Бедни хора ги прибират от казана, а „екарисажната фирма” не винаги идва да ги вземе навреме
ПАЗАРДЖИК. Темата за изхвърлянето на годна за консумация храна тревожи света не от вчера, но проблемът се задълбочава в световен мащаб. Редовият пазарджиклия не се интересува много-много от нарастващата човешка популация на планетата и нелогичното пропорционално увеличаване на броя на гладуващите, от една страна, и количеството на вредните емисии, от друга. Може и да е виждал контейнерите с надпис „Био отпадъци” в задните площи на търговските вериги – те са специални. В едни от тях се изсипват плодове и зеленчуци, а в други – храни от животински произход. Хипермаркетите имат различна политика по отношение на третирането на храната като отпадък
По-малко от големите магазини, стъпили в Пазарджишка област, изхвърлят наистина негодни храни
– там предпочитат да правят отстъпки до 80-90 процента и да изсипят в казана доматите, чушките, кашкавала и пушената сьомга след изтичане на срока на годност. Но изсипаното количество е значително по-малко – защото всяка вечер гладни пенсионери отиват за големите промоции. Купуват връзка лук или копър за 9 стотинки, гъби за 99 стотинки килото…
Други правят по-малки намаления и изхвърлят храна, която спокойно може да стои още на щанда.
По правило
био отпадъците от растителен произход подлежат на биологично третиране и са допустими за производство на компост и ферментационен продукт, докато храната от животински произход се събира от оторизирани фирми, които трябва да я унищожат в екарисаж. Такива фирми обикалят магазини, заведения за обществено хранене, болници, домове за стари хора, затвори, а от Областната дирекция за безопасност на храните следят дали всеки обект е сключил такъв договор и доколко този договор реално се изпълнява.
Практиката обаче е малко по-друга
В пазарджишки заведения за обществено хранене масово супи, яхнии, десерти, зарзават и продукти от животински произход масово се изсипват в общи баки и се дават на прасетата – я на собствени, я на чужди. Нищо, че това е абсолютно забранено, защото крие риск най-вече за човешкото здраве. Ресторантьори признават, че фирми, които събират такава храна, невинаги минават редовно, а събраните хранителни остатъци няма как да стоят „на склад” 3 месеца.
Пък и самите контейнери са обект на редовни посегателства
В социалните мрежи неотдавна се появиха снимки на контейнери на „Т Маркет”, в които се виждат все още добре изглеждащи чушки, домати, патладжани... Граждани се възмутиха, че това се изхвърля – но такава е политиката на фирмата. И тя не единствената. Магазин „Билла” на старата автогара, без да знае, си има редовен „абонат”.
Той паркира автомобил, който би трябвало да е спрян от движение, защото от него тече масло като из ведро,
и дебне кога персоналът ще изхвърли бракуваната храна
После пълни колата с пловдивска регистрация и изфирясва, оставяйки след себе си нови маслени локви. Няма кой да изгони него и хората като него. А хора като него има бол – от всякакъв етнос.
По същия начин процедират и търговците на пазара – там към края на работния ден има хора, които идват и обират непродадените стоки, които са пред разваляне. Те предвидливо са оставени на сергиите от продавачите.
Проблемът е отдавнашен, но на пръсти се броят страните в Европа, които задължават търговските вериги да не изхвърлят храна, а да я даряват на нуждаещите се. В Австрия например големите търговски вериги трябва да съобщават колко храни са изхвърлили или дарили на благотворителни организации, според Закона за отпадъците. От години и в България се чуват гласове за промяна на законодателството в тази насока, но напусто.
В Пазарджик преди време имаше „банка с храна” за гладни хора
Тя просъществува за кратко. Сега собственици на заведения казват, че понякога са носили храна на детски домове, но в редки случаи.
„Правим си сметката да не остава много храна. Но се е случвало след поръчка за кетъринг да остане голям излишък – тогава сме носили. Аз например давах храна на едно момче, което явно не беше добре психически. То неотдавна закла майка си и влезе в затвора, но преди тази трагедия му давах редовно ядене”, казва ресторантьор.
