Тази година му бе присъдена Чиловата награда, една от най-престижните в медицината
Една от най-престижните награди в медицината – тази на името на проф. Чилов, бе връчена тази година на доц. д-р Димитър Вучев. Това стана по време на тържественото отбелязване на 125-годишнината от рождението на професор Чилов и 26 години Чилови дни. Отличието се присъжда от Министерството на здравеопазването, Българският лекарски съюз (БЛС), Българската академия на науките (БАН), Централната комисия по професионална етика на БЛС, Национален Алианс „Живот за България“ и в. „Български лекар“.
Името на доц. д-р Вучев буди огромен респект в медицинските среди. Той е един от малкото специалисти по тропически болести у нас.
Тропическа медицина специализира в Египет
В Ангола работи като лекар. Практикува и във Виетнам. Ерудиран специалист е и в областта и на клиничната паразитология. Автор е на над 200 научни публикации и e участвал в написването на 15 учебника и монографии. Включен е в международния справочник “Who’s Who in Science and Engineering” (2003-2004).
В момента доц. д-р Вучев завежда секция „Паразитология и тропическа медицина“ в Медицинския университет в Пловдив. Той е лекар с огромен клиничен и педагогически опит, обучил стотици български и чуждестранни студенти, подготви десетки специализанти.
Благодетел и съмишленик е на Музея на медицината в Медицинския университет в Пловдив,
лекар с човеколюбив дух и просветителска мисия.
От години доц. д-р Вучев дейно участва и подпомага работата на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) Пазарджик. Преглежда и консултира безплатно жителите на областта. Организира и участва безвъзмездно в профилактични прегледи и изследвания по програми за превенция и ранна диагностика на паразитните заболявания.
За богатия професионален път на доц. д-р Димитър Вучев ще ви разкажем с неговите думи:
- Реалният ми път в медицинската практика започна през пролетта на 1968 г. и продължава без прекъсване и досега. В семейството ми няма медици - баща ми беше юрист, а майка ми - домакиня, която почиташе медицината. В детските ми години моите родители общуваха приятелски със семейството на д-р Е. Гарти - главен лекар на болницата в Пазарджик (от 1948 г.), който внасяше медицински теми за разговор при семейните ни срещи. Той замина за Израел със семейството си през 1952 г. и няколко пъти посети България.
Когато работех като лекар в с. Сестримо, ме снабди с ценно английско ръководство по тропически болести,
което съм ползвал при работата ми.
Още от първи курс като студент по медицина във ВМИ - Пловдив вниманието ми бе привлечено от дисциплината медицинска паразитология, която у нас има ограничено развитие, но в тропическите страни е свързана с много разпространени и опасни заболявания като малария, сънна болест, амебна дизентерия и много други. Преподавател ми беше доц. Н. Янков, по-късно първи професор по медицинска паразитология у нас. От втори курс се прехвърлих в ВМИ - София, където продължих обучението си и изкарах допълнителен курс по тропически болести, ръководен от проф. Б. Зографски. Тогава се затвърди и желанието ми да работя в тропиците.
След дипломирането си бях разпределен и започнах да работя в Пазарджишки окръг. Временно замествайки отсъстващ колега, постъпих във Вътрешно отделение като лекар-терапевт,
квартален лекар и давах дежурства в „Бърза помощ”.
Професионалната ми подготовка се попълваше в седмични колегиуми и участие в главни визитации със завеждащия отделението д-р Ж. Желев, който при тежки случаи на заболявания изнасяше подробни лекции.
Когато след една година продължих работа в с. Сетримо и Каскада Белмекен-Сестримо, вече бях адаптиран професионално. Работата в селския участък с родилен дом и строителния обект затвърди още повече убеждението ми, че безкористната отдаденост на лекарския труд наистина носи необикновено щастие.
През това време бях изпратен в ИСУЛ за кратко обучение за борбата с паразитни болести в селско-стопански условия и след това организирах масови лечебни и профилактични мероприятия в с. Сестримо и с. Габровица. На петата година от работата в участъка, достатъчно мотивиран и подготвен, през 1973 г. постъпих с конкурс за асистент по медицинска паразитология в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) към Медицинска академия, София.
За специализация по тропическа медицина в Кайро, Египет, бях изпратен през 1976/77 г., защото подготвени такива кадри у нас лисваха. Това беше времето,
когато в България започнаха да пристигат работници от Виетнам и чуждестранни студенти от тропически страни
на Азия, Африка и Латинска Америка.
