар за празник на града или селото. И този факт със сигурност е натежал, когато будни учители са предложили заради Константин Величков празникът на града да е на 21 май. А каква е историята на пазарджишката църква „Св. св. Константин и Елена“, построена като храм „Свети Костадин“ през 1848 г.? Книгата „Страници от миналото на Пазарджик“ /първата част/ на Бистра Риндова излиза през 1995 г. Отдавна е изчерпана и ксерокопия през годините се продават на баснословни цени. Сега Община Пазарджик преиздаде първата част – по инициатива на учителя и писател Илия Михайлов, а представянето й е днес в Младежкия дом. От книгата препечатваме с малки съкращения откъс за църквата „Свети Костадин“, поместен в главата „Църквите в кв. „Чиксалън“.
„Интересна е историята на църквата „Св. Константин и Елена“. Построена в годините на зараждащата се борба за църковна независимост (1848) като израз на патриотичен подем на българите от кв. „Чиксалън“, изгорена през 1966 г. и отново възстановена през 1870 г.,
тя съхранява интересни документи,
свързани с учебното дело, бита и обществено-политическия живот в Пазарджик през епохата на Възраждането.
В спомените на х. Рашко х. Илиев е отбелязано: „Влиятелният и най-богат търговец хаджи Раде (Куткударков) издействал да излезе ферман направо от Цариградското турско правителство. Щяла да се гради българска черква в Чиксалън. Ферманът пристигнал в канцеларията на Каймакамина. Х. Илия (Стаматович, баща на х. Рашко) дал десетина лири на администратора, взел позволителното и в своята махала Канлъкавак построил първата черква „Св. Костадин“ (1848 г.)“.
Запазено е и писмо, вероятно на първенците на „Канлъкавак“ – до Александър Екзарх в Цариград, в което съобщават за завършената църква и молят за материална помощ: „Главната причина на просбата ни е тая: нашата махала Канлъкавак в град Пазарджик в такова също отношение се намира, къмто другите граждани Варошлии, каквото во Филибе Марашат и Каршияка къмто тамошните Варошлии. Тя отстои от Варошат тако речи на разстояние един цял час. Толкува години особно в зимно време ние не знаехме что е църква,
и нашите чада не виждаха школа никак от превеликата кал,
дето става и от далечината. Ревнуя, като истин Българе, към добродетелта, захванахме в позамина лято година да си направим църква, която ако и с много препятствия от страна на нашите единоверци и братя, с Божия помощ изправи ся и сега ся съвръшава в нея за греха человеческия безкровна жертва. Желая да биде дело съвръшенно въздигнахме и училище, в което да ся обучават чадата ни на същни и наш матерний язьк – Имаме намерени, ако бъде воля Божия, след време да въздигнеме и женско училище, по примерът на други наши братя. Махалата ни е малка и ние се надеяме да устоим срещу намеренията си, обаче като имаме пред очите си Бога помощник и родолюбив, а и родолюбиви доброжелатели, именно…“ (скъсано). (Бел. ред. Писмото, което се намира в Държавния архив, е от 24 февруари 1848 г. и по стила може да се определи, че е писано вероятно от учителя в Главното училище в кв. Вароша Никифор Поп Константинов, който е автор и на част от останалите писма на градските първенци до Александър Екзарх - предполага Бистра Риндова.)
От старата летописна книга (1851 - 1873) се разбира, че църквата е била дървена
Запазен е потир с надпис: „Митар, Петра, Мария, Митар, Спас, Петко, Дора и Мина“ от 1852 г., както и сребърна дарохранителница с надпис: „На храм Св. Константин и Елена в гр. Татар Пазарджик 1854 година“ .
