Какво се случва с пазарджиклията Илиян Кузманов, който нашумя в родната и международната преса с първата си книга „Ако срещнеш Буда, убий го!“ - първата в Топ 20 на Амазон, а втората му – „Дяволът аз го познавах“ стана книга на месеца в Ню Йорк, а в английска класация изпревари Стивън Кинг. Самият Илиян казва, че за него писането е просто хоби, което му носи единствено удоволствие и радост, като живота му е изпълнен с многобройни пътешествия и приключения. Включително и това да се завърне в България за кратко след 20 години странстване по света. Писали сме и преди за Илиян, който може да е член на МЕНСА, но учителите му в Пазарджик го описват като едно от най-палавите и непокорни деца, израснало до пазарджишката болница, и „винаги с последно предупреждение - едва успяло да завърши гимназията“. А едно списание от квартала, в който прави един от най-успешните си проекти ЕЗО - The Essex Magazine, от ноември 2021 г., го охарактеризира като „уличен боец, успял да сътвори социални чудеса в най-бедния квартал на Острова“. „Знаме“ разговаря с неговия партньор в доста от начинанията Борислава Георгиева.
- Борислава, какво ви свърза с Илиян и отведе в Лондон? И какъв човек е той?
- Това, което ни събра бе случайността, а може би не…
Срещах Илиян в един много тежък за мен момент… Той ми помогна да се измъкна от отровна, продължаваща с години, връзка, изпълнена с много тормоз… Минахме през много неща - той мина през много неща заради мен, включително заплахи за убийство – човекът беше (вероятно още е) агресивен, достатъчно неуравновесен, влиятелен, ходещ с оръжие – алфа мъжкар, както обичат да се хвалят такива мъже… А Илиян просто беше до мен, когато имах нужда. Знаеш ли, питала съм го „Защо си причиняваш всичко това?“, а той само се усмихва и продължава да е до мен… Това е Илиян, истински, помагащ, не само на мен. Платил е неведнъж висока цена за помощта си. Изключително интересен и умен човек с огромно сърце и непримирим. Моят личен супер герой. Може би е наследствено у него, значете, идва от изключително стар род от Калугерово.
А какво ни отведе в Лондон – за това беше пресконференцията в БТА, там се изговори почти всичко, заплахи, посегателства… – трябваше ни сигурно място, защото колкото и да не си го признаваме България все още не е готова за хора като Илиян. Те са неудобни, говорещи истини, които другите не искат да чуят, не разчитат на бюджет, не харчат чуждите пари и не са на заплата. Февруари тази година бе убит друг завърнал се българин с различни идеи и разбирания, след като многократно е подавал жалби в полицията… А ако ме попиташ, какво мен ме отведе в Лондон, и ме „държи“ там, ще ти кажа простичко - Любовта…
- Имате и собствена медия…
- Айнджъл Медиа (Angel Media) е част от многобройните начинания на Илиян. За издателска дейност, новини, анализи. Както и нещо, което незнайно защо остава незабелязано. Още преди десетина години Илиян е финансирал няколко малки независими филма, които се представят сравнително добре. През 2022 г. снима в продукция на приятел, също с добър отзвук. А в момента работи върху един доста интересен документален мултимедиен проект, където е и продуцент, и сценарист.
- Бяхте на изложението за книги в Лондон. Сигурно е било голямо стълпотворение?
- Невероятно! Най-голямото в света с дългогодишна история и първото от началото на КОВИД, с десетки хиляди гости в рамките на 3 дни. Имаше пространства за публиката и зали за бизнес срещи и нетуъркинг. Павилиони имаха Германия, Франция и Китай. Доста внушителни и интересни бяха тези на Турция, Полша, Дубай и Ирландия. Зад кулисите се развиваше бизнес – между агентите на издателствата от цял свят. Благодарение на международните ни журналистически карти към Синдиката на журналистите „Подкрепа“ ние успяхме да влезем и зад завесите, въпреки че сме малко издателство, но пък сме изобретателни и находчиви. А най-голямо впечатление ми направи отношението към писателите, съвсем различно, както обича да казва и Илиян. Те са в позицията на истински супер звезди.
- Как се приема „Дяволът аз го познавам“ на Острова?
- Изключително успешно. Илиян определено се забавлява с втората си книга и открива постоянно нови места, на които да се продава - и всеки път се срещаме с невероятно интересни хора. По принцип Великобритания, за разлика от България, е пълна с хиляди независими книжарници, които реално са гръбнака на книжния бизнес, както и място за разнороден културен живот. Само да вметна, че това е нещо, което лично на мен ми прави изключително силно впечатление на Острова - независимите бизнеси във всички сфери, които са на пиедестал. Бизнеси, които не са ангажирани да са част от големи групи или франчайзи, които не са зависими политически или съсловно, или по някаква друга браншова линия. Места, които са развъдник на бъдещи големи предприемачи, които мислят и постъпват независимо, смело и с въображение, като всички се стремят да им предоставят условия за това.
- Разкажете повече за живота си в сърцето на Великобритания
- Живеем в един невероятен квартал, точно до Гринуичкият Меридиан, изпълнен с хора, с различни цветове, култури, вери, сексуалност, идващи от всички краища на света, невероятно е! Все едно се намирам в един умален модел на света. Аз, за разлика от Илиян, който е завършен космополит, 40 години от живота си съм ги изживяла в Пазарджик и всеки ден в този пъстър град, изпълнен с изкуство във всичките му проявления, е истинско удоволствие. Обожавам парковете на Лондон, изпълнени с толкова много живот, кафетата, да ходим на театър, на кино, на представления, на концерти. В нашия квартал се намира едно от най-големите училища по танци и музика в Англия, а може би в света. Преди няколко дни бяхме на гала мюзикъл на завършващите студенти, нямам думи да го опиша, деца от цял свят с толкова страст и талант, два часа се раздадоха не на 100 на 1000%. С риск да ме обвинят в неродолюбство, мога да кажа, че аз такава игра не съм виждала в утвърдените ни български актьори… На 24 май бяхме на открита лекция в Кралския колеж на тема „Изкуствен интелект и развитие на диагностицирането в медицината“. Тук всеки ден има нещо ново, което да откриеш, ако искаш, разбира се.
- Има ли нещо за което съжалявате за България?
- Мисля, че едно от нещата, за които Илиян съжалява, е че не успя да създаде Културен център с много кино, книги, музика и безплатни уроци в „нашата махала“, където аз самата съм родена и израснала. Това му е една нереализирана мечта, за която той често говори не само с умиление, но и съжаление… Да ти кажа, аз не смятам че се е отказал от нея. Определено той можеше да направи нещо невиждано не само за Пазарджик, но и за България, нещо, което щеше да прослави града ни. Но в крайна сметка Илиян е успял да помогне на хиляди хора като мен, а в компанията му работят жертви на домашно насилие, какъвто е и той самият. Което е и причината да посвети живота си на едно по справедливо общество.
Ангел АНАТОЛИЕВ
