Децата още са под въздействието на сирените на 2 юни
Момчетата от ВУИ “Ангел Узунов” - Ракитово от много години са първите зрители на всяка постановка на театрален колектив “Нишан” при Образцово народно читалище “Будилник 1898”. Своята 110та годишнина група “Нишан” отбелязва с постановката “Женитба” на Н. В. Гогол. Предпремиерата е на 30.05.2023 г. Едно произведение от световната класика оживява на ракитовска сцена под режисурата на Гаро Ашикян.
Първоначално има притеснения дали момчетата от интерната ще вникнат в смисъла на постановката и ще оценят по достойнство това, което виждат на сцената. Все пак произведение от световната класика е висока летва за деца, част от които не са виждали театър и се впечатляват само от филми с бойни сцени. Реалността показва нещо съвсем различно. Момчета, които трудно издържат на едно място един учебен час, са като залепени за столовете повече от час и тридесет минути. Те сякаш са доказателство на най-модерните физични хипотези за плътност на времето - времето просто лети, когато се случва нещо интересно.
Още по-голяма е изненадата на учителите, придружаващи децата и на групата зрители от Пазарджик, дошли по покана на режисьора на предпремиерата, когато стават свидетели на адекватната реакция на момчетата на случващото се на сцената. Децата попиват сценичната атмосфера и едва ли не съпреживяват случващото се на персонажите в пиесата. Те дотолкова се вживяват в действието, че запомнят имена, реплики, случки от действието, които много след това коментират непрестанно. Може би това се дължи на факта, че трима от актьорите са част от колектива на ВУИ - Ракитово: Георги Балкански, Димитър Ташев и Свилен Топчиев. Децата имат образно мислене и тези познати лица им въздействат силно. Но по-вероятно е вживяването да е от въздействието на истинската сила на театралното изкуство. Това е показател, че самодейците от група “Нишан” са успели да се докоснат и да покажат на сцената геният на Н. В. Гогол. Произведение, написано преди около 200 години, продължава да въздейства и днес.
За децата театърът е живо кино. Героите са слезли от екрана и тръгват между тях. Част от момчетата от ВУИ - Ракитово вече са участвали в програми на същата тази сцена. Това им дава основание да почувстват, да приемат, че вчера си били едни, днес са други, а утре могат да бъдат каквито поискат. Стига да повярват в мечтите си и да развият заложбите и таланта си.
Във ВУИ все още са под ефекта на 2 юни. Многогодишна традиция е момчетата от ВУИ “Ангел Узунов” - Ракитово да са почетен караул на всеки паметник в града по време на тържества и чествания. Всички вече познават момчетата със скаутски униформи: черен панталон, зелена риза и оранжева връзка. През последните две години момчетата предпочитат новите официални униформи, съставени от черен панталон и бяла риза със знака на училището.
Особено предпочитан е денят на Ботев. Сигурно защото момчетата знаят много добре кой е Ботев. Та те единствени през последните десетина години от учениците от Пазарджишка област са били участници в Националния поход “По стъпките на Ботевата чета”. И то не една, а цели три години!
За новите момчета е интересно да разберат защо всичко и всички спират за малко в 12.00 часа всяка година на 2 юни. Някои деца не са го преживявали. И на този ден, строени пред сградата на училището, деца, учители и служители слушат с интерес думите на г-н Димитър Тошев за значението на този свят миг, когато българите отдават почит на героите си. И тогава, съвсем тихо, се чува воят от сирената над сградата на общината в града. Разстоянието е над 2 километра от училището до центъра на Ракитово. Но е толкова тихо, че звукът в този ден и час стига до затаилите дъх във ВУИ. Изглежда като малко чудо, но и днес се случват чудеса за онези, които имат почит в сърцата си.
Най-щастливи са трите момчета от ВУИ - Ракитово, които заедно с г-жа Гери са на пост пред паметника на “Толерантността” в града. Изпънати като струна, също като гвардейците пред Президентството, те са част от символиката на този ден.
Автор: Свилен ТОПЧИЕВ
учител