Освен обучение в Института по тропически болести и сродни медицински институции в Кайро, имах възможност да посетя и най-известните музеи и места от историята на Египетската цивилизация - Гиза, Луксор, Долината на фараоните, Мемфис, Александрия, Хелиополис, Порт Саид и др. Представите ми за света вече започнаха да надхвърлят границите на прочетеното в книгите.
След завръщането ми в България, продължавайки научно-преподавателска и лечебно-консултативна работа в Института, изпитвах непреодолим стремеж за практичаска работа в тропически страни и макар и не без конфликт, бях командирован по мое желание в Ангола - главен лекар на медицински екип - 1978/80 г.
Отвори се нов, друг свят за мен, в който само болестите ми бяха ясни, независимо, че не можах да ги избегна -
прекарах тежка тропическа малария, която сам си излекувах
Пациенти прииждаха непрекъснато - от близки и далечни места, със заболявания, които може да видиш само в учебниците по екзотични болести. Уважението и почитта, които те изпитваха към медицинските работници, бяха неотразими и пораждаха още повече състрадание към трудния им живот. Най-потресаващи спомени ми останаха от лепрозариум (болница за прокажени), обслужван от швейцарски лекар-мисионер повече от 30 години. А ландшафтът на Ангола е разнообразен - редуващи се саванни равнини с баобаби и акациеви горички, джунгли, пустиня на юг, големи реки, океанско крайбрежие и някои природни забележителности - като един от най-големите водопади в Африка.
След завръщането ми придобих специалност медицинска паразитология; специалност тропическа медицина у нас не е регламентирана.
Отново се приготвих да работя - този път в Мозамбик,
но баща ми заболя тежко и се отказах. Защитих научна степен през 1984 r. с дисертация за широко разпространени тропически заболявания - анкилостомидози, причинители на анемия у хората, често внасяни неволно от чужденци, и възможностите за сезонно местно разпространение в България. Разработените научни материали бях събирал в Ангола, а експерименталната работа извърших в Пазарджишка и Пловдивска област.
През май/юни 1985 г. бях командирован във Виетнам за оказване на помощ в борбата с маларията и чревните паразитни болести. Отново видях висока заболеваемост, не само породена от тропическия климат, бедността, но и от приключилата наскоро война.
При тръгването си оттам получих традиционен букет от бели лотоси
и аз им пожелах повече здраве и благоденствие, което заслужават заради неуморното им трудолюбие. Настоящите новини от Виетнам вече са, че страната е напреднала изключително много в развитието си.
През прехода към демокрация - 1990/92 г., бях назначен за ръководител на Клиниката по паразитни и тропически болести (база ИСУЛ), до закриването й. През тези години много български специалисти се завръщаха окончателно от Африка и Близкия Изток, където бяха работили дотогава и някои постъпваха на лечение в клиниката - със заболявания най-често от малария, амебиоза и други чревни паразити, кожна лайшманиоза и др. През тези години у нас зачестиха
епидемични взривове от трихинелоза
- в резултат на консумация на заразено свинско месо от домашна и дива свиня. Десетки болни бяха излекувани в клиниката, в това число и много от Пазарджишка област - от града, от Панагюрище, Стрелча, Белово. Ефективни противопаразитни лекарства за целта имахме достатъчно на разположение, останали от предвидените за лечение на чужди граждани, които работеха у нас и бяха вече напуснали страната.
След закриването на МА работих като главен асистент в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина на Медицинския университет (1993/95). Отново в НЦЗПБ завеждах Национален консултативен кабинет по паразитни и тропически болести от 1996 г. до 2005 г. Хабилитирах се за „ст.н.с.” през 2003 г., а през 2006 г. бях избран за доцент по медицинска паразитология в Медицинския университет – Пловдив.
Преди да постъпя на работа там,
навръх Нова година, бях повикан за тежък случай
на тропическа малария, постъпил в Инфекциозната клиника, където бе започнало лечението. Пациентът беше изпаднал в кома, която можеше да бъде фатална и аз реших да приложа лечение с нов инжекционен китайски препарат, неизвестен дотогава у нас и от който имах мостри от Световната здравна организация (СЗО).
Какъв е бил резултатът от случилото се и какво приложение намира впоследствие непознатият тогава препарат, използван от доктор Вучев, четете само в книжния ни брой.
Очаквайте в "Знаме" и продължение на разказа.
