Още преди 100 години свещеник в Сестримо основал дружество на БЧК
ПАЗАРДЖИК - ПЛОВДИВ. В брой 25 на „Знаме“ започнахме да ви разказваме за доц. д-р Димитър Вучев, който тази година спечели Чиловата награда – една от най-престижните в медицината. Ето продължението на спомените му:
- През есента на 2004 г., преди още да постъпя на работата в МУ - Пловдив, заминах с директора на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Б. Петрунов и проф. Т. Кантарджиев, за да участваме на либийско-български симпозиум по инфектология в столицата на Либия - Триполи. Тогава някои наши медици работиха там, имаше и либийски лекари, специализирали у нас. Животът видимо беше добре осигурен, само алкохолът бе забранен. Траен спомен ни остави посещението в изровен от пясъците на брега на Средиземно море
античен град Lepsis magna - лятна резиденция на римските императори
Следващите години в страната бяха белязани с размирици, породени от авторитарния строй, както и с несигурност, будейки съжаление за хората в тази пустинна, но богата на природни ресурси страна.
При постъпването ми на работа в Пловдив като завеждащ секция „Паразитология и тропическа медицина“ към Катедра с клиника по инфекциозни болести (2006 г.), се провеждаше Национална програма за борба срещу ехинококозата (кучешка тения). Освен студентското обучение в Медицинския университет, вниманието ми бе насочено към диагностиката и възможностите за консервативно
лечение на кучешка тения
в инфекциозната клиника. Сътрудничеството с РИОКОЗ и Регионалните здравни инспекции (РЗИ) в Пловдив и Пазарджик ме улесняваха в клиничната, диагностичната и профилактичната работата.
Изпълнението на профилактичната програма в РЗИ - Пазарджик провеждах с помощта на мед. фелдшер А. Кендеров от звеното по паразитология. Извършвах ехографски прегледи на контактни членове от семействата на оперирани и лекувани болни, които бяха под диспансерно наблюдение. Организирано от РЗИ, по-късно разширихме прегледите за всички желаещи жители в селищата на Беловска община (9 села), както и за учениците от други 12 села от областта с ромско население. Работех с моята асистентка д-р Г. Попова от МУ - Пловдив, специализираща паразитология.
Открихме болни деца и възрастни, които не подозираха,
че са паразитоносители. Те бяха насочени за специализирано лечение в Пазарджик и Пловдив.
При мерките срещу паразитните болести се отделя голямо внимание на здравната профилактика и просвета на населението, като винаги сме разчитали и на обществените медии. Въпреки, че през последните години заболяванията намаляха десетократно от преди въвеждането на профилактичната програма, кучешката тения продължава да се проявява. Това показва, че има опаразитени кучета - извор на зараза. Те са източници и на други паразитни болести - токсокароза (кучешки аскариси) - причина за алергии, редки случаи на т. нар. „кожна мигрираща ларва” и на дирофилариоза. Затова грижите на стопаните за здравето на „домашните любимци” трябва да бъдат като за член на домакинството.
През януари 2007 г. в с. Попинци имаше епидемия от трихинелоза (източник домашна свиня),
която обхвана повече от 50 лица - жители на селото и от Панагюрище. С помощта на мед. фелдшер А. Кендеров и лекарката в селото, бяха издирени и обхванати всички заболели, изследвани и лекувани, без да се налага хоспитализация. Получихме и медийна подкрепа с интервю и публикации. След 15 години - по време на пандемията от ковид - ограничен взрив имаше в с. Сестримо, при който болните веднага бяха обхванати с лечение. За сравнение - през 90-те години в почти всички общини имаше взривове от трихинелоза. А бариерата срещу сериозната болест е известна - изследване на добитото свинско месо (от домашна и дива свиня) в Българската агенция Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
В Пазарджишка област спорадично се среща и заразяване от говежда тения
- при консумация на телешко месо от заразено животно - без достатъчна термична обработка („ал англе”). През 2008/12г. имаше вълна от такива случаи (26 случая) и РЗИ организира здравна среща в ромската махала в града. Оттогава рядко - през 2-3 години, се явяват само единични случаи.
Профилактичните изследвания на деца от детските заведения и на върастни - за здравни книжки, допринасят за контрола на чревните паразитни болести. От контактно предаваните само дребните детски глисти продължават да се откриват, независимо че намаляват. Това е знак за усилване на хигиенните мерки и на здравното възпитание в детските заведения и в семейната среда. Данните за други чревни паразитози са оптимистични, защото показват ирадикация на „едрите детски глисти” (аскариси) и „космоглавите глисти” - масови през недалечното минало в планинските селища, на малката „миша тения” - честа по-рано в равнинните селища, и на свинската тения.