В Пазарджик може да се направи такава банка – на едно място, в която от различни обекти да носят останали продукти и порции. За това обаче трябват задружни усилия, а в града няма сдружение на ресторантьорите.
Във Велинград има сдруженци и там практиката е друга,
уточнява за „Знаме“ Златко Златанов, председател на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите „Велинград и Западни Родопи” и собственик на петзвездния хотел „Рич“.
„В хотелите във Велинград практиката е годната за консумация храна да се дарява на местните домове за деца и хора в нужда, а отпадъчната, както и тази с недостатъчно добър външен вид, се предоставя на ферми за свине и крави, когато е подходяща за животни. - Нищо не се изхвърля. Така е най-добре за всички, включително за природата” – казва Златанов.
В последните години количеството хранителни продукти, които годишно се изхвърлят от големите вериги магазини в България, възлиза на 670 хил. тона. Веригите правят и големи дарения – например Българската хранителна банка (БХБ), която е създадена през 2012 г., успява да разпредели около 270 хил. тона хранителни продукти годишно, като голяма част са именно от големите търговци.
Добрите практики
Има ги. Търговските вериги имат няколко възможности за храните, на които срокът им изтича. Ако са пакетирани, като ориз, боб, консерви и макаронени изделия, те се даряват на социални домове, социални кухни или центрове за бездомни. БХБ събира, складира и раздава дарени хранителни продукти с кратък срок на годност. Мрежата е достатъчно голяма, за да достига храната до хиляди нуждаещи се във всички райони на страната, а над 100 са ресторантите, търговските вериги и друг вид фирми, които избират да дарят излишната си храна на Банката. Годишно това означава между 270 и 300 тона продукти. Които пък достигат до над 30 000 нуждаещи се нашенци.
От 2017 г. в българското законодателство се появи изискване на всеки продукт, който ще бъде дарен, да има стикер “Не подлежи на продажба”. Това затруднява много от търговците, защото отнема допълнителен ресурс и време, за да залепят стикерите преди да дарят продуктите. Но някои от тях го правят.
У нас и в Пазарджишко пекарни и заведения за бързо хранене свалят драстично цените
на храните си в края на работния ден. В България има фермерски пазари, които също организират дарения или продажби на символични цени на продуктите в края на работния ден – в нашата област продавачи и производители редовно обявяват солидни отстъпки в цената на сергиите в късния следобед. Има и няколко мобилни приложения, които показват къде в квартала ви има продукти с намалена цена в края на деня.
Защо разхищението на храна е проблем?
Това има значително отрицателно въздействие: в екологичен, социален и икономически план. Според доклади на организации като UNEP, 8-10% от глобалните емисии на парникови газове са свързани с храната, която не се консумира. По данни на Евробарометър и Изследователската служба на ЕП, храната се разхищава по цялата верига до крайния консуматор - във фермите, в производството, в магазините, в ресторантите и заведенията, но най-големи загуби са регистирани при домакинствата.
От икономическа гледна точка за производството на храната, която се изхвърля, са използвани ограничени ресурси като вода, почви, енергия, работно време, пари.
Но да не подценяваме екологията
За всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг. въглероден диоксид. Хранителните отпадъци са сочени за един от основните замърсители на планетата. Експерти казват, че една ябълка, която гние на сметището, е проблем за атмосферата. В Пазарджик обаче знаем, че няма проблем да си изхвърлим изцедените джибри от сварената ракия. Да, разхищаването на храна има също етична страна. Броят на гладуващите по света е нараснал значително заради пандемията. През 2020 година над 800 милиона души, т.е. 10% от световното население, са нямали достатъчно храна, сочи доклад на ООН. Заради коронавируса светът е изправен пред най-тежкия проблем с глада от най-малко пет години насам, а перспективите остават мрачни. Около 155 млн. души в 55 страни, са страдали от проблеми, вариращи от продоволствена криза до глад.
В същото време, според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) близо една трета от храната по света се изхвърля, като в Европа цели 40% отиват зян. „Храната, която отива на боклука в Европа може да изхрани 200 милиона души”, казват от организацията.
„Знаме”