В книгата „Служба и житие на Св. Иван Рилски“ от 1836 г., инв.№53, издадена в Белград и посветена на сръбския княз Михаил Обренович и сръбския митрополит Петър, закупена от Юван Даскала, има интересни приписки, оставени от него:
„1844 майа, 4 ден. Да се знае кога одих аз, Юван Даскала, на светий отец Йован Рилски чудотвореца
и видох сичко що има и сичко хубаво не можа да се изкаже почуда бога милостив
секиго да поклони на онова място, амин.“
Осем души посетили Рилския манастир: Юван Даскала, Мито Шипочлиев, поп Петраки, поп Начовия син, Юванчо Семерджийски, Тошо Наблебиджи, Цвятко Бакала и Никола Бакала.
„Тая книга поклоних аз Юван Даскала на Канлъкавак махала на църквата свети Костадин да служи вечно за телесное здравие и душевнае спасдение 1852, 19 октов“ (октомври).
В посочения период в квартала преподават само двама частни учители – Гено Дойчински и Иван Чолаков, чието училище било в съседство с църквата „Св. Архангел Михаил“, до бостана на Георги Тахтака.
Даскал Иван е оставил списък на закупените от него книги (около 25)
и цената им. Едни от тях са с богослужебен характер – караманлийски апостол (14 гроша): каранмлийски псалтир (11 гр. И 20 пари), требник (24 гр.), други – религиозно-поучителни – писменика (14:20), митарството (9:20), апостол Неофита (25 гр.), Синтила Филосова (4:20), Алексия Человека божи (9:20), история българска Арлександра, История караманлийска за Йосиф, а трети – необходими за обучението на учениците – наустница, краснописание, граматика, аритметика.
Част от книгите са на караманлийски език (език на турци християни, които си служили с гръцкото писмо). Някои наши учени османисти допускат, че това са прабългари, заселили се в областта Караман в Мала Азия след разделянето на кубратовите синове. За съжаление тези книги не са съхранени. Караманллийски ръкописи се пазят в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий„ в София.
На последната корица даскал Иван Чолака е записал интересни събития,
на по-голямата част от които не е бил свидетел. Бележките са подредени хронологически:
„- 1804 г. да се знае кога излезе първи низам и разтуриха церквата в Т. Пазарджик на месец септемвриа 8 ден“ (отнася се за старата църква, предшестваща църквата „Св. Богородица във Вароша, бел.авт.).
- 1811 кога беше скапия голема, беше станало житото 25 гроша килото.
- 1814 кога биде мория (чумата, б.а.)
- 1821 кога погубиха патриарха на Стамболе
- 1825 август 4 ден кога минаха скакалци та пресрете Пазара и минаваха саата от девети до дванаесе и стана темно от них толко бяха много
- 1826 майа 14 ден кога погуби царя еничарете и изгорише къшлите на Цариграда Стамболе и много нианлик стана от това палене.
- 1840 февруариа 9 ден кога мина на Милош краля сина му сос рождената си майка през Т. Пазарджик.“
Сведенията разкриват интересни страни от обществено-политическия живот у нас в един период от 40 години…
От един турски документ с арх.№132 се вижда, че
пръв свещеник в църквата е бил някой си поп Георги
„Съдебно продавателно от 27 джемазиюлевел 1263 (13 май 1847) гр. Т. Пазарджик – наместник кадия.
Тахир бей син на Мустафа араб потвърждавам, че Гино (Кино) син на Илия от Сюлук кавак махала, явил се в съда и в присъствието на поп Георги, син на Кольо, заявил следното: продавам моя собственост една къща, намираща се в границите: от едната страна къщата на арабаджи Теофил, от другата къщата на сина на Предо и от останалите две общинския път, която къща се състои от две стаи, един яхър и малко дворно място. Същият имот продавам за 2000 гроша на казаното лице (поп Георги), което се съгласи на цената и я прие и аз заявявам, че съм получил сумата изцяло и занапред няма да имам претенции. (Бел. ред. Следват подписите на шестима свидетели, двама от които по това време са кметове на българската община, а трети – член на общината. Запазен е и друг турски документ, от който личи, че поп Георги, вероятно преселник е закупил и втора къща в квартала.)
