Всяка врата крие нова история, казва фотографката Елисавета Чулкова
БРАЦИГОВО. Събитието „История на обектива“, организирано от телевизионния канал „Нешънъл Джиографик“ и едноименното списание, събра на едно място известни професионалисти и любители на фотографията, които споделиха 5577 вълнуващи моменти от близо и далеч. Този път темата на националния фотоконкурс бе „Истории в обектива“. Авторитетно жури в състав Вера Гоцева–Ломовера, Стоян Ненов, Димитър Караниколов и гостът от Испания Хайме Рохо оцениха най-добрите снимки в четири категории – „Животни“, „Хора“, „Пейзажи“ и „От високо“.
Носителка на наградата в категория „Хора“ стана брациговката Елисавета Чулкова с фотографията „Приготвяне на булка в Рибново“.
Елисавета Чулкова завършва специалността „Финансов одит“ в Стопанската академия в Свищов. Работила е като счетоводител.
„Фотографията е моето средство за бягство и създаване на нещо красиво и със сигурност зная, че ще остареем заедно, казва тя”.
С младата фотографка разговаря наша репортерка.
- Г-жо Чулкова, как решихте да участвате в конкурса „Ловци на истории“?
- За конкурса научих от приятели, тъй като „Нешънъл Джиографик” бяха избрали телевизията като канал за популяризиране на конкурса, а аз рядко гледам такава. Нямах увереността, че мога да спечеля конкурс на толкова сериозна фотографска организация, затова нямах намерение да участвам. Изпратих фотография в последния ден, в последните два часа от конкурса заради хора, които вярват в мен - и се радвам, че оправдах доверието им.
- Каква булчинска история разказва снимката?
- Булките в Рибново винаги са представлявали интерес за мен. За първи път прочетох за тях преди повече от 20 години, когато съвсем не се радваха на популярност, както е в последните години. Вярвам, че днес няма човек, който да не е чувал за тези цветни жени. Рибново е българско мюсюлманско село, което очарова с пейзаж, хора, нрави и добре пазени и почитани традиции. Жителите му живеят в затворена общност, която не желае да се променя с темпото на съвременния свят. Със своите уникални сватбени ритуали, които почитат и съхраняват от стари времена, успяват да впечатляват не само България, но и света. Характерно за булките от това село е, че лицето им се покрива с маска от бял крем, върху който се лепят разноцветни пайети, като по този начин булката става неузнаваема. Приготвянето на булката е тайнство, в което участват по-възрастните жени от селото. Те помагат в цялата церемониалност до съпружеското ложе, като я съпровождат неотлъчно. Със затворени очи под тази шармантна маска момичето тръгва от бащиния си дом към този на бъдещия си съпруг. Там той умива лицето й с мляко, за да отвори очи и за първи път да види мястото, което ще се превърне в неин нов дом и ще гради семейство. Вероятно се чудите защо го правят? Те наистина вярват, че така стават по-красиви. На снимката, зад маската стои едно очарователно и скромно момиче на име Фатме. Тя се приготвя за Кемал, нейният избраник, с когото преди любовта ги е свързвало детство, училище и прекрасно приятелство. По всичко си личеше, че тяхната връзка, ще създаде здраво семейство.
- Вашата категория е оценявана от Стоян Ненов - първият българин, носител на престижната награда за журналистика на американската фондация „Пулицър“ и фотограф на Агенция Ройтерс. С какво снимката Ви го е грабнала?
- На този въпрос може да отговори самия Стоян Ненов. За мен той е един изключително сериозен и способен фотограф, което е страхотно признание за работата ми от оценяващ като него.
- Как се захванахте с фотографията?
- Любовта ми към фотографията винаги ме е съпътствала. Първият ми фотоапарат беше „Смяна-8”, който родители ми подариха, когато завърших 4-ти клас. Сега снимам с „Канон”.
- Какво снимате? Обича ли българинът да се снима и използва ли още снимков материал на хартия?
- Обичам да снимам репортажна и травъл фотография. Всеки обича да се снима, стига фотографът да накара обекта на снимане да му има доверие и да се почувства комфортно в негово присъствие, дори и ако тези хора са непознати на улицата. Що се отнася до хартиените носители, вярвам, че трябва да се върне традицията да се ходи до ателието и да се вадят снимки, както беше в далечното минало. Тогава за цяло лято се правеха 36 кадъра, колкото събираше една фотографска лента, и въпреки малкия брой, после хората разполагаха с цели 36 фото-спомена. Днес се правят огромно количество снимки, които стоят тихо в някоя папка на компютъра, докато той не се преинсталира, и се изгубят безвъзвратно.
- Какво Ви дава фотографията?
- Възможност за творчество и удовлетворение, когато крайния резултат е наистина добър. Имам фотографии, които обичам да гледам с удоволствие. Признанието на хората, които снимам, също ме кара да се чувствам изключително добре. Те ме стимулират да надграждам и ставам по-добра.
- Имате ли любимец във фотографията?
- От фотопионерите харесвам много Ансел Адамс и Анри Картие-Бресон. От съвременните, никога не ми омръзва да гледам отново и отново работата на Стив МакКъри, Грегъри Колбърт и Ани Лейбовиц. Но фотографът, който успява на 100% да ме докосне е Себастиао Салгадо.
- Ще видим ли снимките Ви във фотоизложба?
- Не съм мислила над възможността да направя фотоизложба до този момент. Имам прекрасни кадри, които са виждани от изключително малък кръг от хора, тъй като не съм активна в социалните мрежи, но са фотографии, които си заслужава да бъдат показани. Един ден, вероятно …
- Какво друго Ви вълнува?
. Има много неща, които предизвикват любопитството ми и се опитвам да отворя врата към всяко едно от тях, а всяка врата крие нова история …
Пенка МИХАЙЛОВА
