Все повече светът на ”Диви разкази” пресъхва, но публиката посреща топло моноспектакъла
Наскоро Илиян Марков представи и в родния си Пазарджик моноспектакъла си „Дърво без корен” по разказите "Мъжки времена", "Изпит" и "Дърво без корен" (премиерно постановката бе показана преди около година в Нов театър НДК, а след Пазарджик сега отново бе на столична сцена). Публиката се наслади на изпълнението на актьора-режисьор, докато си задаваше въпросите колко време може едно дърво да живее, ако е прекъсната връзката с неговия корен, колко време ще продължи да съществува вече безжизнено и и има ли връщане назад, и може ли тази връзка да бъде възстановена?
"Хайтовите герои препускат през вихъра на живота, докато не стигат до момент, който ги променя. Той обаче не променя връзката им с техните корени”, казва авторът и ни припомня, че не може мъртво дърво да пусне корен, но е възможно от корена да избие ново дърво. Той вярва, че светът описан от Николай Хайтов не е изчезнал и че няма да изчезне, докато има кой да ни напомня за него.
Сценографията и костюмите в спектакъла "Дърво без корен", продукция на Театър "ОЗ", са на Бояна Бъчварова. Хореографията на Асен Павлов, а музиката е на група "Оратница". А ето какво каза Илиян Марков за читателите на „Знаме”.
- Г-н Марков, разкажете повече за себе си – за Пазарджик и селото от детските Ви години…
- Роден съм в Пазарджик, но първите години от детството си - преди да тръгна на училище, съм прекарал с баба си и дядо си в село Симеоновец. Имахме доста животни, овощна и зеленчукова градина, нива. Скуката ми беше непозната в тези години. Винаги имаше какво да се върши и за мен то винаги беше вълнуващо. Дали да се събират яйца, да се водят животните на паша, да се подреждат дърва, да се присаждат дървета, да се оре, полива и какво ли още не. Освен всичко това, дядо ми беше обущар и винаги когато нямаше друга работа, прекарвах времето си при него в работилницата - "да помагам".
- Колегата Ви Мариус Куркински е разработвал в моноспектакли Хайтовите „Страх“, „Засукан свят“, „Сътресение“, „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ „Черното пиле“. Вие избрахте три разказа, всеки от които е филмиран - „Дърво без корен“, „Мъжки времена“ и „Изпит“. Защо точно тях?
- Когато препрочетох "Диви разкази" и реших да правя тези разкази, честно казано, не бях проучвал въпроса кой от разказите е филмиран или не. Бях чувал, разбира се, за "Мъжки времена", но умишлено избягвах да гледам филмите по време на работата, защото не исках да се повлияя по един или друг начин. Тези разкази избрах, защото, четейки ги, се почувствах сякаш "у дома". Грабнаха ме и героите с техните характери, с изборите, които правят, с това колко са непреклонни.
- Не е ли пресъхнала връзката на съвременния българин със света на Хайтов? Представяте моноспектакъла на много места в страната. Как реагира публиката?
- За съжаление, все повече е. Важното, според мен, е как можем да се поучим ние от този свят и от героите му. Спектакълът е представян вече в доста градове из страната, навсякъде срещам топла реакция от публиката. Това е нещо, което все още изследвам: по какъв начин се възприема от публиката и особено от младите хора.
- Разкажете повече за работата върху моноспектакъла и за Театър ОЗ?
- Театър О3 създадохме през 2019 година заедно с актрисата и режисьор Савина Бързева и сценографа Бояна Бъчварова. До този момент бяхме работили заедно по няколко независими проекта и решихме да обединим усилията си за създаване на театрални спектакли. Името идва от елемента озон, без който животът на планетата ни би бил немислим. "Дърво без корен" е първият спектакъл на нашия театър като работата започна през лятото на 2021-а, а същинските репетиции бяха в периода януари - април 2022-а. Не беше лесно, но с помощта на целия екип, премиерата се случи.
- Спечелихте наградата за мъжка роля на международния фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен с „Дърво без корен“. Може ли (и ако да, как) да си съхрани корена главният герой в днешния „засукан свят“?
- Ако имате предвид главния герой от разказа "Дърво без корен", да, смятам, че може да го съхрани и го прави. На тези от нас, които сме с по-тънки "корени", ни е по-трудно, а мисля, че все по-трудно и ще става.
- Публиката ви помни в „Последната чашка” от Харолд Пинтър, „Битие 2” на преподавателя Ви Николай Ламбрев – Михайловски на Театрална работилница „Сфумато”, в постановките на варненския театър - „Ричард ІІІ” на Пламен Марков и „Американска рулетка” на Константин Бандутов. Но може би „Надежда Сляпата“ на Боян Папазов, режисирана от Иван Ковачев, е особено заредена с мистика. Първите три постановки на текста на Папазов са спирани или възпрепятствани, а в първата Надежда играе емблемата и на пазарджишкия театър Катя Паскалева… Усетихте ли някаква по-необичайна енергия на сцената с Надежда?
- В този спектакъл ролята на Надежда беше прекрасно изиграна от талантливата Савина Бързева. Не бих казал, че съм почувствал "енергия", беше страхотно да мога да наблюдавам ювелирната ѝ игра, докато съм на сцената заедно с нея.
- Коя роля в кариерата Ви досега е била най-голямо предизвикателство, освен следващата?
- Най-много усилия ми костваха ролите в "Дърво без корен" и мисля, че това до момента е било най-голямото ми предизвикателство в творчески план.
- Какво още да очакваме от Вас на сцената?
- В момента съм съсредоточил усилията си върху "Дърво без корен" и на този етап не подготвям нищо друго. В Театър О3 се подготвя премиера през октомври с режисьор Савина Бързева.
- Как минава един делник и един почивен ден на Илиян Марков?
- Почивните дни обичам да прекарвам със семейството си. Делниците обикновено са напрегнати и различни, не мога да кажа на този етап, че правя едно и също всеки делник.
Остава ли ви време за родното място?
- За съжаление, все по-рядко...
Ангел АНАТОЛИЕВ