В евангелие с размер 43/26 см, с печатни страници 460, издадено в Москва на църковно-славянски език, с инв. №17, и сребърно кована подвързия, има надпис от вътрешната страна с
имената на инициаторите-дарители за строежа на църквата:
„Иждивением г. Теодоракис, г. Велчо Ангелович и г. Илия Стаматович на черква „Св. Константинъ“ - Пазарджик 1853.“
Господин Теодоракис е богатият търговец Тодор Владев, влиятелен българин от Чиксалън и близък приятел на х. Илия Стаматович.
В едно писмо до Архиерейския наместник в гр. Пазарджик от прот. Петър Арнаудов се съобщава, че в храма на с. Згарли (Величково) се намира евангелие, издадено през 1858 г. в Цариград в типографията на Александър Екзарх, размер 39/26 см., печатни страници 315, на църковно-славянски език. Ето надписът: „подарено от Стефана Захариева на Канлъкавашката черква „Св. Константин и Елена“ за вечен спомен 1861 лето.
От 1864 г. учител в училището при храма е Петър Бонев от Перущица,
по-късно ръководител на Априлското въстание, геройски загинал на 30 май 1876 г. в родното си село. Като черковен певецц той е оставил една уникална бележка на страниците на книгата „Служба и житие на Св. Иван Рилски“, изд. 1836 г., арх.№53, която гласи: „На 1866 г. септември 20 вторникъ на св. Евстатий сахата по 2 изгоря черквата Св. Костадин. Причината ся не знае от где е. Писа учителя Петрь Боневъ Перущчанина.“
Дописка за опит за палеж на Канлъкавашката църква, вероятно от турци или гърци, има във в-к „Время“, бр. 26, 5 февруари 1866 г. А на вътрешната корица на „Пролог“, изд. 1843, Москва, инв„ №52, има още един надпис: „Петръ Боневич 1865 (1866).“
В противовес на пропагандата на Цариградската гръцка патриаршия патриотичните българи от квартал „Чиксалън“ започват да събират помощи за построяване на нова църква. Отчасти е запазен списък с имената на 330 дарители… Запазени са и други два списъка на дарители – единият от 29 август 1868 г. с имената на 86 души, събрали около 1400 гроша… А другият списък на дарители гласи: „Во имя Отца и Сина и Святого Духа имени, забележвам колко символна милостиня всеки ще склони помощ за обновлението на черквата святи константин и Елена в Сулюк махала, на 29 майа 1869. Тефтер за камъните и количеството що ще се събере“. Следват имената на 44 души. Сред дарителите патриоти се срещат имената на бъдещи дейци в поготовката на Априлското въстание – петър х. Величков - член на революционните комитети на Левски и Бенковски, братя Манчови, Михалаки Трендафилов Божаров, Ванко Костадинов - член на революционния комитет на Бенковски, Иванчо Стоилчев – член на тайната полиция на Левски… Главен майстор бил някой си уста Димитър, на когото са роени 6233 гроша.
Църквата е завършена окончателно през 1873 г. и представлява трикорабна базилика. Корабите са отделени с по седем масивни колони, свързани с арки. Размерите й са: външна дължина 28 м, вътрешна ширина без страните 14 м и височина 16 м с три кубета. Кубетата са с по 10 прозореца. Храмът е с един престол и дървен балдахин над престола, с немного богата резба с традиционните мотиви – лозови листа, грозде и различни цветя. Иконостасът е дървен, но без резба. Повечето икони са рисувани от художниците Константин х. Ангелов Беловский и от Стефан Андонов – последователи на Станислав Доспевски.
Освещаването на цървата е станало през 1890 г. Запазен ие списък с имена на дарители, събрали 22 765,30 гроша – една доста значителна за времето си сума. Записани са 506 души и няколко съсловия.“
„Знаме“
