Заради именития ни съгражданин ФИДЕ променила правилата в шахмата
ПАЗАРДЖИК. Ерудиция. Тази дума струи от всяко изречение на разговора ни с гросмайстор Крум Георгиев. Преди дни той бе тържествено обявен за почетен гражданин – за постиженията му, на фона на предстоящата негова 65-годишнина и 50-годишнината от спечелването на историческите за пазарджишкия шах медали. Гм Георгиев е шахматист от световен мащаб, но е натъжен, че днес този спорт у нас е натикан в „девета глуха”. „Шахматът няма да докосне аудиторията читатели - казва в началото на разговора ни известният гросмайстор по практически шах.
- Шахът е нещо като сумото
– нашите журналисти не знаят нито една думичка от спорта и неговите тънкости, камо ли читателите. Това е египетско писмо…“
Нека пробваме да разчетем това писмо. Даже да нямаме на лавицата шахматните енциклопедии но родни и чужди езици, в които задължително има партии и снимки на нашия съгражданин.
Крум Иванов Георгиев е роден на 24 май 1958 г. Постига няколко впечатляващи печалби още 17-годишен, в дебюта си в републиканско индивидуално първенство за мъже.
Един от най-добрите юноши в страната през 70-те
Част е от квартета, завоювал първите в историята на ”Бенковски”–Пазарджик медали (бронзови, 1973 г.) Върховото му индивидуално постижение е шампионската титла за 1977 г. Участник в редица световни и континентални индивидуални финали, като на европейското първенство (1977 г.) в Грьонинген разделя 1-3 място, но по допълнителни показатели печели бронзов медал. По-късно през същата година получава званието международен майстор. Бързо се утвърждава сред най-силните мъже. През 1979 г. разделя 1-2 място на републиканското първенство и вече
неизменно е в националния тим в течение на следващите три десетилетия
Получава титлата гросмайстор през 1988 г. Представя се успешно на много балкански и европейски отборни шампионати, но особено внимание заслужават изявите му на шахматните олимпиади. При шестте си участия Георгиев никога не губи в мачовете с хегемона в онзи период СССР и неговия приемник Русия. Нещо повече – блестящите му атаки срещу съветския шампион Цешковски в ключов мач от предпоследния кръг не само са признати за най-доброто изпълнение на олимпиадата в Дубай (1986), но и допринася за престижното 6-то място за България. „Подобни виртуозни партии неслучайно му донасят признанието за
най-изявен комбинационен талант у нас,
което остава валидно дори след появата в родния шах на звезди като Кирил Георгиев и Веселин Топалов“ – казват за него колегите му.
„В Дубай покрих норма за гросмайстор преди последния кръг – в онези години искаха да покриеш две норми. Да си изиграл 24 партии в кръгови турнири, а не в оупън. А и нивото бе по-високо от сегашното. Бях победил 2-кратния шампион на СССР Михаил Цешковски. Партията е интересна и който се интересува, има я в интернет. Но трябваше да играя с представител на САЩ в последния кръг. А Студената война бе в разгара си.
Отказах да изляза, защото загубех ли, губех и нормата за гросмайстор
В този момент руснаците дойдоха и настояваха да играя – да защитя честта на Източния блок. Обясних им, че ще загубя нормата си при поражение. След което руснаците, които и тогава, и сега, имат най-силно лоби във ФИДЕ, отидоха във Федерацията и след няколко часа ФИДЕ излезе с решение, че след като веднъж си покрил норма за гросмайстор, не можеш да я изгубиш даже при поражение. И това правило е валидно и до днес.
Благодарение на моите „капризи“, този прецедент в световната практика стана факт
Бях скептичен, че за няколко маса световният шахмат е променен, но направихме проверка и се оказа вярно. Играх срещу американеца. И загубих. Но на самата олимпиада имам няколко партии, които са достойни за всяка книга.“
Иначе славата застига Крум Георгиев още при дебютната му олимпиада в Малта (1980), когато
разгромява бъдещия световен шампион Гари Каспаров
в партия, която продължава да обикаля световния шахматен печат като образцова. Една знаменита победа, забележителна по няколко причини - усиление в началото, което напълно неутрализира могъщия съперник и затова постигаме 2-2 срещу големия фаворит СССР. Това е единствената (!) загуба на Каспаров за цялата календарна година, която самият той нееднократно посочва в книгите си като най-успешна в своята кариера.
„Партията с Каспаров я има навсякъде. И той пише за нея, а и във видео се връща там и откровено лъже. Не му е приятно – и защото го разгромих.
Но и защото имаше скандал по време на партията
В един момент, аз унесен и увлечен, взимам неговия офицер и с него взимам друга негова черна фигура, правейки свой следващ ход. Той веднага реагира: „Что ето?“. Сепнах се и веднага оставих пешката му и на мястото на взетия офицер поставих моята фигура. „Не, не, не, ти пипна първо пешката, не офицера“, каза той. Но не бях докоснал пешката преди офицера. И тъй като позицията е много логичнаа, почти всички шахматисти бяха на моята страна. Главният съдия Лотар Шмид, който бе на мача Спаски – Фишер, взе решението, че партията трябва да продължи.