Актуален проблем за страната е
„вносът” на екзотични болести
от мигранти и от пътуващи българи и чужденци. В областта сме регистрирали само 4 такива случаи - двама с тропическа малария (от Пещера и от Септември) и двама - с висцерална лайшманиоза (ог Пещера и с. Св. Петка). Лекувахме ги в Университетската инфекциозна клиника - Пловдив. Нови такива случаи ще има и в бъдеще, и насочеността на диагностиката ще е решаваща за лечението, както и за живота на болните. Въпросът е сериозен, особено при тропическа малария, която без специфично лечение води бързо до летален изход. При посещения в тропически страни, пътуващите трябва да имат съответната подготовка, за да избегнат здравни проблеми.
Според наши наблюдения от Инфекциозната клиника в Пловдив, реална опасност съществува от внос и местно разпространение от неконтролирани мигранти от Азия и Африка на малария терциана, кожна лайшманоза и амебна дизентерия. Разбира се, диагностичната оценка и правилното лечение са във възможностите на специалиста паразитолог. За евентуален внос на екзотични заболявания може да допринесат и
климатичните промени,
влияещи върху разпространението на преносителите им (напр. непознатият до скоро у нас „тигров комар” сега се среща почти в цялата страна).
Тъй като през повече от 50 години работа в областта на паразитологията съм поддържал професионални връзки с РЗИ (ХЕИ, РИОКОЗ) - Пазарджик, желая да изразя своето уважение и признателност на паразитолозите, някои от които покойници, и които допринесоха за успешната борба с паразитните болести в областта - д-р В. Василев, д-р М. Парпулова, д-р Р. Василева, д-р Г. Станчева, фелдшерите Л. Палев и А. Кендеров, биолога Е. Пейчинова.
Както се казва, късмет за мене беше, че попаднах още от началото на добри учители - проф. Н. Янков (ВМИ - Пловдив), проф. Г. Генов (ИСУЛ - София) - поставили основите на медицинската паразитология у нас. Научиха ме да я опозная правилно - като медико-социална, теоретико-приложна дисциплина - още от възникването й през 19 век. Убедих се, работейки на научно поприще, че тя - предназначена да служи на хората, нерядко трябва да преодолява и невежеството. В историята на медицината има много такива примери, затова
идеята да се създаде медицински музей в МУ - Пловдив ми допадна и започнах да сътруднича
Издирих запазени стари медицински инструменти и апаратура, стари медицински книги и учебници, медикаменти и други, които предоставих за експонати на музея. Тази акция продължавам и досега и мисля, че си заслужава. Ето един красноречив пример: неизвестен досега източник, на който се натъкнах, свидетелства, че в с. Сестримо още преди 100 години местният свещеник основал дружество на БЧК. Продължавам да издирвам данни и обекти, свързани с историята на медицината в областта.
В Университета и Медицинския колеж, освен преподаване на български и чуждестранни студенти, изнасях лекции на специализиращи лекари по обща медицина, микробология, гастроентерология (в ИСУЛ), биолози и др., подготвих и 5 лекари, които успешно придобиха специалността медицинска паразитология. Двама от тях защитиха под мое ръководство научна степен и сега ми сътрудничат в университетската работа.
Участвам редовно в международното университетско сътрудничество по програмата „Еразъм” и така имах рядката възможност да посетя и изнеса презентации по паразитология в медицински университети и колежи в Испания, Португалия, Турция и дори Колумбия. Там представих лекциите си на испански език и
получих подарък от студентите - едно пончо
Младите хора си приличат навсякъде по света. Бяха приятно изненадани, че в София има паметник на Симон Боливар - основателя на Колумбия, а писателят-нобелист Габриел Маркес е посещавал страната ни е познат и уважаван автор у нас.
През последните 10-15 години участвах в редица научни конгреси по паразитология у нас, също и във Франция, Португалия, Румъния, Сърбия, Турция. Проблематиката на научните проучвания в различните страни отчасти се припокриват и достиженията им в много направление се сравними. При обстоятелството, че за паразитни болести ефективни ваксини за масово приложение още не са разработени и внедрени, на съвременния етап от развитието на паразитологичната наука и практика специфичното им лечение е основно направление в борбата с тях. Резултатите ще бъдат трайни при целенасочена профилактика, ограничаваща епидемиологията и разпространението им. Не трябва да се забравя, че бъдещето на медицината е в профилактиката.
Мария ДЪБОВА