Каспара вече се ловеше за сламка,
защото се виждаше, че губи. Партията се отложи за следващия ден. А доиграването – доведох до победа преимуществото, което имах – разгромен стил. Като го победих, той започна да нарежда фигурите и да иска да анализираме. Демонстративно станах и си тръгнах заради некоректното му поведение преди това. А той имаше 2 пешки повече! Но както казваме в шаха –
имаше тържество на духа над материята,
което е част от чара на тази игра. А в годините Каспара си показа рогата – неведнъж и два пъти е правил скандали. Но в по-ново време, за разлика от тогава, скандалите се запечатваха от камери – взима фигура, оставя я, после я взима обратно и казва, че не я е оставил. На някои от скандалите и аз съм присъствал. Например 1980-а, преди тази олимпиада, имаше европейско отборно в Скара, Швеция. Залата голяма, ние играем със СССР. На първа дъска са Карпов и нашият Ерменков, който губеше в 16-я ход. Но Капов не го вижда, партията продължава. Беше отложена, анализирахме цяла нощ. Преимущество за Ерменков, което обаче не може да доведе до победа. Реми. И в този момент Ерменков показва на Карпов – можеше да спечелиш в 16-я ход. Около масата е и треньорът на Карпов – Зайцев. Карпов се обърна към него и го попита защо това не е видяно в анализа. Онзи смени сто цвята – тогава Карпов беше много силен не само в шаха, Брежнев му беше поддръжник. И тогава Каспаров избута Ерменков и седна да анализира с Карпов. След десетина минути Карпов стана от масата, тръгна да излиза, а Каспара, както се беше хванал за главата и мисли, изведнъж вдига глава и мести фигура на дъската. Поглежда отсреща, но вижда вместо Карпов непозната физиономия. И като видя, че Карпов слиза – тръсна презрително ръце към него.
Неуважително отношение към световен шампион,
и по-възрастен. Или през 91-а в Испания, на конгрес на Съюза на гросмайсторите, когато демонстративно напусна без да каже „довиждане“ на президиума...“
Гм Георгиев още на два пъти (2002 и 2003) е сребърен медалист в републикански индивидуални финали. Многократен държавен отборен шампион, победител в множество международни прояви, главно в Гърция и Франция. Като състезател на Общински шахматен клуб – Пазарджик той е с основен принос както за историческите сребърни медали (2017 г.) на отбора.
„Не можеш да постигнеш високи постижения без да си всецяло отдаден.
Не можеш да тъчеш на два стана,
за да станеш ведущ играч. Не може да си лекар през част от денонощието, а през другото време да си бележит шахматист. Имам сърдечни проблеми от малък и това е една от причините да се самонасоча към шаха. Не ми даваха да играя футбол, в часовете по физическо ме пращаха на шведската стена. Но допреди година и половина играех квартални мачове – 4 пъти седмично – още от средата на 70-те. Първоначално в мен искрата запали баща ми Иван, Бог да го прости. Говореше пред приятели как нямало кой да го бие. И някъде от 66-а
започнах да ходя по махалата с шах в ръка, вместо читанките
А през 66-а моята по-голяма сестра внезапно почина при неизяснени обстоятелства. Беше на 16 години. Дотогава непрекъснато пеех, но стана прелом. След кончината на сестра ми бях принуден да търся по-тихо поприще. Като шаха. Но от друга страна, още като дете исках да бъда първи, да подражавам на баща си. И не е трудно да се сетиш, че в онези години нямаше деца, които да ми се опрат на шах. А после и по-големи. През 1970-а се откри шахматен клуб. Един от по-големите ме заведе. Там попаднах на първия си треньор – Стойчо Перничев. За година-две започнах да побеждавам местните величия и в 74-а, когато за пръв път ми се удаде възможност да играя на кръгов турнир – за майстор на спорта, още в първата си партия победих един елитен състезател, национал. В разгромен стил. И така с всяка победа ставах по-уверен...
Винаги съм бил отборен играч
и почти навсякъде, където съм участвал, отборът се е представял достойно. Това може да е странно, защото в шаха всички са силни характери - индивидуална игра, в която собственото „Аз“ тържествува. Когато питали Айнщайн защо не играе шах, отговорил, че шахматистите са големи егоисти. Но и тук има и чисто човешки отношения, дори приятелски. Да, на дъската е друго. Жестока конкуренция на олимпиади, европейски първенства, където има по 120-150 държави, а не 20… И конкуренцията тук не е ограничена възрастово. Но знаеш ли, през 76-а отивам в Югославия, влизам в някакво кафене и се впечатлявам как белобрад старец седи с внучето и играе шах. Неподправено. И мило. Това е шаха.“
Дочо ЧАНЕВ
